От десети стих Павел увещава читателите си за останалите неща ( λИιπИν ) да увеличават в Господ държането ( κρατει ) на пълнотата ( ισχυИς ) негова. 11ст. не е облечете се,( ενδυσασθε ) а представете се, изиграйте ролята, често се споменава за дреха в стиха, но не е обличане, защото се ползва и за друго, чрез което оръженосеца се представя. ( πανИπλιαν τИυ θεИυ ) „Божието всеоръжие“ или по скоро "съединено поставено в Бога", не е точно дума за оръжие, всъщност в Библията няма точна дефиниция на вещ с военно предназначение. В този пасаж Павел разглежда повече проблема на приемане, ползване и подготовка за бой, не толкова за видовете и предназначение на доспехите. Подчертава се участието на самия Бог в подготовката за воюване с тази фраза. ( στηναι ) е преведено устоявам, противостоявам в ст. 13, но всъщност е част от думата за възкресение ( αναστηναι ), което е явно показва някакво съществуване в условията на дяволски действия или пак нещо специфично, ( μεθИδειας ) вече трета уникална дума само за този стих. В Ст. 12 всичко е "ок", освен превода на думата "борба", отново уникалната дума ( παλη ) не е отбелязана с уникално значение, а то явно е нещо като отново или пак. Така смисъла на стиха става, "Защото не сме ние пак (само) плът и кръв, а сме началства и власти, "космократори" в тъмнината на времето, "пнеуматика" на злото поднебесно. Като цяло смисъла е запазен, но липсва в нашия превод "тъмата". Ст 13 има специфична дума ( αναλαβετε ), същата дума се ползва и в стих 16 за щита, смисъла е "добави идвайки до това". Противостоя ( αντιστηναι ) като в ст. 11, фразата ( κατεργασαμενИι στηναι ) е преведена навсякъде като "устоите всичко" или подобно, всъщност дългата дума "катергасаменой" значи "нещо става произвежда се вследствие на предходното", така значението на втората част трябва да е като противостоите, изграждане така устойчивост. Ст. 14 самото описание на бойните доспехи започва с ( Иσφυν ), среща се за Йоан Кръстител и се превежда като слабини. Явно е не само пояс, но и нещо повече. Йоан не е носел броня в пустинята, но със сигурност е покривал "слабините си" от кръста до коленете, дали е бил гол нагоре вероятно да, но надолу е бил целомъдрено покрит с камилска козина. Хубава аналогия, християнина трябва да носи за долна част на бронята бричовете на Йоан, специалното в тях е, че те са изпъквали със странната си материя, но защитата е била явно „магическа“ или по скоро свещена. ( θωρακα ) Топака е нагръдника или горната част на бронята, тя прикрива гърдите и ръцете и със сигурност е била нещо като яке. Праведността явно е нещото, което защитава сърцето, белия дроб и ръцете. Така само имайки праведност може да работи правилно сърцето, тоест основата на живота, можем да вдишваме въздух правилно, което е символ на Духа, и ръцете ни ще са защитени от увреждане щом са покрити с праведност. Ст.15 обуването на краката е уникална дума, но поне е логична, ползва се само на места, където човек е пратен от самия Христос лично, Мр.6:9 и Дн. 12:8. Така обуването на сандали в предните два случая е споменато, защото такава е била юдейската мода. При ефесяните следва среща с противник и обуването е с бронирани чепици. Специфичното тук е в ( ετИιμασια ), българския и руския са превели "готовност", но някой английски преводи дават по точното значение, че обувайки обувки така се подготвя Благовестието на мира. Не е статично изчакване, а действие. Ст. 16 ( θυρεИν ) отново уникална дума, според речника произлиза от думата за врата "тура". Може би щитовете са били сгъваеми, по интересно е, че в Йн.10 Христос сравнява себе си с врата, така щита-врата трябва да са затвори за враговете, и да се отварят само за приятели. Думата за стрела ( βελη ) е уникална също и прилича много на думите за; Авел, Велиал и Иезавел. Дали има някаква връзка за сега не мога да установя, запалената стрела не може да лети далече, лесно човек може да се предпази, ( πεπυρωμενα ) вероятно не е запалени а предизвикващи запалване стрели, „мена“ значи "на теб". Ст. 17 ( περικεφαλαιαν ) изглежда повече като покриване на глава, но само тук така се изобразява като ( σωτηριИυ ) сотерията - спасението. Спасението се среща често и навсякъде дори и тук се посочва, че е нещо което се приема, нещо направено на земята, но дошло от горе. Ето защо никъде в Марк или Матея няма сотерия, в тези Евангелия се говори за самия Христос, не за това, какво е направил за нас като в Йоан, не и за какво хората са получили от него като в Лука. Махайрата на Пнеумата е Ремата на Теоса, меча сечащ Духа е рема от Бог. Ремата е във човека и с този меч се воюва срещу враговете на личността и индивида. Този меч се ползва не срещу други хора, а срещу нещата, които те се опитват да прокарат чрез нечестивия вътре в човека, неизползването на такова оръжия превръща човека в жертва на злото.

