1.   Харвардска заблуда.

В интернет циркулира като верижно писмо един тест, за който се твърди, че е приемен за Харвард. Предполага се, че много малък процент хора могат да го решат и наистина е така, но защо?

Тестът:

1 = 5

2 = 25

3 = 325

4 = 4325

5 = ?

Отговорът:

5 = 1

Обяснението:

Ако 1 = 5, то несъмнено 5 = 1.

Логиката изглежда безгрешна и е почти невъзможно да се досетиш, но дали е така? Когато даден човек види теста си казва „Това не е е буквално” и започва да търси някаква математическа или логическа зависимост. Отговорът обаче се оказва плод на буквално мислене – „5 = 1”. Ето, че не е толкова лесно да се реши тестът. Изглежда смислено – трябва умение за измъкване от безизходни логически ситуации чрез креативност, умение да не се влияе изводът от данни, които нямат връзка към него. Защо да е заблуда?

Много просто – тестът е неверен сам по себе си.

Когато човек погледне теста, той си казва, че няма как да е буквален, просто защото, ако се гледа буквално самият тест е неверен – 1 няма как да е равно на 5, 1 = 1, 5 = 5. След като не е буквално, то зависимостта е друга. Проблемът е, че:

НЕВЯРНА ПРЕЗУМПЦИЯ + ВЯРНО СЪЖДЕНИЕ = НЕВЕРЕН ИЗВОД

Няма как 1 = 5, не е възможно, оттам всичко губи смисъл. Успешно изкарване на теста означава нечувствителност към неверни презумпции и способност да се правят изводи от корумпирана информация, т.е. учи на вредни навици в мисленето. Ако приемем, че 1 = 5, оттам следва, че 5 = 1. Проблемът е, че не можем да приемем тази презумпция. Този тест подвежда, защото верният отговор се намира, само ако се приеме неверен предикат към съждението.

Как можем да направим теста коректен.

Много просто – като заместим числата с абстрактни обекти, които могат да приемат всякакви стойности. Тогава ще имаме:

A = E

B = BE

C = CBE

D = DCBE

E = ?

Тук изводът E=A ще следва от вярна предпоставка, защото и A и Е ще могат да приемат всякакви стойности и знак за равенство ще може да бъде сложен в предиката!

ИЗВОД:

i)       Много важно е при правенето на изводи, да са проверени всички презумпции, предикати, предпоставки и други пред-условия.

ii)     Много е важно, ако изводът изглежда очевидно неверен, да се проверят пред-условията, вместо да се отхвърля неговата невярност.

iii)   Много е важно да не се добавят изкуствено пред-условия към разсъжденията „Тъй като знаем, че времето е абсолютна величина.... няма как да приемем извода на Айнщайн, независимо от експерименталните потвърждения”

I.                  Заблуди от бягство от отговорност.

Деф.  Заблуди, при които отговорност за направения избор се прехвърля върху обстоятелствата, при които е направен изборът или се отрича личната отговорност. Тези заблуди са отрицание на фундаменталната свобода на избора.

1.          Argumentum ad Dominem.

Деф.  Посочва се някакъв субект, имащ функцията на „Бог”, който отнема правото на избор и предопределя действията на индивида. Това са изказвания от типа: “Бог ме накара ”, „Бяха гласовете в главата ми”, „Това е Съдба ”, „Предопределено е от духовете на времето”.

Примери:

а)  Всичко, което се случва е по Божията воля, затова каквото и да направим, сме праведни.

Заб. Всъщност в Библията ясно и точно е написано каква е Божията воля и какво се смята за правилно и грешно там.

б) Холокостът беше историческа необходимост, защото такова беше времето.

Заб. Относно се сочи външна воля, предопределяща избора - „такова било времето”,  като извинения за направения избор (да се убиват евреи).

в) Наша съдба е да бъдем лъгани от политиците и да гласуваме за мошеници, такава ни е орисията.

Заб. Изказващият твърдението отказва да поеме отговорност за собствения си глас, има някакъв субект, наречен „Съдба”, който го е предопределил.

2.      Argumentum ad Demonium.

Деф.  Подобно на първия аргумент, тук се посочва външна force major-на сила, която предопределя избора на човека, като този път към нея се прикачва отрицателна морална оценка, потвърждаваща предположението, че  изказващият аргумента смята избора и  действията си за неморални – лоши.

Примери:

а)  Ние не можем да вършим зло, защото всяко Зло  е от Лукаваго.

Заб. В Библията изрично пише какво е зло и, че хората ще бъдат съдени за него, т.е. там „Лукаваго” не носи отговорност за избора на хората.

б) Хората крадат, защото са бедни, бедността ги озлобява.

Заб. Лошите обстоятелства изместват отговорността за избора, в действителност те имат само вероятностна (не логическа) тежест в него – можеш да крадеш и без да си беден и да си беден без да крадеш.

в) Хората вършат лоши неща, защото имат лоши водачи.

Заб. Хората не са „длъжни” да следват водачите си, те избират да го правят.