Тома Георгиев, в-к Седем.

Какво очаквахме от протестите, срещу какво протестираме и за какво протестираме, правим ли разликата между двете, са основни въпроси, които всеки трябваше да си зададе.

Очаквахме добре организиран масов протест за сваляне на БСП и коалицията им като цяло. Виждаше се, че правителството е уплашено от масовостта на действията и от подготовката на широк фронт, което ни водеше на мисълта, че може би от нищото, ще се появи желаното гражданско общество и ще заяви открито исканията си. Спорно е, дали нещата се стекоха по най-добрия начин.

Всичко започна с коментарите за опорочения първи ден на протеста, за ултрас- хулиганствата, за полицейския произвол. Строго погледнато, като се ограничим с действителното събитие, имаше бомбички и снежни топки. Бомбички има и по празниците и полицията не бие заради тях. Снежните топки трудно биха ранили полицай с каска, освен другото и с голям щит. Дали вътре е имало твърди предмети евъзможно, обаче недоказуемо. Всичко, което видяхме, беше агресията на хора, дошли да предизвикат полицията, вместо да протестират против правителството, но те бяха малко брой и  като че ли точно те останаха встрани от арестите, за сметка на многото ударени възрастни и невръстни. Полицията извърши арести, дори на хора без провинения, заради качулки и знамена - български. Побоят е ясен. Дотук полицията свърши своята част от работата, именно да бъдат изплашени протестиращите и да бъде саботиран протестът. Всъщност, в голяма степен успяха. Репресивният модел е прозрачен – в последните години единствено полицаите и военните получаваха от тройната мафия коледни заплати, за да бъдат послушна стена между народа и властта, иначе закъснелият протест щеше да се случи много преди да стигне държавата дотук. Но сега и те не получиха исканите увеличения - коалицията е наясно, че няма да бъде преизбрана и вече няма нужда да хвърля пари за еничарска отбрана от повсеместния гняв. Първият ден, според мен, беше единственият ден на истински протест, защото въпреки насилието, ясно е, че не го оправдаваме, беше изразено мнението на хората, че то е единственото, което може да уплаши властта. Жалко е, но в повечето случаи се оказва неизбежно при свалянето й. Арестите не свършиха с укротяването на тълпата - групи хора бяха гонени, отцепвани и арестувани, и след като са напуснали площада. След това се получи и желаният усмирен протест.

Защо се разочаровахме от него, защо смятаме, че той не изразява исканията на хората и протестират ли те изобщо, какво означава потропването на хоро пред Народното събрание, и не беше ли право едно от „момчетата с качулките”, което им каза: ”махайте се, да не сте в кръчма”. Все въпроси, които се оказаха съвсем уместни

Като се съсредоточим в исканията на протеста, откриваме една премерена манипулация в тях - всичко започна със спирането на газта и доведе до искане за оставка на правителството, заради многобройните му грешки. Дотук с похвалните подбуди. Но мнението на тълпите излезе извън нормалното в момента, в който се стигна до обобщаване и искане да бъдат свалени всички партии. Доста се наслушахме на изказвания в тоя стил през втория и третия ден. Според мен те заслужават подробно разглеждане, тъй като в тях се открива съзнателно „пренасочване” на гнева.

Говорещите съпътстваха искането си всички депутати да опразнят Парламента, с предложения, превърнати в скандирания, за смяна на системата, власт на народа и изгонване на всички управлявали през последните двайсет години. Приличат ли ви на доста познати лозунги от едно друго време?  Защо трябва да си ходят  всички партии е важен въпрос. Близко до ума е и отговорът кой ще оглави бъдещата „власт на народа”, под каквото и име да се появи. Социалистическите искания на хората с уредбата, сред които се виждаше Отецът, който може би е познат от протестите на „Атака”, бяха съпроводени от една добре подготвена програма с искания и сайт на организаторите на протеста, където може да се изпрати оплакване за полицейско насилие. Изведнъж стана видно, че насреща си имаме една организация и то добре работеща. Мога да ви кажа къде сте я виждали - идентични са били лозунгите на БКП, по същия начин беше подготвена почвата за царя, „Атака” изградиха електората си по подобен начин, след като превърнаха ТВ предаването си в партия, Боян Расате, с „Гвардия” и БНС също започва с неправителствени организации. Всички изложени примери доказват наличието на скрити кампании. Същото видях и аз на събитието - всички лозунги го превърнаха повече в предизборната кампания на бъдеща партия, която да бъде алтернатива на хората от Студентски град, земеделците, производителите, демократите, социалистите, спечелилите, загубилите, доволните, недоволните, националистите, анархистите, възрастните, перспективните, маргиналите, природозащитниците, предприемачите и всеки, който иска да каже нещо, вече повтаряно. Дори изказванията бяха подчинени на принципа, че трябва да се придържаме към социален аспект на протеста и хора с лепенки на ДСБ не бяха допуснати да говорят, което доказа желанието на организаторите, да се разграничат от всички партии, въпреки съдействието, което им беше оказано. Постоянен беше стремежът, протестиращите да бъдат убедени да са аполитични, а протестът щеше да има смисъл, само ако е и политически. Всичко, съчетано с преговорите на организаторите с управляващите, създава ясното впечатление, че тоя протест може би няма за цел да свали правителството, както се канеше в началото, а да събере една недоволна тълпа, лесно манипулируема, неориентирана в ситуацията, объркана от противоречията, казани и преповторени от организаторите и подбрани говорители. А това не е перспектива за промяна.

