Учителят не живее в училището, а в обществото
Скъпи колеги и приятели,
Не съм спрял да мисля за вас, за нас, за децата ни, за Родината ни, за бъдещето ни. Колкото и да звучи "патетично" и "мелодраматично" - това си е:):) Мисля, че отстъпваме от главното: осъзнаването си като учители на нацията. Не направихме истински разбор на стачката. Не я осмислихме търпеливо: причини, организация, цели, средства, слабости, постижения, поуки... Прескочихме я доста набързо, а точно тя ни събра: по време на нея имахме ВРЕМЕ ЗА МИСЛЕНЕ, ВРЕМЕ ЗА ОБЩУВАНЕ, ВРЕМЕ ЗА ОСЪЗНАВАНЕ, ВРЕМЕ ЗА УЗРЯВАНЕ. Чрез отказа си да бъдем роботи си осигурихме ВРЕМЕ ЗА СВОБОДНО ТЪРСЕНЕ на решения за тежкото положение, в което се намираме.
Мисля, че дължим на стачката ни поне малко уважение. И благодарност. Много бързо я забравяме. Поне така ми се струва. А според мен, не бива нищо да забравяме. Най-малкото нея. Защото, ако сега пропуснем да я осмислим по най-пълноценния начин, тогава сами ще си предизвикаме отново и отново следващите си разочарования.
Не споделям обвиненията на онези колеги, които натовариха националните синдикални водачи с цялата отговорност за изхода от стачката. А ние защо им позволихме? Ние къде бяхме? В каква степен осъзнавахме в какво се включваме? Бяхме ли подготвени за успешна стачка? Какво направихме, за да я доведем до успех?
Много въпроси прескочихме набързо, без да ги обсъдим, без да поразмишляваме върху тях. Без да им отговорим.
Не мога да се включа в разговори за нови организационни структури, защото не са ми по сърце. По сърце ми е СВОБОДАТА НА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ, защото вярвам в доброто във всеки учител. Стачката го показа, но не го утвърди. Поне според мен.
Затова предложих да организираме СЕМУВИ - не настоявам такова да е името. Името не е важно. Мисля, че по-важно е да се научим да общуваме по такъв начин, че да се защитаваме все по-успешно. Както от произвола на МОН, така и от безразличието на обществото.
В моето училище записах електронните адреси на колегите ми, които ползват Интернет. Дайте предложение как да изградим една електронна банка с информация на онези учителски електронни пощенски адреси, които при бъдещите ни действия ще сработят резултатно. Мисля, че Павел по-рано беше рисувал удачни предложения. Предлагам да направим Съвет на училищните електронни пощальони - по един учител за училище. Това ще бъдат около 3000 учители. Ако си изградим независима пощенска електронна мрежа за нас, учителите, ще се получи практическият резултат - ще обезглавим информационния монопол на Държавата. Няма да е лесно. Нека започнем училище по училище, селище по селище да правим независимата си учителска пощенска електронна мрежа.
Аз ще помоля колегите си в благоевградските училища. Мнозина ги мързи. Мислят само за "хляба" и нищо повече. Но ако ние не ги подтикнем да излязат от летаргията, кой ще го направи. Има и пробудени колеги. Можем да направим и примерна бланка за всяко училище, чрез която да облекчим колегите.
Колеги и приятели,
Моля ви да ме разберете правилно: в момента работя и по един друг, много сложен и противоречив случай. За него можете да се осведомите на адрес: www.savejustice.org.
Затова не мога да се включвам дейно в блога. Но учителят не живее в училище, а в обществото. А там се случват доста страшни неща: наркотърговия, проституция, убийства...., заплахи за убийства, полицейско насилие, честни опити на отделни полицаи за противодействие на организираната престъпност, подкупни полицаи, подкупни съдии и т.н....
Децата ни заслужават по-добър свят. Не мога утре да им кажа: "Гледайте какво, понеже съм учител и от мене нищо не зависи, затова не взех отношение по случая с присъдата на петимата полицаи... Все пак това не ме засяга пряко - нали аз не съм бил там и нали не мен ме обвиняват в убийство..."
На децата искам да кажа: "Деца, може да не постигнах всичко от мечтите си, но не ги предадох! Мечтах, борих се и ви оставям един свят, който е малко по-добър от онзи, който получих от дядо ви и баба ви!" И ще им кажа! Защото и те заслужават, а и аз! А и всички ние!
