Премиершип няма нужда от визитна картичка. Там е родината на футбола, „алфата” и „омегата” от великата магия на Царя. Висшата лига е най-популярното първенство на планетата и въпреки силната конкуренция всеки уикенд примамва стотици хиляди по стадионите и приковава стотици милиони зрители пред тв-екраните.
В този най-престижен шампионат на планетата Митко Бербатов намери своя „театър на мечтите”, своята сцена, на която да изяви колосалния си талант.
Нека най-напред се доверим на числата, те са неоспорими и безапелационни. За малко повече от седем сезона Бербатов е изиграл досега над 200 мача в трите си английски отбора и 196 във Висшата лига. Отбелязал е 95 гола в Премиершип, а като прибавим попаденията за всякакви купи и евротурнирите сметката скача на внушителните 122 гола на Албиона.
Нека не забравяме, че Димитър е единият от тримата играчи и единственият не-британец в историята на най-високото ниво на английския футбол, бележили 5 гола в един мач. Негов е и феноменалния хеттрик срещу „Ливърпул”, невиждан 64 години на „Олд Трафорд”. На 22.01.2011 г. Бербатов отбеляза трети за сезона хеттрик срещу Бирмингам – постижение в цялата история на английския футбол само на Руд ван Нистелрой и Алън Ширър.
Със своите 95 вкарани гола статутът на Берба (както го наричат на Острова) се издигна до висините на славата , надмина постиженията на други световни футболни легенди. С цялото уважение и респект към тях, не можем да не отбележим с нотки на триумф, че „нашето”, българско момче” има повече вкарани голове във „вечната ранглиста” на най-силната лига на света от сияйни звезди като Крис Сътън, Кристиано Роналдо, Гари Спийд, Денис Бергкамп, Роберт Пирес, Джеймс Бийти, Дейвид Бекъм, Оле Гунар Солскеар, Дънкан Фъргюсън, Паоло ди Канио, Тони Коти, Ерик Кантона, Руд ван Нистелрой…
В течение на блестящата си кариера Митко се окичи с редица отличия, имаше шанса и заслугите да вдига престижни трофеи. Очаквано на първо място да са двете шампионски титли с „червените дяволи” 2009 и 2011 г. Но не бива да пропускаме останалите! Три пъти (с Юнайтед и Тотнъм) стана носител на Купата на Лигата (Карлинг Къп или както и да я преименуват). Окичи се със златен медал и на Световното клубно първенство. Два пъти печели Суперкупата на Англия (Къмюнити Шилд или сменяното според спонсора название). Също два пъти е избран за играч на месеца във Висшата лига – април 2007 и януари 2011. „Играч на годината” в „Тотнъм” 2006/2007 и „Фулъм” 2012/2013.
А „черешката на тортата” е голмайсторският приз, „златната обувка” през Сезон 2011-2012. Българин – голмайстор на Висшата лига!!! Ще доживеят ли да се порадват на такъв миг гордо щастие правнуците ни? „Дано, дано, ама надали!”
За да оценим в пълнота направеното от Бербатов на Албиона не трябва да подминаваме и неговите асистенции, които по официална статистика минават 50. Умението на „най-неегоистичния играч” (определението е на Уейн Рууни) да владее коженото кълбо с „кадифено” докосване и да извежда своите съотборници на чисти позиции също може да влезе във футболните учебници. Нима може да бъде подминат онзи „невъзможен” финт до аутлинията срещу Уест Хям ? Или „въздушното” прехвърляне за „бомбата” на Валенсия срещу „вълците”? Или феноменалният пробив по крилото и голов пас за Рунни, който реши мача с „Фулъм”?
Тук е мястото за асоциациите с красотата в играта на Бербо. Онази Красота, която прави футболът Изкуство и не се обяснява с цифри и факти. Мнозина коментатори видяха именно в „магическите” отигравания на Берба последният отблясък на онази романтика от 60-те и 70-те години на миналия век. „Бербалогия” написа една журналистка в руския сайт на Манчестър Юнайтед и сравни неговото футболно присъствие със симфония от образи, звуци и цветове.
На какво ще се възхищават потомците най-много в „симфониите” на Димитър Бербатов, когато гледат архивните кадри в „Класика от Висшата лига” (непременно конвертирани във формат 3D)? На „кинжалните” голови шутове срещу „Рединг”, „Евертън”, „Тотнъм”, „Портсмут”, „Брага”? На невероятното обръщане с решаващ удар срещу „Блекбърн” или на „слалома” между защитата на „Уигън”? На задната ножица в мача със „Съндърланд” или на вълшебната „а ла пиола” огорчила „Мидълзбро”? На голът-шедьовър (втория от хеттрика”) в мрежата на „Ливърпул” или „художественото” попадение на митичния „Уембли” срещу „Челси”? На могъщото волле в „паяжината” на Стоук или на брилянтното, триково голово докосване срещу „Фулъм”? Нека преценяват сами, те ще имат по-ясен избор от дистанцията на времето.
Все пак това е коментар на факти и емоции, а не апология. И трябва да се отбележи, че да тези успехи и висоти Митко не стигна по път, насипан „с цветя и рози”. Той трябваше да преживее и надмогне макар и спорадичните контузии, завистта на някои съотборници, мръсните мениджърски номера на един двуличен „благородник”, злонамерените, късогледи критики, с които го засипваха „хейтъри” и псевдожурналисти. Нормално е в такава атмосфера да преживееш спадове, пропуски и мини-кризи в спортната форма.
Но реализмът ни е нужен и защото историята продължава. Решението на Бербо да премине в авторитетен клуб като „Монако” е правилно. Още някоя титла в кариерата и още някое попадение в престижната „Лига 1” съвсем не са излишни за имиджа. Но, убеден съм, през лятото като свободен агент Бербатов ще се върне при своята голяма любов – Висшата лига. Кратката раздяла само усилва любовта, знаем го от житейски опит.
А на Бербатов ще остават още малко, само пет гола, за да влезе в престижния, достъпен за малцина Клуб 100 на голмайсторите във Най-Висшата лига. И да напише епилога на легендата…