През следващите дни видяхме и чухме още доста неща за полицейското превишаване на правата, за плезещи се отвътре депутати, за прикритите в протеста полицаи. Наблегна се на опорочаването на протеста от ултрасите, но ясно е, че социопати като тях се появяват винаги и на всяко място и против полицията, независимо от ситуацията.

Неразграничаването на полицейските права от полицейщината,ясните ламтежи, умело прикрити,  оставиха твърдото убеждение, че и тоя път гражданско общество нямахме, обаче се сдобихме с нови идеолози на социалното управление и обещания от преговорите с Парламента, но остава и надеждата, че разумът ще надделее над демагозите на паветата и от двете страни на оградата, определяща разликите в стандарта и позициите в държвавата ни.

Жалкото е, че усилията бяха за фиктивен протест и всички можем само да се надяваме, че повече хора, отколкото проличаха там, са прозрели, че по тоя начин няма да я бъде и те трябва да станат хората, които да се измъкнат от поредния опит да бъдат използвани, тоя път не само от властта, че ще прогледнат, че в дъното повече няма да копаят и, че демокрацията  зависи от тях.

Обединението е крайно нужно

Тома Георгиев в разговор със Симка Стефанова, в. Седем, 7-13.01.2008.

Самият избор на консервативна партия е признак на освободеност

Визитка: Тома Георгиев е на 21 години и от 3 месеца е член на ДСБ.  Завършил е 35-о СОУ „Добри Войников” с профил френски език, студент по френска филология. Интересува се от книги, музика, езици, интернет и спорт. Очевидно и от политика.

ДСБ не е сред най – популярните партии, общото обвинение в обществото е, че това е партия на Костов, а той пък пак според общото насадено мнение е създал корупцията в България. Как така се реши не само да се довериш на тази партия, но и да влезеш в нея?

Аз не смятам, за минус присъствието на Костов в ДСБ. Дори това, че партията се отъждествява с него, беше един от основните ми мотиви. Обвиненията за корупция бяха просто манипулация и нищо от тях не можа да бъде доказано, докато цялото му управление, оттам и моите мотиви, се основават на факти. Факт е финансовият напредък на страната и способността на Костов да управлява. Факт е също така и че около негов ДСБ се събраха повечето специалисти от СДС.

Защо толкова много хора се поддадоха на тази манипулация, а ти не? Какво те различава от тях?

Предполагам, че са се поддали на манипулацията, защото тя беше навсякъде. Това беше атака от почти всички медии плюс невероятно много скалъпени обвинения,които не е нужно да се докажат, за да бъдат приети от повечето хора.

Казваш, че всеки здравомислещ човек би заел по – активна политическа позиция,

осъзнавайки нивото на на сегашното управление. Младите хора в България по принцип са аполитични, не се интересуват от политика. Това означава ли, че не са здравомислещи?

Проблемът с младите хора в България и тяхната незаинтересуваност според мен е абсолютно преднамерено действие на цялата атака срещу десните партии. С всички лъжи, които се изсипват против един човек, всеки, който не се интересува от фактите, не може да погледне по – обективно, азапочва да се отвращава от политиката и спира да прави разлика между политици и държавници.

Смяташ ли, че младите хора са способни да направят връзката между политиката и това, което им се случва всеки ден?

