В електронното издание на женското списание Розали бе поместена статия на тема Кабала - наука за творението . Факт е че от 4-5 години насам Кабала предизвика световен интерес сред женското съсловие – за тези които са наблюдавали конгреса в Берлин е станало ясно че главоломно нараства броят на жените занимаващи се с Кабала. Защо ли? Причината е че женската част се намира до много по-голяма близост с природата. Тя изисква много по-голямо напълване (много повече желания са разкрити в нея) отколкото мъжът. Жената (за тези от вас които са стигнали на това ниво) усеща нестабилността и недостига който и се подава в този свят. Тя търси начин как да напълни себе си, как да усети удовлетворение, вътрешно напълване от дадено събитие. От своя страна мъжът е като малко дете, по-трудно осъзнава каква е реалността и се радва на малки и постоянни желания. Поствам статията – а за тези жени които намират трудно удовлетворение мога да им препоръчам мислено да не затварят себе си срещу Кабала, защото вътрешното винаги ще ги тласка към по-голямо напълване. Мъжете на този етап са безнадеждни и трудно би достигнало какво и да е от това което Кабала крие вътре в себе си:

Напоследък това учение се разпространи във всички социални пластове на човешкото общество. Защо през XX в. вратите на Кабала се отвориха за всички? Какво представлява всъщност Кабала?

Кабала е наука и същевременно с това учение за постигане на божественото, от което произлиза всичко на този свят. Чрез Кабала, човек може да се докосне до истината и да разбере причините за всичко ставащо в света, може да овладее сили и знания, за да управлява своята съдба, достигайки абсолютното и всеобхватно познание.

Много хора са чували, че Кабала е тайно учение. Именно тази скритост и тайнственост е причина за възникване около Кабала на много слухове, невежи разсъждения и изводи. Чак в края на ХХ в. е получено разрешение за разкриване на знанията в науката Кабала.

Кабала се занимава само с духовни понятия, т.е. само с това, което става по-високо от нашия свят, което е неосезаемо от нашите пет сетива и се намира извън тях във висшия свят. Но имената на обектите, силите и действията във висшия свят Кабала взима от нашия земен език. Това се налага поради факта, че ние нямаме думи да изразим неземните понятия. Но тъй като всеки обект от висшия свят слиза, като сила в нашия свят и поражда обект в нашия свят, кабалистът, който живее едновременно в двата свята, виждайки тази връзка описва висшия свят, използвайки имената на обектите от нашия свят.

За тези, които не са едновременно в двата свята, описанията на кабалистите им изглеждат, като описания на земни действия, въпреки, че  Кабала описва само духовния свят.
Използването на непознати думи - понятия води до неправилни представи и въображения. По тази причина Кабала ни забранява да си представяме, каквато и да било връзка между обектите в нашия свят и техните духовни корени. Това е  причината Кабала да бъде забранена толкова много години та чак до наши дни: развитието на човека е било недостатъчно, за да може той да престане да си представя всякакви духове, вещици, ангели и т.н., там където се говори за съвършено други неща.

Стълба на развитие на човешките желания, която обуславя нивото, до което сме достигнали и дали сме готови за Кабала.

Желанията на човека са разделени на пет стъпала:

• първични желания - секс, храна.
• втория етап на развитие на желанията - това е стремежа към богатство.
• третия етап на развитие на желанията - стремеж към власт и слава.
• четвъртия етап на развитие на желанията - стремеж към знания.
• петия етап на развитие на желанията - стремеж, към духовното, към Твореца.

Необходимостта от секс и храна в Кабала се определят, като животински потребности, тъй като те се изпитват и от животните. Даже намирайки се напълно изолиран от други хора човека изпитва глад и стремеж към продължение на рода.
Желанията за богатство, власт и знания това са вече човешки желания. За да може да удовлетвори тези свои желания на човека му е необходимо да се намира сред себе подобни - в човешко общество.

Човека се ражда и започва процеса на развитие на животинските му и човешки желания. Идва момент, когато той разбира, че реализирайки тези желания той не се чувства удовлетворен. Подсъзнателно той усеща, че трябва да се стреми, към нещо друго, но какво точно той не може да осъзнае веднага, защото то се намира извън границите на осезаемия от него свят.

В Кабала това ниво на желанията се нарича-желание за духовна светлина или душа на човека.

Предмета на изследване на науката Кабала е общата душа наречена "Адам". Тази духовна конструкция се състои от 600 000 частички, като всяка от тях се дели на още много частици, които съдържат в себе си земни желания.

Кабала учи човека, как да получи висшата светлина и с нея да изпълни изцяло душата си т.е. всичките си желания, както сърдечни така и духовни.
Това е възможно, тъй като всички наши желания са създадени от самата светлина. Само непосредственото напълване със светлина е в състояние да ни удовлетвори.

25.06.2009/Блага Димитрова

Статията за Ванга, предсказала глобалната криза, предизвика огромен интерес в Интернет. В статията е отпечатано интервю с пророчицата, където тя казва, че „хората ще живеят в страдания, докато не се променят към по-добро... Всичко е просто: да не се краде и да не се лъже и тогава животът на всеки човек ще се измени към по-добро и светът ще се промени!”

