Не е виновно правителството. Никой не е виновен. Всички се подчиняват на своя егоизъм: и магнатите, и обикновените граждани и министерският съвет. Никакви протести няма да помогнат. Трябва да поправяме не света, а себе си, само че този път наистина. Трошенето на витрини, с цел да се принуди правителството да вземе популистки решения  ще доведе до  мнимо снижаване на цените, което впоследствие ще се обърне в  още по-голямо поскъпване.

Нищо не може да се направи: светът ще потъва, докато не поправим самите себе си. Трябва да разберем, че именно човекът се нуждае от поправяне. Ако хората не се променят, никакви законодателни мерки няма да помогнат. Могат да се приемат всякакви закони, но никой няма да ги изпълнява?

Не властта е на ход, а народът. Нито едно правителство не е способно да въведе законите на отдаването. То управлява, използвайки онази сила, която действа в нашия свят – силата на получаването. И затова  не може да бъде алтруистично, защото трябва да управлява народ, който е изцяло егоистичен.

Само ако народът стане по-добър, тогава и правителството ще се промени съобразно с него. Ставайки по-добри хората ще доведат на власт по-добро правителство.

Друго решение няма. Дори ако днес народът избере алтруистично ръководство, дали някой ще се съгласи с неговата политика? Кому е нужно равенство? Когато от голословни призиви се наложи да се премине към дела, резултатът няма да се хареса на никой. Защото човек ще загуби наслаждението от живота. Неговите телесни потребности ще бъдат удовлетворени, но той ще иска да се чувства над останалите, а ще му предложат грижа за другите и отдаване. От такъв живот никой няма да получи удоволствие.

Проблемът тук не е в парите и богатството, а във взаимоотношенията. Не случайно и някои от богатите хора също се чувстват нещастни. И затова без цялостно възпитание на народа нищо няма да се поправи.

 А безредиците само ускоряват процеса и не повече. Сами по себе си те няма да донесат на никого никаква полза. Всичко ще стигне до там, че животът постоянно ще поскъпва, а проблемите ще нарастват с повишени темпове. Негативното развитие ще се ускори, за да може народът да разбере, че е необходима вътрешна, а не външна революция. Няма нужда да се „щурмува Бастилията” – няма да помогне. Вместо това трябва да решим проблема със собствената си природа, с вътрешното си варварство.

Трябва колкото се може по-бързо да обясним тези неща на хората и да покажем, че съществува  методика за интегрално възпитание, която веднага ще донесе позитивни промени. И те ще бъдат напълно „осезаеми”: ще паднат цените, всичко ще започне да се нормализира. Тогава и магнатите ще се лишат от радостта  от растящите приходи, с която са свикнали.

Така или иначе, без вътрешни промени в народа, няма да стане. Всички останали средства са безсилни. Ние ще бъдем свидетели на такъв парадокс, когато най-благоразумните и реалистични планове ще доведат до обратни резултати: богатите ще печелят още повече и разривът в обществото само ще се увеличава. И това ще се случва в същото време, когато всички ще се опитват да помогнат:”Дайте наистина да облекчим живота на хората!” Но системата няма да пожелае да ни слуша.

Единственото решение е да се започне отдолу, от възпитанието на народа. Когато в него започнат първите, дори и най-малки изменения, всичко ще започне да се успокоява и уравновесява.

Отговор: Ние трябва да разберем какво е това контакт между хората.

Казват, че няма семейство, ако няма деца. За какво живеят хората? Например, днес физически те се харесват, физиологически са доволни един от друг, удобно им е заедно. За сега им е удобно… Детето – това е нещо средно, общо, което ги свързва заедно.

Когато човек влиза в контакт с другите той трябва ясно да види нещо общо между тях, че взаимно са свързани. Това е не просто някакво пресичане, а обща чувствена, физиологическа, физическа, обществена, културна област, където те не само се докосват, а сякаш се припокриват един друг.

Всеки човек представлява сам по себе си „кръг“. И когато той се напасва на „кръга“ на друг човек, така те могат да бъдат в дълбок и многостранен контакт.

