Новото образование и отношението към учениците-инвалиди

Социална олигофрения
Това понятие напоследък просто ми се набива на очи навсякъде, във всеки клас!
Става нещо страшно в училище - дали след стачката, не знам!

Поведението на децата граничи със слабоумие.

Мисля, че просто не могат да си намерят мястото в това видимо побъркано, не знаещо какво да прави със себе си наше общество и реагират по свой си начин - като пищят, вият, говорят на най-висок глас в час или в тролея, засмукват се, пардон, целуват се по десет минути и така...
Вечер направо си тръгвам смазана от училище - от напрежение да се овладее всичко това и все пак да си поговорим малко и за философия ...
Представяте ли си? ...
(?!?!)

Ананан, знаеш Олигоферения (от гр. oligos и phren) (Kraepelin, E.). Буквално малка психика, малоумие, слабоумие. Наследствено, вродено или придобито в ранното детство,органично обусловено болестно развитие на цялостната личност и преди всичко на нейната интелектуално-мнестична дейност. Недоразвитието или задръжката на интелекта още не е олигофрения, тъй като те се дължат на социални, сетивни и соматогенни  причини. Олигофренията представлява обширна група патологични състояния с различна етиология; понякога наред с изразеното слабоумие се наблюдава едностранна надареност (хипермнезия, музикални или художествени способности). В зависимост от дълбочината на олигофренията се разграничават три отделни степени. Важното е за нас като философи-педагози, че трите се характеризират с градация по линия на конструирането на понятията. Намалява възможността да се образуват понятия по посока на пълна загуба да се образуват понятия, а идиотите - и представи!
Важното е в тази обстановка: да търсим бързи пътища за овладяването на Психичната енергия. Около това понятие ще се организира Бъдещето! Каквото и да си говорим във виртуалното ние сме в/сред/насред "епидемии" вилнеещи, като хали! Естествено където е най-крехък организма там и ще поддаде! От разговорите с колеги останал съм с твърдото заключение, че най-тежко е в началното за нашата Общност Образование.
Правило №1 да се съхранява Психичната енергия!
Ние се намираме в "окото" на циклон, удивителни времена. Оживяват спасителни  Ликове! Действителността прави лицата строги. Нужно е да се извика  на страж Суровостта, като особенно милосърдие. Близо сме до търсенето на спасителното, ние сме призвани да се действаме като екзорсисти пред лицето на "морална чума"!
Разбираемо, чувствителните да се държат, като усещащи  бедствие!
Ние да действаме: Спокойно, твърдо, убедително, мъдро!
Фактор МЪДРОСТ, ето това липсва в  интелектуалният  хват. Интелекта не е мъдрост!
Запознати ли сте с "бърнаут" професионалното изпепеляване?
Скъпи, приятели, пазете силите си за пристъпите на триглавата ламя. Както е известно от народната мъдрост. Ще се намерят юнаци :-)
Ние сме сред Сцила и Харибда: масовата "култура" и властовата пъкъл.
Може и да намерите по-различен поглед? По-прагматичен или по-призрачен? 

В окото на циклона си център-абсолютен баланс-държиш въртящия се циклон около себе си-ако можеш(това май е мъдро).

Лел, страшно интересен е коментарът ти...

Смятам, че децата със СОП се комплексират допълнително, заради факта, че са поставени сред другите деца в масовото училище. (Знае се, че предстои премахването на помощните училища в България.) Това, според мен, не е истинска социализация, а като че ли задълбочаване на проблемите. Смятам, че е по-добре да се създадат отделни паралелки с такива деца в масовото училище, а не децата със СОП да бъдат поставяни наред с другите, които имат "нормални" потребности.

Учениците със СОП присъстват в часовете, но им е трудно, даже невъзможно, да възприемат, защото нито методиката на преподаване, нито учебниците са съобразени с техните възможности. В същото време ресурсният учител и другите учители нямат физическата възможност да преподават допълнително същия учебен материал, така че да бъде овладян поне донякъде.

Точно така стоят нещата.Тази учебна година    закриха училището в нашия град.При нас сега се обучават четири дечица със СОП.Истината е, че те почти не посещават училище поради различни причини.Миналата година слушах лекции при доц.Шошева,която категорогично  се обяви против безмисленото съкращаване на помощните училища.Децата  в специалните училища се обучават по специална програма,при друг дневен режим и над тях не тегне непрекъснатата мисъл ,че са неуспешни  ученици .,каза тя.Другото,което разбрахме е ,че никой  от МОН не се е допитал до тях - специалистите,преди да  се предприеме тази стъпка. БГ действителност!!!