В повечето случаи тези, които правят връзката, я правят много бегло. Особено тези, от моето поколение – те имат по – пресни спомени за управлението от 2001 г насам и далеч по – малко спомени от управлението на ОДС, затова са по – лесни за манипулиране. Младите сами помагат на политиците не просто да решават за тях, а направо да им издават една много кратка присъда, с която ги хвърлят в безсмислена дейност, затварят вратите пред тях за по – перспективно бъдеще. Конкретно по отношение на младите – в никоя друга партия освен в ДСБ няма доказали се специалисти, които да са правили работеща реформа в образованието.

Това веднага ме навежда на въпроса смяташ ли че в България има нужда от някакъв вид политическо образование?

Подобно нещо е невероятно нужно. Може би би било добре, ако политическото образование бъде съчетано с преподаване на рационално мислене. Ясно е, че повечето от хората, които членуват в ДСБ или въобще в някоя партия, са избирали въпросната партия на рационален принцип, просто човек трябва да избира тази партия, която отговаря на най – голяма част от приоритетите му. Преподаването на рационално мислене заедно с политическото образование, намаляват в голяма степен влияението на медийната атака и на платената пропаганда спрямо политическите врагове в междупартийните битки.

Следва продължение...

... Продължение

Каза, че ДСБ не е партия на маргиналите, но все пак според социологическите проучвания в момента тя е на ръба за влизане в следващия парламент. На какво се дължи това и какво бъдеще виждаш за ДСБ оттук – нататък?

ДСБ събира малко гласове само според частните социологически агенции, което по никакъв начин не е обективна прогноза. За да бъде успешна и да може да се постави в добра позиция за коалиционни преговори, на ДСБ и е нужно най – малкото да повтори резултата от предишните избори. А иначе партията не е толкова популярна главно заради разцепването със СДС и това, че в момента, когато те се разделиха, никой не обясни на хората разликата между вижданията на тези две партии. Вместо това беше натрапено, че те са се сдърпали, защото едва ли не е трябвало да си разделят националната хазна. Никой не обясни на хората идеологическата причина за разделението. Оттам се загубиха много гласове както в СДС, така и в ДСБ и избирателите не  се разпределиха пропорционално между привържениците на Надежда Михайлова и тези Иван Костов, защото повече от половината хора се разочароваха и избягаха към партии като ГЕРБ и АТАКА или станаха тотално аполитични.

Наблегна на разликата между СДС и ДСБ, но какво мислиш за обединението между тях?

Обединението е крайно нужно, защото само по себе си дясното пространство трябва да е заедно. Всички партии преминават през тежки периоди, което беше и основната причина БСП да води през всички тези години пред десните. БСП са наследили традициите на БКП и са минали през периода на разцепване и вътрешни конфликти, затова и отдавна са станали по – опитни и по единни, те са тези, които слагат капаните пред другите партии. Но си мисля, че сега, когато СДС и ДСБ също вече са надрастнали един път това ниво и са придобили определен опит, обединението между тях би било изключително и само позитивно както за десницата, така и за бъдещето на България.

Колко от твоите приятели ще гласуват?

О, за съжаление предполагам, че много малко от тях...

Говорите ли си за такива неща?

В моето обкръжение политиката се дискутира, което обаче не е представително за широкия кръг от хора на моята възраст. Хората между 15 и 25 г са тотално неангажирани политически.

Ти си с дълги коси, много си млад. Как се връзва идеята за младостта и освободеността с една консервативна партия?

Аз не мисля, че освободеността ми пречи. Даже напротив – точно тя ми дава възможност да имам политически избор. Аз възприемам освободеността си във възмможността в свободното си време да мога да се занимавам с неща, които са ми приятни, а една консервативна партия съвсем не забранява това. Самият избор на консервативна партия е признак на освободеност. Много по – трудно е човек да стигне до решението да се запише в дадена партия, ако се влияе от масовото мнение на поколението си. Така че аз не мисля, че външният вид или нещо подобно може да бъде пречка един човек да избира с какво да се занимава. И още нещо – повечето хора от моето поколение, които претендират за освободеност, в голямата си част всъщност не са освободени, те са податливи на всички тези афиширани мнения за политиката, за Иван Костов, за десните като цяло, които, без дори да го съзнават, ограничават тяхната свобода.

ДСБ не се наричат сами „консервативна партия”, по – скоро избирателите им ги определят така. Кои са тези консервативни ценности, които ти виждаш в ДСБ и които вероятно споделяш след като си станал член на ДСБ?

Консервативните ценности и принципи на ДСБ се коренят във факта, че те 5 години изграждат една марка на името си като партия, като странят от популизма. Консерватизмът им също така е и в отказа да правят коалиция против интересите на цялото общество, което е доказателство, че те са партия, отстояваща своя устав и идеи. В България това нещо е достатъчно една партия да бъде наречена консервативна.