На първо място, ние трябва да разберем, че в наше време контактът между двама души, техните частни кръгове, не се докосват помежду се, защото егоизмът на всеки е нараснал до окончателното му състояние и това, което става в моя кръг, не е включено в другите кръгове. Аз се чувствам толкова специален, индивидуалист, егоист, че другият не го възприемам като личност, която може да има също собствени интереси и потребности. За мен това е просто обект за потребление. Ако това ме интересува, тогава влизам в контакт с него, но не като личност с личност, която има своя кръг от интереси и вътрешен свят, а като потребител на източника и нищо повече.

Това е начинът, по който комуникираме един с друг. Така ни е удобно: всеки си има своя собствен мобилен телефон, компютър и поща, и ние се крием зад тях и с това замъгляваме абсолютната ни отделеност един от друг.

Виждаме как постепенно изчезват различни общности, а ние криейки се зад мониторите, уж комуникираме и при това си измисляме нови мерки за поведение и правила. Но всичко това се случва виртуално, без да се докосваме чувствено до никакви кръгове. Измисляме си нов език, скриваме се зад някакви други форми, друга обвивка, представяйки се в Интернет абсолютно не тези, които сме. Поставяме вместо своето лице, всякакви аватари, подписваме се с други имена. Тоест, хората играят без да разкриват себе си. И на егоизма това му харесва, удобно му е и му е добре.

Основната ни задача е да изясним дали хората имат нещо общо – и не просто в двама, а между всички, тъй като ние говорим за интегрално общество, към което природата ни подтиква или със страдания или с доброволно осъзнаване и устременост към това светло състояние на човечеството. Ето защо, определяйки какво общо има между всички нас, ние ще бъдем в състояние да контактуваме на чувствено ниво, няма да се крием един от друг, а напротив, ще се опитваме да се открием.

Всеки ще разкрие вътрешното си „аз“ и ще го постави над външното – над този начин, над името, фамилията, бащиното, над своята специалност, над всички видове външни навици, обичаи, език и всичко останало. Моят чувствен свят ще се издигне над обичайното ми физическо състояние, дадено ми от природата. Това трябва да развиваме в човека.

Ето защо, трябва да покажем на хората, че в единението между нас, в наслагването на частните кръгове помежду си, сцеплението им един към друг в единен механизъм, ние не се превръщаме в роботи. Не откриваме себе си за удари от другите, както в известната фраза “ разтвори душата си, за да плюят в нея”. Ние правим това, за да може във взаимното ни интегрално движение, когато сме като единен аналогов механизъм, да постигнем конкретна цел, да  се роди нещо ново – както двама се съединяват, за да създадат потомство.

Но тук ние раждаме всички заедно, изграждаме съвършено ново състояние на човечеството, в което не трябва да се крием, да се страхуваме, да се стремим да ограбим другите и за сметка на това да издигнем себе си. Напротив, подемът ни ще бъде общ – именно в това наше общо „чедо“ което ще ценим и тачим, постоянно да расте и да се развива.

От беседата за интегралното възпитание, 14.12.2011

БРОНИРАН УЧЕБНИК

 Напоследък в средствата за масова информация все по-често се появяват съобщения за престъпления извършени зад училищните стени. Паническите настроения, обхванали учениците и родителите, се задълбочават от незнанието как трябва да се противопоставят на тези явления. А неадекватните опити да се реши проблемът без да се разбира същността му, довеждат, понякога, до невъобразими резултати.

Например, с нападенията с хладно оръжие в английските училища са се справили „просто”: пуснали са в продажба „бронирана” ученическа униформа, ушита от непробиваема с нож тъкан. В САЩ, от своя страна, след поредица от случили се неотдавна трагедии в училищата, при които учениците откривали огън по съучениците си и учителите, били изобретени противокуршумни учебници, с които, по мнението на изобретателите, може да се защитиш от куршумите на психопатите. В най - скоро време, сигурно ни очаква масово раздаване на лични танкове на учениците.

 ЕФЕКТЪТ НА МАУГЛИ

 Ние, обаче, няма да подражаваме на тези, които се борят със следствията, затваряйки си очите за причините и ще се опитаме да проанализираме създалата се ситуация.

