Християнство

Има свидетелства, че около градчето със съвременното име Гьореме е съществувала християнска общност в края на II век. В центъра на Кападокия също се е развивало християнството, под управлението на Византия. Вкопани в скалите около Гьореме са открити множество църкви и манастири, за които обаче няма доказателства кога точно са били построени. Малките църквички са изографисани с изящни фрески, пресъздаващи библейски сцени.

Историята на манастирите в Кападокия е свързана със св. Василий, който е родом от областта. Имало е много монаси, които са живели аскетичен, отшелнически живот, посветен на молитвата, като са разчитали за хляба си на мислостта на местните жители. Св. Василий, образован и пътувал човек, успял да обедини отшелниците с каузата да помагат на обществото, като живеят заедно, наред с молитвите и духовното търсене.

„Поздрави из Ниша”

с „Атлас S”

Времето превръща слънчевия диск в кротък и милостив спътник на нашата дружина пътешественици.Очите неспирно обгръщат непознатото и творят спомени.Възклицанията на околните ме връщат в реалността-приближаваме Ниш. Започвам оттук, защото Дяволския град е място, което не може да се опише. Само сетивата могат да разкажат за неговите чудни скални изваяния, червените варовикови „гъби” и бълващи сяра извори - вечни и неповторими. И „каменната сватба” на брата и сестрата, надживяла саксонците, старите сърби, ще надживее и нас, и човечеството дори. Дяволският град е монументалната вечност на камъка. Няма нужда от разкази за вечността, тя е по-силна и трайна от тях.

Докато Ниш е жив организъм, по който може да си „свериш часовника”. Бил съм в града с родителите си преди малко повече от три десетилетия като юноша. Смътно си спомням като на черно-бял филм откъслечни кадри от крепостните стени, от един голям магазин със странното название „Робна кукя”. И нищо повече.

Днес „колелото на живота” се превъртяло и пристигаме на гости на Ниш с вече порасналите ми дъщери и наша добра приятелка. Едно време дойдохме  в града скромничко със стария „Москвич” на баща ми, днес навлизаме триумфално с луксозния автобус на фирмата.

На входа и изхода на града ни очакват две „страшни” приключения. И наистина от стените на концлагера от Втората световна война и Челе кула ни гледат насилието и смъртта. И на двете места стотици хора са намерили края си без време, по насилствен начин. Само избледнелите снимки зад стъклата и запазените легенди свидетелстват, че са живяли. А ние четем горчивите страници на историята, за да се поучим от онези времена.

Момичетата ми, почти със сълзи на очи, поглъщат музейната експозиция и обясняват как сякаш се разхождат сред сенките на мъртвите. Успокоявам ги с източната поговорка, че „Никой не е напълно умрял, щом има поне един жив да си спомня за него”. Но наистина телените огради, постовете на часовите и дебелите стени на затвора пропити с болка предизвикват да ги запомниш за да цениш всеки свободен щастлив момент в този живот. 

При Челе кула чувството е по-особено. Братята славяни, подобно на нас – българите, умеят да превърнат поражението в победа, погрома - в паметник на свободата. Вслушвайки се в изкусната реч на нашата екскурзоводка Анелия, разбираме, че сръбския народ никога не се примирява с неудачите. Той ги трансформира в памет, за да победи в следващите векове напук на „силните на деня”. И някак отвътре ти идва да стиснеш юмрук и до черепа на водача на първото въстание да извикаш по възрожденски: „Свобода или смърт!”

Родният град на Константин Велики е пред нас. Бил съм тук, търся града от онези детски спомени, но всичко е с ново лице. Болката идва от реалността, че   баща ми с „Москвича” вече го няма, но... „млъкни сърце”.

Ниш е все така слънчев, приветлив и чист. Има достатъчно модерни сгради на МОЛ-ове и магазини, но историческия център е същия, непокътнат. Ниш е от онези кътчета, които съхраняват своята автентичност и в свръхмодерните времена, за разлика от огромните мегаполиси. И хората са в хармония с града си. Навсякъде – в магазинчетата за дрехи, сладки и сувенири, дори на будката за сладолед, ни посрещат усмихнати продавачи, които разбират сродния български език, показват и обслужват с усмивки.

Минутите за пешеходна разходка текат неусетно, затова бързаме към крепостта. Нали „калето” е началото и символа, „Алфата” и „Омегата” на града и спомените на всеки, минал оттук. А крепостта е прекрасна! Превърната е в парк, в музей под небето. И качени на атракционното влакче, по време на обиколката може без паузи да снимаме стените и реката, паметниците, запазили спомен от миналите времена.

Една последна снимка пред крепостната порта. Това е и върховния миг, кулминацията на нашата екскурзия! Нашият миг докосване до вечността....