…

В какво е отличието на религията от кабала?

Религията счита, че Творецът променя своето отношение към човека в зависимост от неговите действия. А кабала утвърждава, че висшата сила е неизменна и действията на човека не я променят. Действията на човека променят самия него и затова той вече по друг начин възприема висшето управление.

...

Различно от кабала, религията смята, че отношението на Твореца към човека зависи от действията на последния. Битува мнението, че ако човек е добър, то и Творецът ще се отнася към него добре, т.е. ще промени своето отношение.

Кабала счита, че висшата сила е неизменна. Творецът е абсолютен и неизменен. Висшата светлина се намира в състояние на неизменен покой, а действията на човека променят не висшата сила, а него самия. Вследствие на тези промени човекът по различен начин възприема висшето управление, той го усеща като все по-голямо добро и му се струва, че Творецът започва по-добре да се отнася към него. Струва му се, че Творецът се променя, а не самият той. Истината е, че отношенията между човека и Твореца стават по-добри за сметка на това, че се променя самият човек

По този начин ние разкриваме действителността спрямо себе си, а религията я разкрива по отношение на висшата сила, която уж се променя. Каква е по принцип разликата?

Разликата в тези два подхода е огромна, тя определя и отличието на кабала от религията. Кабалистът знае, че ако той се променя, то по друг начин ще възприема неизменния Творец. А религията казва, че аз със своите постъпки принуждавам Твореца да се променя в отношението си към мен.

Кабала направлява човека към по-голямо и по-голямо подобие с Твореца. Религията пък предполага, че да се променяш не е нужно - с помощта на молитвите и някакви особени действия може да се отправи молба към Твореца да промени отношението си към нас. Кабала също казва, че ако е нужно да се моли, то трябва да е за това, да се променим ние самите. Тъй като, ако ние се променяме, то съответствено и другото ще възприемаме различно.

В това се състои кардиналното различие между кабала и религията. И в това е различието между човека, който разбира, че е нужно да работи над промяната в себе си, и човека, който чака, когато най-накрая Творецът ще смени гнева с милост.

Религията подбужда човека да търси методи за въздействие върху Твореца: да дава милостиня, да пали свещи и т.н. Всички религии имат свои ритуали. А кабала казва: ,,Ти си длъжен да търсиш методи, с помощта на които ти ще станеш като Твореца, тогава ще можеш правилно да го възприемаш. А той ще остане същият , какъвто е и днес”. Както вредящите родители изведнъж се оказват добри и правилни, хубави и любящи, така и Той ще ти се стори друг, съответствен на твоята промяна на възгледа за света, за мирозданието.

Действията на човека променят него самия и тогава се променя неговото възприятие за висшето управление. Ако човек се променя така, че става все по-подобен на Твореца, му се струва, че Творецът е все по-благоразположен към него. Ако човек е устроен така, че неговите свойства все повече се отличават от тези на Твореца (т.е. стават по-егоистични), то му се струва, че Творецът се отнася към него по-негативно. Възниква голяма разлика между светлината и  кли.

Религиозният човек се обръща към Твореца с молитвата: ,,Смени гнева с милост”. Кабалистът се обръща към тази единна, неизменна светлина и казва: ,,Промени ме да стана като Теб. Промени гнева в милост, но не за това, да ми покажеш, че Ти си бил разгневен, а си станал добър. Не. Промени ме за това, да Те възприемам правилно. Не за това да ми бъде добре, а за това, да оправдая Твоите действия. Тогава ще се наричам праведник - от думите ,,оправдаващ Твоите действия”. А когато аз оправдавам Твоите действия, когато съм подобен на Теб, аз ти доставям на Теб наслада. Тогава аз също ставам добър, творящ  добро спрямо Теб, подобно на Теб. Аз искам да бъда подобен на Теб, подобен на светлината”. По този начин кабалистът се обръща към Твореца с молба да го коригира, но не за това, че пребиваването в коригираното състояние е приятно, а за това, че това състояние е подобно на Твореца и така човекът доставя на Твореца наслада. Такова обръщение на кабалиста към висшата сила кардинално го отличава от молитвата на религиозния човек.

Религиозният човек се съгласява с това, че сега Творецът е гневен. Той не казва, че Творецът е вреден или лош, защото това е неприлично, така не е прието, но в дълбочината на душата си чувства именно това. Той по принцип се бои да произнася такива думи, но моли Твореца да бъде към него по-добър, да стане по-добър. Кабалистът моли за това, да стане по-добър самият той, а не Творецът.

Молитвата в кабала не се нарича молба за промяна на отношението към себе си, защото отношението към себе си кабалистът приема като абсолютно добро и правилно, единствено от възможните. Той не се обръща към Твореца да смени гнева с милост. Молитвата се нарича проверка на самия себе си, самоанализ на човека, който знае, че от Твореца тръгва абсолютното добро и затова съди себе си, анализира себе си по отношение на висшия неизменен Универсум - и моли да уподоби себе си с Него.

…

http://www.kabbalah.info/bulg