Да започнем от фактора, който, несъмнено, се явява най-важен в нашия анализ. Става дума за възпитанието. Веднага изниква въпросът към родителите и педагозите: „Какво е главното в процеса на възпитание?” Съдейки по това, което става, те нямат отговор. А тази истина е известна на всички – съзнанието на човека се формира под влиянието на заобикалящата го среда. Особено ярко това се потвърждава от широко известния „ефект на Маугли”. Детето попаднало в гората и „възпитано” от вълците, става вълк, още повече – този процес е необратим.

Оттук идва изводът: ако искаме малкият човек да израстне с определени, желателни за нас качества, самите ние трябва да показваме пример, а всичките СМИ, като добавим и интернет, трябва да рекламират именно тези качества. В живота, както знаем, става точно наобратно. Затова няма защо да обвиняваме младото поколение, че е невъзпитано – те са наше копие, само че „по-отворено”.

 НА ОПАШКА ЗА БРОНЕЖИЛЕТКИ

 Значи нищо не може да се направи и ще се наложи да купуваме на децата бронежилетки и бронирани учебници? А какво ще правим тогава с хиперактивността, наркоманията и депресията? Тях не можем да ги напъхаме в бронежилетки. Но нека не избързваме с изводите – изход все пак има. Но за това по-късно, а засега нека си зададем въпроса: на какво трябва да учим децата си?

Ако направим прецизен анализ на всичко, на което учим и не учим своите деца и претеглим както трябва всичко за и против, ще се изясни, че децата, впрочем, както и възрастните, трябва да бъдат обучавани само на това, което се съдържа в думите:”Възлюби ближния си както самия себе си”.

Стоп, ще каже изкушения читател, - та нали това е утопия. На всички е ясно, че тази идея, използвана като програма за действие практически от всички религии и комунисти е неосъществима! Колко кръв е проляло човечеството, опитвайки се да я реализира! Известна е и причината на неудачите – тази идея въобще не пасва на човешката природа. И въпреки това, независимо от всичко, тя всеки път упорито изплува на повърхността.

Може би наистина има нещо и човек подсъзнателно чувства нейната необходимост?

И ето не толкова отдавна тази загадка започна най-накрая да се изяснява. Работата е там, че формулата „Възлюби ближния си както самия себе си” се явява следствие от главния закон на природата – хомеостазата. За този закон и произтичащите от него следстия вече с пълен глас говорят множество учени и обществени кръгове. Още първите резултати, получени при изследването на този закон изглеждат просто революционни.

 КОНФЛИКТЪТ Е НЕИЗБЕЖЕН

 Същността на хомеостазата е в това, че съществува единство, природна хармония и взаимодействие между всички елементи на природата: неживата, растителната и животинската. Човекът, от своя страна, като най-висшият елемент на природата, е длъжен да достигне хармонията самостоятелно. Още повече, че в това, всъщност, се състои целта на човешкия живот. Именно за това, независимо от постоянните неуспехи, човек упорито се връща към идеята за всеобщата любов.

В основата на хомеостазата /по-нататък – Закона/ е алтруизмът, а на човешката природа – егоизмът. Тъй като те са противоположни помежду си, тяхното взаимодействие образно се илюстрира от третия закон на Нютон: „силата на действието е равна по модул и противоположна по насочеността на силата на противодействието”.

В ежедневието това се изразява в появата на всевъзможни проблеми, с които се сблъсква всеки човек в частност и човечеството като цяло. При това, всякакви  опити да се действа против Закона предизвикват незабавна негативна реакция, по сила равна на въздействието на нарушителя. Тъй като ние винаги действаме против – защото не можем по друг начин – конфликтът е неизбежен. За да решим всичките си проблеми трябва, независимо от природния си егоизъм, да се постараем да вървим ръка за ръка със Закона. За човека това започва и завършва с едно единствено действие: „Възлюби ближния си както самия себе си”.

 ИСТИНСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ

 Егоисти не искаме да бъдем, защото все по-силно страдаме от това. Да станем алтруисти, независимо от всички опити, не се получава. Какво да направим? За всичко това много подробно пишат ученият – кабалист, проф. Михаел Лайтман и проф. Ервин Ласло в книгата си „Вавилонската кула – последния етаж”:

„Изключително важно е да попиеш дадена идея, без да допускаш да се изпари от главата ти, независимо че това, разбира се, ще се случва. Трябва да се придава значимост на подобни мисли, защото от тях зависи нашето щастие и благополучие, с тяхна помощ ще се избавим от проблемите. Макар изначално такава нагласа да ни се струва малко нелепа, обаче от нея и само от нея е обусловено нашето добро бъдеще.

Освен вътрешното алтруистично отношение към другите, по силите ни също така е да извършваме за тях реални алтруистични постъпки, а именно: да споделяме с тях знания за целта на живота и за начина на осъществяването на тази цел. Ако ние предаваме на другите това осъзнаване, ако в крайна сметка те почувстват макар и обща съпричастност към проблема, разсъждавайки и напредвайки в търсене на решение, с това предизвикваме положителни промени в единната система, чиито части сме и ние. Като резултат нашето собствено осъзнаване също непрекъснато ще се повишава и ние веднага ще почувстваме позитивни промени в живота.

Един човек, поправящ отношението си към ближния, променя лика на цялото човечество. Взаимоотношенията между индивида и цялото човечество може да се охарактеризират така: ти заедно с всички се намираш в единна система, но другите напълно зависят от това, как ги управляваш. Целият свят е в твоите ръце. Така е изградена реалността на всеки един човек”.

Именно на това трябва да започнем да обучаваме децата си и именно такъв пример да им даваме. Ако ние съумеем да създадем съотната среда на разбиране, тогава всички проблеми, свързани с възпитанието ще се решат от самосебе си.

БРОНИРАН УЧЕБНИК

Напоследък в средствата за масова информация все по-често се появяват съобщения за престъпления извършени зад училищните стени. Паническите настроения, обхванали учениците и родителите, се задълбочават от незнанието как трябва да се противопоставят на тези явления. А неадекватните опити да се реши проблемът без да се разбира същността му, довеждат, понякога, до невъобразими резултати.

Например, с нападенията с хладно оръжие в английските училища са се справили „просто”: пуснали са в продажба „бронирана” ученическа униформа, ушита от непробиваема с нож тъкан. В САЩ, от своя страна, след поредица от случили се неотдавна трагедии в училищата, при които учениците откривали огън по съучениците си и учителите, били изобретени противокуршумни учебници, с които, по мнението на изобретателите, може да се защитиш от куршумите на психопатите. В най - скоро време, сигурно ни очаква масово раздаване на лични танкове на учениците.

 ЕФЕКТЪТ НА МАУГЛИ

 Ние, обаче, няма да подражаваме на тези, които се борят със следствията, затваряйки си очите за причините и ще се опитаме да проанализираме създалата се ситуация.

Да започнем от фактора, който несъмнено се явява най-важен в нашия анализ. Става дума за възпитанието. Веднага изниква въпросът към родителите и педагозите: „Какво е главното в процеса на възпитание?” Съдейки по това, което става, те нямат отговор. А тази истина е известна на всички – съзнанието на човека се формира под влиянието на заобикалящата го среда. Особено ярко това се потвърждава от широко известния „ефект на Маугли”. Детето попаднало в гората и „възпитано” от вълците, става вълк, още повече –  процесът е необратим.

Оттук идва изводът: ако искаме малкият човек да израстне с определени, желателни за нас качества, самите ние трябва да показваме пример, а всичките СМИ, като добавим и интернет, трябва да рекламират именно тези качества. В живота, както знаем, става точно наобратно. Затова няма защо да обвиняваме младото поколение, че е невъзпитано – те са наше копие, само че „по-отворено”.

 НА ОПАШКА ЗА БРОНЕЖИЛЕТКИ

 Значи нищо не може да се направи и ще се наложи да купуваме на децата бронежилетки и бронирани учебници? А какво ще правим тогава с хиперактивността, наркоманията и депресията? Тях не можем да ги напъхаме в бронежилетки. Но нека не избързваме с изводите – изход все пак има. Но за това по-късно, а засега нека си зададем въпроса: на какво трябва да учим децата си?

