Та така.....

Странна птица е колежката ми Андреа. Андреа - такова име българско май няма. Андрей има. Все едно Андрейка. Което се римува с грейка и лейка. И пейка. Не се сещам за други думи, които се римуват с Андрейка.

Та... хора .... вервайте ми .... напрегнах цялото си будистко търпение, християнска човечност и ангелска доброта .... (а аз всъщност се смятам себе си за сравнително толерантна и приемаща човеците в тяхната уникалност и т.н.....) просто не мога да взема това момиче насериозно! Не става!....И се питам ... абе .... явно не искам достатъчно ли?.... чудя си се .... абе някво тъпо.

 Декларация: тук с този  постинг аз официално ще се опитам да приема това момиче и да я ува....

грейка! Грейка не казах

така .... докъде бях стигнала? А, да. Добре, сега ще поразкажа малко от историята каквато беше според мен...

Историята:

От 3 месеца съм тук в тази клиника. Представете си едно такова младо зелено психологче, мъкнещо със себе си най-различни  идеализирани представи като мравка - едра троха. Което ем го шубе, ем му е мерак нали. Ето това съм аз. Клиниката е за алкохолици. Идват, стоят по 4 месеца и си тръгват, заредени с добри намерения. Около половината успяват.

 О! Вече е 22:00. Та даже и 6 минути. Време за лягане. Най-интересното е, че сега малко ми се поразмина така с тая колежка. А така й бях набрала!!! Ще видиме де.
Тъпото е, че аз всъщност наистина НЕ ИСКАМ да й се дразня. Не е честно някси.... и ми е тъпо заради това. Ами ... една такава моя хуманна нотка страда... и ми казва, че не съм права....

значи ще оставя за утре продължението... ако на някой му е интересно, де. Айде лека нощ!