Мечове

Най известния меч е в Лк.2:35, ( ρИμφαια ). В От. същата дума се среща още пет пъти и там винаги е за меч от устата на Господ или образ за Божествено наказание. Явно ромфая не е точно някакъв нож, а дума свързана с думата, Ром или Рим, дума свързана с някаква духовна власт. Също така превода на стиха в Лука е по друг, не душата на Мария ще бъде "пронизана", а ( διελευσεται ), в нея самата ще има душа, която ще има силата или властта. Ангела съобщава на Мария нещо важно и ново за юдейн, от човек, нейното дете ще дойде Слово и сила на земята, не чрез ангел като него. "Ромфаите" в От. ще се разглеждат отделно.

По разпространена и явно буквална дума за меч или нож е думата ( μαχαιραν ). В Евангелията се среща за залавянето на Иесус, когато идват срещу него със сопи и мечове и Иесус ги пита така като срещу разбойник ли са дошли. Реалната причина е, че са дошли да имитират ечемичната жетва и вършитба, както и заколването на пасхалното агне. Другите места са в Мт.10:34, зловещото място където обявява не за мира "ейрене", което е не само липса на война, а и просперитет и развитие. В последващите стихове се говори за човека. Като този човек не е вярващия, а човека като олицетворение от юдейна, които само са човеци за Христос. С този стих и пасаж се вижда, че човека, тоест истинския юдейн ще бъде преследван от децата си. Тоест вярата която ще дойде, ще е вяра, която следващото поколение юдеи ще се обърнат срещу. Истинската вяра ще бъде преследвана, както апостолите и другите повярвали чрез тях. Следващото място е Лк.21;24, на пръв поглед изглежда този стих да е проблем за моята теза за потапянето на града от морето, защото като чели се казва, че той още стои, но там не живеят евреи. в този стих броя на уникалните думи е уникален, направо ме уплаши гръцкия тук.

24και πεσИυνται στИματι μαχαιρηςα μαχαιραςτσβ και αιχμαλωτισθησИνται εις παντατσβ τα εθνη πανταα και ιερИυσαλημ εσται πατИυμενη υπИ εθνων αχρι Иυα πληρωθωσιν καιρИι εθνων Лк.21;24

( πεσИυνται ) превежда се навсякъде като паднал, всъщност е нещо като поставен, сложен не чрез вътрешно действие, а чрез външна сила.

( στИματι ) първа "бомба" за стиха, навсякъде е уста или дори гърло, но само тук само сега, тук е острие! Как ли пък не, ето място където тълкуванието е насилило знанието , политиката е осквернила мъдростта със скверните си гнусотии! Но това не е проблем за bogozbrania.