Ако направим прецизен анализ на всичко, на което учим и не учим своите деца и претеглим както трябва всичко за и против, ще се изясни, че децата, впрочем, както и възрастните, трябва да бъдат обучавани само на това, което се съдържа в думите: ”Възлюби ближния си както самия себе си”.

Стоп, ще каже изкушения читател - та нали това е утопия. На всички е ясно, че тази идея, използвана като програма за действие практически от всички религии и комунисти е неосъществима! Колко кръв е проляло човечеството, опитвайки се да я реализира! Известна е и причината на неудачите – тази идея въобще не пасва на човешката природа. И въпреки това, независимо от всичко, тя всеки път упорито изплува на повърхността.

Може би наистина има нещо и човек подсъзнателно чувства нейната необходимост?

И ето не толкова отдавна тази загадка започна най-накрая да се изяснява. Работата е там, че формулата „Възлюби ближния си както самия себе си” се явява следствие от главния закон на природата – хомеостазата. За този закон и произтичащите от него следстия вече с пълен глас говорят множество учени и обществени кръгове. Още първите резултати, получени при изследването на този закон изглеждат просто революционни.

 КОНФЛИКТЪТ Е НЕИЗБЕЖЕН

 Същността на хомеостазата е в това, че съществува единство, природна хармония и взаимодействие между всички елементи на природата: неживата, растителната и животинската. Човекът, от своя страна, като най-висшият елемент на природата, е длъжен да достигне хармонията самостоятелно. Още повече, че в това, всъщност, се състои целта на човешкия живот. Именно за това, независимо от постоянните неуспехи, човек упорито се връща към идеята за всеобщата любов.

В основата на хомеостазата /по-нататък – Законът/ е алтруизмът, а на човешката природа – егоизмът. Тъй като те са противоположни помежду си, тяхното взаимодействие образно се илюстрира от третия закон на Нютон: „силата на действието е равна по модул и противоположна по насочеността на силата на противодействието”.

В ежедневието това се изразява в появата на всевъзможни проблеми, с които се сблъсква всеки човек в частност и човечеството като цяло. При това, всякакви  опити да се действа против Закона предизвикват незабавна негативна реакция, по сила равна на въздействието на нарушителя. Тъй като ние винаги действаме против – защото не можем по друг начин – конфликтът е неизбежен. За да решим всичките си проблеми трябва, независимо от природния си егоизъм, да се постараем да вървим ръка за ръка със Закона. За човека това започва и завършва с едно единствено действие: „Възлюби ближния си както самия себе си”.

 ИСТИНСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ

 Егоисти не искаме да бъдем, защото все по-силно страдаме от това. Да станем алтруисти, независимо от всички опити, не се получава. Какво да направим? За всичко това много подробно пишат ученият – кабалист, проф. Михаел Лайтман и проф. Ервин Ласло в книгата си „Вавилонската кула – последния етаж”:

„Изключително важно е да попиеш дадена идея, без да допускаш да се изпари от главата ти, независимо че това, разбира се, ще се случва. Трябва да се придава значимост на подобни мисли, защото от тях зависи нашето щастие и благополучие, с тяхна помощ ще се избавим от проблемите. Макар изначално такава нагласа да ни се струва малко нелепа, обаче от нея и само от нея е обусловено нашето добро бъдеще.

Освен вътрешното алтруистично отношение към другите, по силите ни също така е да извършваме за тях реални алтруистични постъпки, а именно: да споделяме с тях знания за целта на живота и за начина на осъществяването на тази цел. Ако ние предаваме на другите това осъзнаване, ако в крайна сметка те почувстват макар и обща съпричастност към проблема, разсъждавайки и напредвайки в търсене на решение, с това предизвикваме положителни промени в единната система, чиито части сме и ние. Като резултат нашето собствено осъзнаване също непрекъснато ще се повишава и ние веднага ще почувстваме позитивни промени в живота.

Един човек, поправящ отношението си към ближния, променя лика на цялото човечество. Взаимоотношенията между индивида и цялото човечество може да се охарактеризират така: ти заедно с всички се намираш в единна система, но другите напълно зависят от това, как ги управляваш. Целият свят е в твоите ръце. Така е изградена реалността на всеки един човек”.