С „капитан” Анелия и печения шофер-пилот на нашия „кораб” Сашо поемаме пътя към дома. Благодарни сме им, че с магията на словото и колелата ни преведоха за ден през чудесата на природата, епохите и световете. И през „сребърната пътека” на спомените.

„Поздрави из Ниша!” приветливо кимат надписите на купените картички. Е, довиждане, Ниш! Както казваше великият Алеко Константинов, не се знае дали животът ще е толкова дълъг да се видим пак. Може би някога, след още години, с внуците и непременно отново с „Атлас S”.....

Светослав Минчев

гр. София

Веднага ще ви кажа!Село Борово!100% българско село на 1000 метра надморска височина.
Всеки път когато отида снимам това!

е от селата които всеки трябва да види!Аз съм ходил 15 пъти и не мога да му се наситя,защото е
изходна точка за много походи.

навсякъде 
цъфтят диви череши.

 С тази снимка участвах в конкурс на Нешинъл Джеографик!

Въпреки че повечето 
къщи в селото са съвременни има и отделни ансамбли от каменни къщи.

Това е продължение на разказа "място на което не сте ходили"!

Точно преди да стигнем до родопската махала видяхме пастир.Човека беше много лъчезарен и ни покани да поседнем до него на разпънатия на полянката брезент.Поговорихме малко и като разбрахме ,че ще се видим пак в махалата си казахме до скоро и продължихме.Гледахме десетина минути с отворени усти след като стигнахме.Аз бях виждал вече такива изоставени махали, но не бях виждал река която да тече по билото на планината!Махалата е разположена по билото с брутална гледка към други две от другата страна на дълбоко дере в което тече буйна река.всички къщи в типичния стил бяха изцяло от камък и дърво.По най-бързия начин опънахме палатката и приготвихме един кубик дърва защото облаците започнаха да стават толкова черни че чак плашеха.Настанихме се около огъня и си наляхме в чашите когато дойдоха" гостите".Двамата жители(единствени)на махалата бяха съвсем различни.Първият почерпихме с питие и цигари и ми се стори премирен със съдбата си на отшелник-два часа в едната посока до най-близкия магазин ,без ток и вода от водопровод.Вторият беше въздържател и не искаше да се предава и от дума на дума заговорихме за ДПС.Оказа се че въпреки отдалечеността на махалата и незначителното и население(2) по време на избори изпращат агитатор и транспорт.Агитатотът беше наговорил такива работи че се хванах за главата.Например че по този край винаги са живяли турци но едва след идването на османците те приели исляма .По-голяма глупост не бях чувал!Опитах се да му кажа че Османската държава е създадена през 1320г, а в Европа нахлува едва през края на 14 началото на 15в обаче човека не чуваше.Поне за едно нещо бяхме на едно мнение ,че докато сме живи асвалтов път до близкото село няма да има ,но Доган ще построи поне още един дворец.

Заваля!Гостите ни предложиха да се преместим в една от петнадесетината празни къщи ,но ние искахме да спим в палатката.Нараздяла въздържателят ни донесе 6 яйца и чайник за да си ги сварим за закуска .Цяла нощ валя .Гръмотевиците падаха на 200-300метра срещу нас в другата махала. 

 Тръгнахме обратно веднага щом хапнахме яйца.През целия път си говорихме за това колко несигурен трябва да се чувства човек ,че единстено да може да се надява на Доган.

 .Ще ви разкажа за едно място в Родопите където не сте ходили!От Варна до там се стига за около два дни.За първите пет часа няма смисъл да пиша Варна-Асеновград.между другото се кара по хубав път.След Асеновград поех към Кърджали и се отбих към село Мостово от там започва планината.Около 20 часа стигнахме(бях с двама приятели и кучето)до чуден туристически заслон в близост до белинташ.Толкова хубав заслон не бях виждал.Имаше камина ,чешма, маса и пейки и всичко това насред зелена поляна оградена с гора от три страни.Небето се намръщи и затова побързахме на се настаним на сухо и да съберем дърва.После яли пили и прасе.

 ето снимка на заслона   Цяла нощ валя а на сутринта слънце!Пихме кафе и газ към най близкото село   10км по ужасен черен път.По пътя декари със здравец ,полянки с родопски райграс и гледки заради които спирах няколко пъти.  След час два бяхме в селото и започнахме да се оглеждаме за пътека който да ни отведе до заветната цел (мястото на което не сте ходили) но не намерихме и потеглихме по компас.Между другото селото не беше зле.ЕТО   след 200м намерихме пътеката.Чудна пътека .Много тясна без денивелация (за разлика от друг път )така че кучето не се измори.Така се разхождахме около час и половина и след превземането на едно малко връхче решихме да полегнем за малко. то след такава гледка на чиляка му умаляват краката обаче трябваше да продължим.Още половин час и ....друга гледка!