Ти имаш ли някакви амбиции или виждания за бъдеща политическа кариера?

При записването си в партия, всеки има виждания и за себе си, въпросът обаче е, че не те са ме водили при записването ми в ДСБ. Смятам, че амбициите могат да бъдат следствие от желанието на един човек да помага.

Има ли нещо, което искаш да кажеш на младите хора и въобще на тези, които ще те прочетат в Седем?

На младите хора бих казал да не следват общия принцип, в който се казва „Гласувайте!”, защото там се пропуска една много важна част. Това би трябвало да звучи по – скоро като: „Първо се информирайте, а след това гласувайте.”, тъй като голяма част от младите, веднага щом получат възможност да гласуват, скачат съвсем безотговорно, а всъщност те са значи фактор за решаване на едни избори. Така че нека първо помислят и се информират, а след това да гласуват. Колкото до обществото, посланията и към него са ясни – хората трябва да успеят да преглътнат всичко, което им е насаждано и да могат да погледнат, след като първо са си отворили очите.

Обединението е крайно нужно

Тома Георгиев в разговор със Симка Стефанова, в. Седем, 7-13.01.2008.

Самият избор на консервативна партия е признак на освободеност

Визитка: Тома Георгиев е на 21 години и от 3 месеца е член на ДСБ.  Завършил е 35-о СОУ „Добри Войников” с профил френски език, студент по френска филология. Интересува се от книги, музика, езици, интернет и спорт. Очевидно и от политика.

ДСБ не е сред най – популярните партии, общото обвинение в обществото е, че това е партия на Костов, а той пък пак според общото насадено мнение е създал корупцията в България. Как така се реши не само да се довериш на тази партия, но и да влезеш в нея?

Аз не смятам, за минус присъствието на Костов в ДСБ. Дори това, че партията се отъждествява с него, беше един от основните ми мотиви. Обвиненията за корупция бяха просто манипулация и нищо от тях не можа да бъде доказано, докато цялото му управление, оттам и моите мотиви, се основават на факти. Факт е финансовият напредък на страната и способността на Костов да управлява. Факт е също така и че около негов ДСБ се събраха повечето специалисти от СДС.

Защо толкова много хора се поддадоха на тази манипулация, а ти не? Какво те различава от тях?

Предполагам, че са се поддали на манипулацията, защото тя беше навсякъде. Това беше атака от почти всички медии плюс невероятно много скалъпени обвинения,които не е нужно да се докажат, за да бъдат приети от повечето хора.

Казваш, че всеки здравомислещ човек би заел по – активна политическа позиция,

осъзнавайки нивото на на сегашното управление. Младите хора в България по принцип са аполитични, не се интересуват от политика. Това означава ли, че не са здравомислещи?

Проблемът с младите хора в България и тяхната незаинтересуваност според мен е абсолютно преднамерено действие на цялата атака срещу десните партии. С всички лъжи, които се изсипват против един човек, всеки, който не се интересува от фактите, не може да погледне по – обективно, азапочва да се отвращава от политиката и спира да прави разлика между политици и държавници.

Смяташ ли, че младите хора са способни да направят връзката между политиката и това, което им се случва всеки ден?

В повечето случаи тези, които правят връзката, я правят много бегло. Особено тези, от моето поколение – те имат по – пресни спомени за управлението от 2001 г насам и далеч по – малко спомени от управлението на ОДС, затова са по – лесни за манипулиране. Младите сами помагат на политиците не просто да решават за тях, а направо да им издават една много кратка присъда, с която ги хвърлят в безсмислена дейност, затварят вратите пред тях за по – перспективно бъдеще. Конкретно по отношение на младите – в никоя друга партия освен в ДСБ няма доказали се специалисти, които да са правили работеща реформа в образованието.

Това веднага ме навежда на въпроса смяташ ли че в България има нужда от някакъв вид политическо образование?

Подобно нещо е невероятно нужно. Може би би било добре, ако политическото образование бъде съчетано с преподаване на рационално мислене. Ясно е, че повечето от хората, които членуват в ДСБ или въобще в някоя партия, са избирали въпросната партия на рационален принцип, просто човек трябва да избира тази партия, която отговаря на най – голяма част от приоритетите му. Преподаването на рационално мислене заедно с политическото образование, намаляват в голяма степен влияението на медийната атака и на платената пропаганда спрямо политическите врагове в междупартийните битки.

Следва продължение...