Именно на това трябва да започнем да обучаваме децата си и именно такъв пример да им даваме. Ако ние съумеем да създадем съотната среда на разбиране, тогава всички проблеми, свързани с възпитанието ще се решат от самосебе си.

Какво е любов? Всеки мисли, че в нашия свят тя съществува. В края на краищата всички бихме искали да я изпитаме реално. Най-великите умове на човечеството са разсъждавали върху това най-дълбоко човешко чувство, развивали са философии, правили са анализи и опити да го изследват в дълбочина. Въпреки това за нас тайната си остава.

Когато мислим за любовта ни се струва, че тя е най-алтруистичната човешка емоция, нещо което безусловно даваме от себе си, без дори да се замислим. Животът ни показва обаче, че любовта често може да е егоистична и дори да стане източник на дълбоки страдания за нас. А това звучи като парадокс.
Друг парадокс е, че въпреки силното желание да изпитат любовта, мнозина я отблъскват от себе си бидейки критични и гневни към другите хора, превръщайки се в техни съдници. Защо постъпваме така ?

Така е, защото егото е самата човешка природа. Желанието да получаваме. То заема централно място в живота на всеки. По дефиниция, то е фокусирано върху самото себе си и не може да обича друго освен себе си.

Нашият свят е изграден върху егото и любовта е усещане за удоволствието да вземем още от онзи или от това, което ни кара да се чувстваме добре. Или с други думи, обичаме всичко, което ни доставя удоволствие. И мразим онова, което ни кара да изпитваме болка и да страдаме.

Често усещането за удоволствие погрешно може да се приеме за чувството любов. В действителност това не е любов, а само форма на възприятие. Любовта не може да произлезе от човешкото его.

Факт е, че ние се идентифицираме посредством егото си. Дали сте мислили някога за безкрайните вътрешни диалози, които водите със собственото си его ?

Повечето от нас не са, въпреки че това се случва през цялото време откакто сме се родили. Несъзнателните мисли и разговори присъстват непрекъснато в ума ни и контролират всичко, което правим и мислим. Когато осъждаме другите, ние ги сравняваме със себе си, казвайки си: „Аз съм по-добър от него или от нея, Аз съм по-умен от еди кой си, бих искал да бъда като….”

Много учения и религии твърдят, че с този парадокс можем да се справим като подчиним егото на различните “его-унищожителни” техники. Например будизма казва, че вътрешния мир се постига като приемаме по-малко храна и питиета, по-малко говорим и пазим повече мълчание, като отстраняваме външните източници за стимулация (събуждане на желания) по пътя на медитация и молитви.

Обратното на това, мъдростта на Кабала казва, че за постигане на вътрешен мир и истинска алтруистична любов всеки се нуждае от своето его. Идеята е, правилно да се научим да ползваме човешките си наклонности и природа. Не да ги изкореняваме, а да развививаме тяхната употреба и полза. Oсновният закон на Природата е алтруистичната връзка между отделните егоистични елементи. Тези два противопоставящи се елемента - алтруизъм и егоизъм, да даваш и да получаваш - присъстват във всяка частица от материята, във всяко същество, феномен или процес.

Двата елемента присъстват на материално и емоционално ниво, както и на всяко друго ниво. Това е така, защото Природата се стреми да доближи човека до съвършенство, до безграничното блаженство, като внушава вътре в нас желание да се радваме. А това е самото наше его. Няма нужда да го подтискаме, намаляваме или изкореняваме. Нужно е само да го коригираме или по-точно да променим начина на ползване на желанието за получаване на удоволствие. Да го преместим от страната на егоизма към страната на алтруизма.

Минавайки през този процес, който се нарича „поправяне”, ние достигаме до ниво на развитие, при което можем да обичаме с цялата възможна пълнота на това чувство. И всичко това само от промяната на целта на егоизма - вместо да го изразим чрез самите себе си, наша цел става да достигнем до любовта за другите и за Природата - отдаване и любов.

http://www.kabbalah.info/bulg/