С обич към всички вас,
Росен
Не съм спрял да мисля за вас, за нас, за децата ни, за Родината ни, за бъдещето ни. Колкото и да звучи "патетично" и "мелодраматично" - това си е:):) Мисля, че отстъпваме от главното: осъзнаването си като учители на нацията. Не направихме истински разбор на стачката. Не я осмислихме търпеливо: причини, организация, цели, средства, слабости, постижения, поуки... Прескочихме я доста набързо, а точно тя ни събра: по време на нея имахме ВРЕМЕ ЗА МИСЛЕНЕ, ВРЕМЕ ЗА ОБЩУВАНЕ, ВРЕМЕ ЗА ОСЪЗНАВАНЕ, ВРЕМЕ ЗА УЗРЯВАНЕ. Чрез отказа си да бъдем роботи си осигурихме ВРЕМЕ ЗА СВОБОДНО ТЪРСЕНЕ на решения за тежкото положение, в което се намираме.
Мисля, че дължим на стачката ни поне малко уважение. И благодарност. Много бързо я забравяме. Поне така ми се струва. А според мен, не бива нищо да забравяме. Най-малкото нея. Защото, ако сега пропуснем да я осмислим по най-пълноценния начин, тогава сами ще си предизвикаме отново и отново следващите си разочарования.
Не споделям обвиненията на онези колеги, които натовариха националните синдикални водачи с цялата отговорност за изхода от стачката. А ние защо им позволихме? Ние къде бяхме? В каква степен осъзнавахме в какво се включваме? Бяхме ли подготвени за успешна стачка? Какво направихме, за да я доведем до успех?
Много въпроси прескочихме набързо, без да ги обсъдим, без да поразмишляваме върху тях. Без да им отговорим.
Не мога да се включа в разговори за нови организационни структури, защото не са ми по сърце. По сърце ми е СВОБОДАТА НА БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ, защото вярвам в доброто във всеки учител. Стачката го показа, но не го утвърди. Поне според мен.
Затова предложих да организираме СЕМУВИ - не настоявам такова да е името. Името не е важно. Мисля, че по-важно е да се научим да общуваме по такъв начин, че да се защитаваме все по-успешно. Както от произвола на МОН, така и от безразличието на обществото.
В моето училище записах електронните адреси на колегите ми, които ползват Интернет. Дайте предложение как да изградим една електронна банка с информация на онези учителски електронни пощенски адреси, които при бъдещите ни действия ще сработят резултатно. Мисля, че Павел по-рано беше рисувал удачни предложения. Предлагам да направим Съвет на училищните електронни пощальони - по един учител за училище. Това ще бъдат около 3000 учители. Ако си изградим независима пощенска електронна мрежа за нас, учителите, ще се получи практическият резултат - ще обезглавим информационния монопол на Държавата. Няма да е лесно. Нека започнем училище по училище, селище по селище да правим независимата си учителска пощенска електронна мрежа.
Аз ще помоля колегите си в благоевградските училища. Мнозина ги мързи. Мислят само за "хляба" и нищо повече. Но ако ние не ги подтикнем да излязат от летаргията, кой ще го направи. Има и пробудени колеги. Можем да направим и примерна бланка за всяко училище, чрез която да облекчим колегите.
Колеги и приятели,
Моля ви да ме разберете правилно: в момента работя и по един друг, много сложен и противоречив случай. За него можете да се осведомите на адрес: www.savejustice.org.
Затова не мога да се включвам дейно в блога. Но учителят не живее в училище, а в обществото. А там се случват доста страшни неща: наркотърговия, проституция, убийства...., заплахи за убийства, полицейско насилие, честни опити на отделни полицаи за противодействие на организираната престъпност, подкупни полицаи, подкупни съдии и т.н....
Децата ни заслужават по-добър свят. Не мога утре да им кажа: "Гледайте какво, понеже съм учител и от мене нищо не зависи, затова не взех отношение по случая с присъдата на петимата полицаи... Все пак това не ме засяга пряко - нали аз не съм бил там и нали не мен ме обвиняват в убийство..."
На децата искам да кажа: "Деца, може да не постигнах всичко от мечтите си, но не ги предадох! Мечтах, борих се и ви оставям един свят, който е малко по-добър от онзи, който получих от дядо ви и баба ви!" И ще им кажа! Защото и те заслужават, а и аз! А и всички ние!
С обич към всички вас,
Росен
Предложението ти за изграждане на Съвет на училищните електронни пощальони не се ли припокрива с новата информационна система, която, щом ще се намира във виртуалното пространство, то значи, че ще кореспондираме най-вече чрез имейли и ще влизаме с покани, за да обсъждаме различни въпроси? Имам предвид, че вариантът тип СЕМУВИ е достатъчен. Павката вече се е заел да създаде нова информационна учителска мрежа.