Чернова на Резюмето

Реших да публикувам и нещо което написах вчера с риск да не е завършено и представително, но многото очи тук и още повече конструктивният диалог ще тлане текста напред. Аз имам още какво да напиша, но уви днес не успях. Очаквам по-ефективно включване в четвъртък.

Едно е за мен до тук ясно като стъпки:
Общност Образованиесвиква максимално широкФорум -
с този Форум всъщност започваме да изпълнявамеПрограмата "Всяко дете научава. Всяко дете успява." - от тренингите и през дискусионните срещи, завършаващи с избори, достигаме до Конвента - този формат работи с отворен мандат при максимална прозрачност с достъп на работните си документи в интернет, дейността на конвента е извикана за да сложи начало и да се справи с редица затруднения, като това включва и въпросите със синдикатите, конвента учредява чрез търсене на пътищата да внесе проектозакон  за Браншова организация - наред с това и Закон за българския учител!
Това ли е? Вижте и тази чернова в ремонт!

ПРОФЕСИОНАЛНО-ГРАЖДАНСКА ОБЩНОСТ

„ОБРАЗОВАНИЕ”

 

 

СВИКВА

КОНВЕНТ В ТЪРСЕНЕ  НА

ДЕБАТ ЗА БЪДЕЩЕТО НА

БЪЛГАРСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ

 

"Проект  Новото образование"

 

 

 

 

 

 

София, 2008-03-30

----------------------------------------------------------------------------------------

РЕЗЮМЕ

на "Проект Новото образование ”

Професионално - гражданската Общност „Образование”  свиква открит Форум (Конвент), който ще има за задача да подготви предложения по значителен кръг проблеми, свързани с продължаване на структурираната част на дебата за бъдещето на Българското средно общообразователно пространство.

            Свикването на Конвент цели включването на учителите и на клиентите на услугата „Училищно образование” в процесите на образователните реформи. „Включването” не може да стане като еднократен акт (още по малко под формите на стачки) – то е продължителен процес на мотивация, на изясняване на отговорностите и правилата и най-сетне, натрупване на добри практики и опит.

            Ето защо в подготвителния период екипът от Общност „Образование” предвижда провеждането на четири – блок (часове) от по един час и половина  тренинги с приложно - обучителен характер с общо 2 000 участника от страната: определянето на посоката и общата цел, както и другите съпътстващи действия ще създадат промяна в нагласите и ще осигурят съмишленици.

            В същинската си част действията по проекта ще бъдат стъпките за свикване на обхватен публичен дебат (КОНВЕНТ), който ще интегрира

---------------------------------------------------------------------------------------

 максимален брой представители на гражданското общество, Конвентът ще проведе редица консултации:  по правила в дискусии на работни групи, относно целите, структурата и функциите на Новото българско образование, по основните му нови работни документи, по приоритетите за развитие на Училищното образование и по различни планове за действия по тези приоритети. За пръв път в историята на Българското образование се прави опит за толкова обхватен публичен дебат – всеки един гражданин може да бъде активен и да участва в дебата за бъдещето на Образованието – за България на знаещите.

            Завършек на Форума ще бъде Учредителното събрание на Учителска браншова организация. Всички заседания на Конвента ще бъдат публични, всички документи ще са достъпни и ще могат да бъдат прочетени в Интернет. Целта е всеки гражданин да може да си изясни какво представлява Системата на средното образование в България и накъде се развива тя. Екипът на Проекта е воден от убеждението, че  Браншовата организация  ще установи нови правила за по-ефикасен процес на водене на диалог в търсене  на решения за реформата от страна на МОН. 

-----------------------------------------------------------------------------------------

ОБОСНОВКА НА ПРОЕКТА

           

Днешното българско образование с най-голяма отчетливост не успява да се само развива въз основа на взаимодействията на трите участващи страни: МОН – учителската  общност – клиентите на услугата „Училищно образование”. Държавата е обсебила цялата власт и трудно я отстъпва на по-ниско стоящите си структури, а още по-малко на гражданските си формирования. Властта продължава да се възприема като разделителна стена между държава (министерство, община, училище – директор) и общество (учителска и ученическа общност, неправителствени организации, семейна среда), вместо споделена от трите страни, да бъде фактор за реално партньорство.

            Ето защо управлението на Образованието сега се определя като „затворено”. Неговата алтернатива става „отвореното”, диалогичното управление, посредством осъществяването на редица консултации.

            Дори и повърхностният поглед върху училищният живот в България ще потвърди, че образователната ситуация не е по-различна от тази за страната. От институционалния модел на „стария режим” днес имаме единен властови център с много формално имащи правомощия институции. Този тип противоречива, сложна и тромава структура на практика може да блокира всяко решение, както не един път вече се е и се случва. От тоталността на партийния контрол днеспретърпяваме фрагментацията на обществени сфери,

 ----------------------------------------------------------------------------------------

това пък води до липса на координация. Йерархичната субординация тип VS между политически правомощните в лицето на кабинета и държавния служител без ясни правомощия. Без да са способни взаимно да се контролират двете групировки се държат своеволно. Да не говорим за раздутите и с неясни правомощия различни деконцентрирани структури на държавна власт, занимаващи се с образованието – от една страна, това са Регионалните инспекторати по образование, с методическа и контролна функция, от друга страна, са специалисти по образованието в Областната управа, които също имат контролни функции, от трета страна, общинските власти в лицето на зам.-кмет по образованието или специалист по образованието, също следят процесите на образование. 

