Пътя на морето

Думата за море ( θαλασ** ) талас* се среща доволно често в НЗ за разлика от СЗ, където морските случки са изключително редки и една от причините според мен е в символиката на морето, то е определящо за смисъла на Благодатта и поради това се среща толкова често в НЗ. Друга особеност, която не мога да не забележа и да не ме афектира при четене на пътувания е, че никъде не се споменава за название на средиземно море, в действителност и езерата и морето са с тази дума. Това е показател за нещо повече от това, което намираме като обяснение.

Бях споменал, че светия град, както и територията на Израел е в момента потопена от Средиземно море и само върховете на планините стърчат над водата като препечени острови. Ето и новото ми откритие, вярвам че Израел до времето и малко след това на Христос е имал три големи езера както можем да видим на схемата, която по някакво чудо почти показва тези езера в онова време.

Според мен големите езера са се разделяли по следния начин, Тирентско море е Тивериадско езеро, интересно е, че името на река Тибър е много сходно с Тибериада. Това, което е на запад от Сардиния и Корсика е „Галско море“ или както много сходно се изписва Галилеийско море. За Тибериадското море, което не е много голямо, но е в центъра на дейността на Иесус и апостолите са от там е граничело както със Самария така и с Галилея или Галия. Така европейските наименования за радост на католиците почти съвпадат с някой места от сегашна Италия и Франция.

Е ясно е, че доказателствата са прекалено неубедителни, но реших за сега да оставя нещата така и да дам пояснения за морски думи по долу. Думата за галилея не се среща в Деяния за пътуванията на Павел предполагам защото той е предприел пътуване до третото, най голямо море, което е на изток и там е и пристанището Йопия. А река Йордан най вероятно е продължението на на река По по дъното на сегашното Адриатическо море. Земетресението в Италия няма отношение към това недовършено и недоказано откритие, но може би връзката не е случайна.

Важен е стиха Йн.6:1, където Иесус не отишъл, а е обикалял ( απηλθεν ) морето Галско и Тибериадско. Не е ясно и какво се казва в Мт.4:18 „пътя на морето“ както е буквално в английските преводи.

( περαν ) е превеждано навсякъде като отвъдната страна или от другата страна, но означава просто брега или крайбрежието на езерото. Думата се среща и в посланията, където е някаква граница, но в по друга форма. Например в 1Тм.1:4 думата за безкрайно е ( απεραντИις ), което е явно първата дума за безкрайност, фигуративно изобразена в не свършващо и давещо значение. Другите три места с духовен смисъл са за превисоко или отвъд границата на естественото ( υπερανω ) обозначава място над края на небето.

Потъването на Петър в Мт.14:30 всъщност е ( καταπИντιζεσθαι ), тоест той е започнал да се оглежда и и да разсъждава, а не е потъвал. Интересен нюанс се получава, Петър е поискал помощ още преди да потъне. Той всъщност не е потъвал, но в уплахата си е виждал точно това. Тук фигурира думата "понт" която не означава понтон, а е дума за разсъждаване или мисловно виждане. В Дн.27:39 думата за залив е ( κИλπИν ), което е много интересно, защото точно същата дума е за лонното на Авраам. Друга странна за мен дума е и ( αιγιαλИν ) превеждана като бряг но сега виждам, че всъщност е пристан, там винаги има кораби и пътници, а в същия стих кораб, който търпи бедствие се стреми на там.

fiat lux

На латински тази фраза би трябвало за означава "да бъде светлина". Първата фраза за създаване на нещо от самия Бог в Битие. Тази фраза стои на много мотата на университети, но на мен не ми харесва, защото в Битие означава създаване на светлината, идентифициране на Създателя със самата светлина. Докато един университет с редки изключения създава главно бюрокрация, обслужва политици и мизерства мангизи от държавата или благодетели със съмнителен морал.

Преди да опиша главната цел на постинга, ще се опитам да преведа един интересен стих от вероятно втория католик след Толкин за сега. Това е Александър Поуп, за незапознатите вероятно все пак си спомнят, че бе споменат във "Шифъра на Леонардо", като приятел на Нютон и дори участвал в погребението му, което е абсурд. Абсурд е също и причисляването му към масонски ложи, той просто е потомствен католик, за това е имал проблеми с властите. На католиците им е било забранено да се намират на 10 мили около Лондон, камо ли да се появят на погребението на Нютон, както бе обяснено във глупавия филм. Единственото от него за Нютон е ироничната забележка;

Nature and nature's laws lay hid in night;

God said "Let Newton be" and all was light.

Поуп е интересен и с нещо друго, освен с католицизма си, той е бил и много нисък, направо джудже, предполагам това е събудило у Толкин желанието да даде на историята образа на литературите с описания на джуджета вдъхновено от него. Хобита е първата му джуджешка книга, Силмарилиона и Властелина предлагат почти само едно джудже като герой, освен ако не броим царя на Нарготронд, който вероятно е образ от него самия. Само това джудже е описано как умира безславно, убито лично от Берен, чието име стои на гроба на Толкин. Едва ли Толкин го е обвинявал за проблемите на католицизма, но от биографията му се вижда че е бил алчен, също като царя на Нарготронд.

Все пак поемата The Universal Prayer Alexander Pope, 1738 е наистина прекрасна и вероятно Толкин се е възхищавал от нея, както Берен и Лутиен са се възхищавали от огърлицата на Тингол.

This day be bread and peace my lot;

All else beneath the sun

Though know’st if best bestowed or not,

And let Thy will be done!

В тез дни бъди ми хляб и бъди мое жребие;

И за всичко друго под слънцето

Ти знаеш дошло ли е у нас доброто или не,

И нека волята Ти бъде в бъдното!

To Thee Whose temple is of space,—

Whose alter earth, sea, skies,—

One chorus let all beings raise!

All Nature’s incense rise.

От Тебе в твоя храм, космоса се прави,--

Чийто олтар е земя, море и небеса,--

Един хор повелява живота да се изправи!

Всичката природа издига чудеса!

Все пак главното откритие е, че тази вечер когато издигнах поглед към небето не видях пророчеството на остарелия и ненужен Дейвид Уилкерсон, както повечето ми познати. Видях, че няма начин в Библията да са пропуснали споменаването на звездите, млечния път, далечните галактики, няколко от които се виждат и с просто око. Всички небесни светила които се споменават това са планетите, които са светели доста по силно и съответно на тъмния фон на небето, който е бил без звезди са се виждали доста изрядно Луната и другите планети на слънчевата система. Знам, че трябва да спомена повече доказателства, за това защо не са се виждали звезди, но мисля че за сега и това е достатъчно. Както съм обяснявал след Христос орбитата се изменя изменя се и вида на космоса, вече планетите се виждат зле, но не и звездите и млечния път. Друго което съм открил че е липсвало преди Христос е; бради, вулкани и земетресения, затъмнения на луна и слънце, гръмотевици, световен океан и най вече средиземно море, на чието дъно е свещената земя.

Без Библията няма начин да има нещо, което да са виждали и да е пропуснато от Евангелистите. Връзката с Поут и Толкин е предполагам специфичния начин, по който се получават откритията в този блог. Мисля че универсалната молитва покрива поетично тези открития.

Newton, Pope, Tolkien, science, star, moon, planet, sea, space