( αιχμαλωτισθησИνται ) рекордно дълга дума, като е очевидно че трябва да се раздели на две ( αιχμαλωτι - σθησИνται ) първата част е нещо като омайване с приказки, втората се среща като част от думата за съблазън и има смисъл на самоволното отделяне при съблазънта. Тоест съблазънта е с по конкретни указания от колкото в нашия език, тя е резултат то самоволно действие на разграничаване, среща се в случая когато Петър се съблазнява. Думата има смисъл на нещо подобно на съблазън. Хората след като им се приказва, вероятно от устата на "ножарите" ще започнат да се самоотлъчват.

( εθνη ) се оказва правилно преведената дума, която отключи смисъла на първата част на стиха, която е до второто "кай". Той е "И поставя се уста със сила изясняваща за същността по всички народи" понеже не мога да свържа смисъл на нашия език в директните думи, ето и обяснението му, след разпъването не само юдеите, но и народите ще имат глас и знание и сила да бъдат учени".

( πατИυμενη ) втората "бомба", града няма да е "тъпкан", що за гадост, Иесус да наказва Йерусалим с езичници! Самия Йерусалим ще "ходи" или ще се разпространи самия град като чели ще се пренесе.

( πληρωθωσιν ) дума за изпълнение на нещо като пророчество.

Така втората част на стиха става със смисъл, не че града ще бъде тъпкан, а че ще бъде за определен период сред народите, защото сегашното му място ще бъде залято от морето.

Следват две места на "махайра" в Йоан, които са за меча на Петър, не се споменава за мечовете на стражата. В деяния местата са също само две, първия меч там е с който е бил убит Яков, следващия е за началника на затвора в Лидия. Така като гледам текста не става на въпрос за самоубийство на началника, а за бързо вадене на меч и нападение на затворниците, които са били все още там. Не само Павел и Сила са били в този пандиз, имало е и местни криминали, които началника не е искал да остави да избягат и е извадил меча за да ги изколи собственоръчно. Когато някой се самоубива това не става внезапно. Предполагам ситуацията е била с някаква пророческа имплементация, Павел и Сила сред разбойници получават небесно посвещение и освобождение, но то не е за да се пуснат престъпниците на свобода, а да се даде освобождение за грешниците и в естествения свят. За това Павел се е развикал, „не ни коли лично ние сме тук не бягаме, освободени сме от греховете си“.

Следват няколко важни споменавания на "махайра" в посланията, където меча е споменат веднъж в Римляни като атрибут на поставен от Бога управник. Ето тази е основната тема, която ще разгледам но в друг пост, че този зе да става дълъг. Ще докажа в следващите постове, че във времето на СЗ управниците са били поставяни по Божи промисъл и ножарите са били образ на силата на Духа на земята, сега обаче не е така. Вече няма такова нещо като управник поставен да носи меч, днес мечоносците са елфите както ги описва Професора. Меча днес е духовен и сегашните мечоносци са хората на Духа. Но за това в следващ пост.

Копие

Единственото копие в НЗ е в;

34 αλλ εις των στρατιωτων λИγχη αυτИυ την πλευραν ενυξεν και ευθεωςβ ευθυςτσ εξηλθεν ευθυςα αιμα και υδωρ Йн.18:34

( λИγχη ) отново уникална дума, не е сигурно дали е копие. Първата сричка е Лог и е първа и за „Логоса“. Символизма на копието ще се изясни още веднъж.

( δεξιИλαβИυς ) е копиеносци в Дн.23:23, но тук пак имаме явно тълкувание, защото думата трябва да се раздели на ( δεξιИ - λαβИυς ), първата е със значение на дясно, а втората на нещо като смеси напълни или може би попълни. Предполагам, че общото число на войните, които са взети е 200, от които седемдесет коня :-). Имаме само двама стотника, което предполага обща численост от 200 войника, но е възможно тук да има промяна в правилата, прецедент в който към двестата пешеходеца са добавени и и 70 ездача.

Следва разглеждане на „Божието всеоръжие“ и оръжието в СЗ. Интересното е, че тук оръжие се ползва срещу юдей, докато в СЗ юдейн бива убит от оръжие при много специални обстоятелства, винаги при наказание за нещо, дори и за Йоан Кръстител се споменава да е заколен, но не е написано за нож.