Миналата година правих танц с децата от 4 помощно училище в София(честваха 70 години от основаването му-носи името на проф.Кацаров-завършил обучение в Швейцария и пожелал да открие училище за деца,които имат нуйда от специализирана помощ)-намира се в гората в квартал Княжево-прекрасно е за децата и за целия екип с който работят.Тогава те споделиха точно тези тревоги,че искат да адаптират(МОН) в тъй наречено нормално училище( а те са чудесни същества,но им е нужно повече време за възприемане на света и е невъзможно в сегашната ситуация).Бяха много благодарни,че взех децата от танцовото училище и всяко дете танцуваше с едно,което вече бях научила в помощното училище.А след концерта децата бяха наистина щастливи и  се прегръщаха дълго,а мен прегрущаха като майка-квачка(много топло изживяване).В мен остана само неприятния спомен,че секретарката в нашето училище се чудеше на кой да прехвърли ангажимента и се изненада,че аз го поех с радост(безвъзмездно,заради непознати деца).Явно ще продължаваме да се мъчим да променяме нещо в държавната машина(кой, когато и както може с или без помощ,сам или със съмишленици).Това наистина е бг(в гетото)действителност.

Според мен всичко зависи от индивидуалния проблем и как е подготвено детето за срещаните трудности. В някои случаи е чудесна интеграцията, като примера на Заедно. Самата аз преподах в училище една година на момче, което имаше проблеми с придвижването и писането, но беше борбен и сега следва в Германия. Пет години преподавах на прекрасно момче в инвалидна количка - той беше отличник и покрай него класът беше много сплотен. Дори, преди да се построи специалния асансьор, момчетата от класа го качваха и сваляха по стълбите с количката. Тази година се запознах със семейство лекари, чиито дъщери имат нарушен слух. Децата им винаги са учили в общообразователни училища (голямата завършва архитектура, малката учи в НПМГ), но за целта съм убедена, че родителите добре са ги подготвили и за проблемите, които могат да имат.
Но не съм се сблъсквала истински с умствени отклонения.

Точно за последния случай иде реч.Тези дечица не са виновни за състоянието си и продължавам да мисля,че  тяхното  "социализиране",ако изобщо се случи ще стане  най-трудно и за тях с много проблеми.Работила съм с такива деца и те нямат особена полза от масовото обучение ,като тук изключвам ползотворния момент на контактуване с връстниците .Това дете, което аз обучавах винаги беше с написани домашни от бабата,то не можеше да чете и престоя в часовете се оказваше за него голямо изпитание.Знам за индивидуалната  работа ,но в четвърти клас  нещо трудно ми се получаваше с ограмотяването  му и работата с другите деца , и то влизах в класа само два пъти седмично.

Защо ми се струва,че повечето българи се увличат по външното(по-лесно),взимаш една опаковка(имам предвид опит от друга страна),а съдържанието вътре не те интересува. В България помощните училища вършат много добра работа(базата трябва да е модерна).Имитираме форма,а вътре кухо(вече болезнено кухо).

Идеята не е добра, защото не държи по никакъв начин сметка за нуждите и интересите на децата. По което прилича на социалистически петилетен план. Ще отчетем (и го правим текущо - вижте докладите на Масларова и Вълчев) Н-броя деца със СОП - интегрирани в общо образователен процес. Няма да отчетем - колко от тях са травмирани от интегрирането, нито някъде ще напишем защо в един и същи град закриваме помощното училище и правим от 0 ресурсен център, при положение, че трансформацията на ПУ в РЦ би излязла 2 пъти по-евтина, по-ефективна и по-бързо би довела да появата на квалифицирани екипи от ресурсни учители. Но това е управленско административната страна - хаотична както си я знаем. А човешката е пълна катастрофа - децата с умствени увреждания се третират като децата с физически увреждания.  Което е върхът на цинизма в отношението спрямо децата. Интегрирането на деца с физически увреждания е по силите на нормалното училище и дори вече имам няколко случая, в които учителите ме уверяват, че появата на такива дечица има много положителен образователен и социален ефект, върху останалите деца. Надявам се тези примери да са много повече от известните ми (знам за  сляпа отличничка, талисман на класа си и много добра подсказвачка ;-))) и едно дете в инвалидна количка, също с отлични резултати и страхотно сплотен около него клас вече 4 години - отказали са да преминат към кабинетна система в 5 клас, защото съученикът им не може да стигне до кабинетите над 1 етаж и учителите са се съобразили с тях). Очаквам идеи как да съберем информация за всички подобни успешни случаи на интгерация и да я разпространим колкото е възможно по-широко. Знам също и 1-2 пълни катастрофи с дечица с умствени увреждания - лошо оценени от комплексните екипи за оценяване, липсва им компетентна психиатрична помощ, точно когато преминават възрастови граници и проблемите им се задълбочават, дамгосани като негодни и обект на унизителни практики от останалите деца, които също преминават възрастови граници и без помощ от страна на родители, учители и психолози - най-лесно си намират отдушник върху по-странния съученик . Гледах програмите за подготовка на учители. Не открих възможност съвременният учител (извън дефектолозите) да може да се подготви да управлява учебен процес, в който участват деца с умствени увреждания. Още по-лошо. Не открих никаква причина класификация на видовете умствени увреждания от гледна точка на образователните възможности на децата. А учебниците по психиатрия са твърде дебели и доста трудни за четене от неспециалисти.