            Макар че беше запланувана и дори фининсирана със заем от Световната банка програмата за преквалификация на учителите напълно и срамно се провали, като отпуснатите средства бяха върнати на банката, а там където беше направен някакъв опит за квалификация, той се изроди в туристическо мероприятие.

Не бяха разработени и предложени ефективни методики за обучение, формиращо компетентности. Наличните методики акцентират на “учебното съдържание”.

---------------------------------------------------------------------------------

Не заработи система за оценяване на образователните резултати, която едновременно да проверява дали ученикът владее предвидените от ДОИ компетентности и дали училището е успяло да ги формира у него. Последното се оказа наистина фатално, защото образованието е може би единствената сфера в българското публично пространство, за която въобще не се знае какво точно произвежда. Вместо ефективна проверка на обективен резултат, системата продължава съвсем по тоталитарному да се управлява по принципа на йерархията и субординацията, като всяко по-горно ниво нарежда на по-долното какво да прави дори до най-дребни детайли – какво да преподава, как да преподава, по какви учебници да преподава и т. н. По този начин непосредствено отговорните за формирането на заложените в ДОИ компетентности – учителите – са лишени от всякаква лична отговорност, защото от тях се иска подчинение, а не резултат. Последиците ги виждаме всички.

От така анализираната картина за живота в българските училища можем да кажем, че участващите страни работят дистанцирано една от друга. Училището все още остава място на авторитетите, територията на йерархизацията, на концентрираната власт, място за подчинение и наставления, на послушанието и безучастието.

------------------------------------------------------------------------------------------

Обобщено казано, в българското училище образователната ситуация се характеризира с:

1.  Спада осезаемо цялостната мотивация на учителите и учениците за участие в училищния живот, който видимо обеднява;
2.    Стремежът към промяна е заглушен, учителите не са неговите агенти, а учениците са изолирани и бездейни, понижава се желанието за иновации, з иницииране. В някои случаи преобладават деструктивни нагласи и намерения;
3.   Търпи поражение чувството за принадлежност към училищната общност. Участващите в образователно-възпитателния процес не се включват в разработването и осъществяването на общоучилищни стратегии и практики, не се формират споделени ценности и институционална култура;
4. Избуяват междуличностни проблеми, натрупва се напрежение, различията понякога прерастват в конфликти. Вместо партньорство и сътрудничество се формира културата на „Сандвича”, която се изразява в натиск и противодействие от двете страни при ученика – от учителя и родителя; при родителя от ученика и учителя; при учителя – от ученика и родителя. Вместо взаимодействие – противоборство;
   --------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------- 
5. Структурите на държавата ( МОН), структурите на родителите (УН и паралелкови активи) и на учениците (ученически съвети) не участват равнопоставено с учителите и Педагогическия съвет в процесите на училищното управление: те не се определят като съуправляващи, съорганизатори, съучастници, съмишленици (колаборатори) в усилията за повишаване на качеството на образованието и за развитие на училището. Опитите на учителите да взаимодействат с другите субекти в образователното пространство остават еднопосочни и са предимно информативно-съобщаващи или регламентиращо-разпоредителни. Реален и полезен диалог, както и процеси на взаимно проникване, на интегративност и конвергенция протичат стихийно и епизодично.

    Тези констатации определят Българското училище по-скоро като работещо по инерция. Не се използват потенциалите на социалната и когнитивно-организационната енергия на нацията. Поставени в изолация, трите страни (учители, клиенти, ученици) не само че не съдействат за развитието на образователната услуга,  а и с негативизма си забавят или дори възпрепятстват реализацията на някои добри идеи.

-----------------------------------------------------------------------------------------

Всичко това налага бърза промяна във взаимодействието на трите участващи в образователния процес страни: Общността на учителите (Браншова организация и Закон за българския учител), клиентите на услугата „Училищно образование” (Преформулиране на и прокламиране на целите на Училищното образование за нуждите и  в разбиранията на обществото, като Общество на знанието и ХХІ век) и учениците (Програмата „Всяко дете научава. Всяко дете успява.) Когато тези три институции в диалог идентифицират проблемите на собственото си образоване и със съгласие определят значимостта им, когато те съвместно разпределят отговорностите си и намерят работещи, евристични форми за самоактуализиране, самоорганизиране, за контрол и отчет, тогава резултат може да бъде едно ново по дух и култура образование, стабилизиращо се, развиващо се, сплотено, екологично и устойчиво.

            Организационният и технически екип на този проект се самоопределя като агент на промяната и чрез реализацията му, а и в годините след него, ще търси развитието на Българското образование като „иновационно”, „включващо”, „отворено” – сиреч като постмодерно европейско образователно пространство. Пространство на потенциални и евристично богати процедури, водещи до ефективна интелектуализация на българското общество.
-----------------------------------------------------------------------------------------

Стремежът е не да се дискредитира административната власт, а да се потърсят форми за „овластяване” на една нова структура: на Учителската професионална организация. Става дума за изграждане на един по – различен модел на взаимодействие и партньорство между всички участващи в образователно-възпитателния процес; модел, при който властта е споделена, но при ясни, точни регламентирани и рационално-договорени отговорности.

ЦЕЛ

            Създаване на подкрепяща среда чрез предизвикване на публичен съвет, Конвент за включване в изграждането на Новото българско образование на клиентите и учениците и на техните структури в съвместна с учителите консултативна, съуправляваща, подпомагаща, контролираща и коригираща дейност за по-високо качество на учебно-възпитателна среда и на образователния процес.

 

ПОДЦЕЛИ

....