Луд умора нема, е казал народът.

Като слушате, че ураганен вятър е отнасял покриви на Шилигарника, и хора са бедствали в Стара планина във фъртуната, знайте, че едно ваше другарче, сиреч аз - е било по това време на Мусала.... по въжето.... Вятърът имаше такива пориви, които ме запращаха на земята. По едно време реших да си взема нещо от раницата и си я свалих от гърба. Виелицата я поде, и едвам я удържах - за малко да излети надолу по урвата в Леденото езеро (което в момента, разбира се, няма много езерен вид).

Отървах кожата и този път! Направо не си е за вярване....

Не за първи и втори път изкачвам Мусала, както вече казвах на Magyar. За всички мераклии – ще повторя моето предупреждение:

ХОРА, ЗИМНАТА ПЛАНИНА НЕ СЕ ШЕГУВА.

ЛАВИНИТЕ СА САМО ЕДНА, И НЕ ЕДИНСТВЕНА ОПАСНОСТ.

Oтдавна планираме този поход, и не бихме тръгнали без пълна екипировка: алпийски котки (не и бъркайте с тези, които се продават на Златни мостове: става въпрос за котки, които обхващат отдолу цялото стъпало и са с много повече и по-дълги шипове), фенерчета – от така наречените “челници” (за да са свободни ръцете), щеки (ако се затъва, много помагат), чай в термоси, ветроизолиращи топли дрехи, гети (защитават обувките да не се пълнят със сняг отгоре).

Има и още две неща, без които не трябва да се тръгва: водач, минал "през огън и вода", и добри приятели. Не спътници - говорим за приятели. Доколко последните два "атрибута на екипировката" са важни, ще се досетите, когато слушате за поредния алпинист, изоставен в планината.

Пряката пътека, равна като булевард “Руски”, от лифта “Ястребец” до хижа “Мусала”, сега не може да се ползва, т.к. е силно лавиноопасна. Затова се наложи да слезем до дола и да изкачим отново същата височина – загуба на време, неизбежна за този сезон.

Имахме късмет с времето: слънчево и ясно, като по поръчка. Прогнозата обаче беше за разваляне и силен вятър. След заслона Ледено езеро вятърът беше факт: блъскаше не на шега, и колкото по-нагоре – толкова по-яростно. Който не е ходил, не знае, че зимно време малко след заслона се ползват 2 въжета, опънати по колове нагоре по ръба: ако ги нямаше тези въжета, едва ли някой би се решил да тръгне нагоре, без да се обезопаси със свое въже, както правят алпинистите. Нека да уточня, че зимното време се брои от октомври до средата на юни. Въжетата са две, горно и долно, понеже понякога, когато снегът е особено дълбок, скрива долното напълно и горното остава за ползване. Лошата новина е, че при още по-дълбок сняг се затрупва и горното въже... За щастие, не беше такъв случаят: долното въже можеше да се ползва на малко места, но горното беше на разположение.

Е, какво да ви разправям: видях залеза от най-високата точка на Балканския полуостров. Посрещнах необикновен изгрев, нещо като симфония за очите, в съпровод на свирещ вятър, който носи ледени иглички и по-големи парченца лед и ти ги запраща в лицето.

Цената: изтощение, за преодоляването на което ми трябваха два дена.