Програмата за образованието на ГЕРБ
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА, УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,
Предоставяме на Вашето внимание проекта на политическа програма за управление в сферата на образованието и науката на ПП ГЕРБ.
Чрез образованието едно общество формулира целите си, организира средствата и ресурсите си, за да получи формата и да се движи в посоката, в която желае.
В България реформата в образованието и в науката трябва да се случи час по-скоро и с усилията на всички нас.
Очакваме Вашите коментари и предложения на електронен адрес: тПепа с!атуапоуа@уаЬоо.сот.
Експертна комисия по образование и наука към ПП ГЕРБ
Увод
Партия ГЕРБ изгражда своята концепция за развитие на образованието в Република България, водена от разбирането, че образованието е инвестиция в развитието на човешкия ресурс и основата, върху която се гради една успешна икономика.
За партия ГЕРБ ефективни условия за това развитие могат да се създадат чрез провеждане на интегрирана политика, в която водеща е образователната система. Тази политика ще създаде среда за по-правилно и ефективно насочване и използване на ресурсите - финансови, материални и човешки. Тя ще направи възможно поставянето на единни цели и използването на единни подходи и мерки за тяхното постигане от различни сектори и институции, свързани с образованието и с интелектуалното развитие на децата и младите хора в България. На този етап се осъществяват паралелни и много често некореспондиращи помежду си образователни програми и практики.
Интегрираната политика е насочена и към поставяне и осъществяване на единни, общи за цялата образователна система, цели - като се започне от детските градини и се стигне до университетите и продължаващото образование. Различните нива и сектори от системата за образование и обучение, включително и неформалните сфери, които сега са относително необвързани помежду си, трябва да работят при пълна съгласуваност.
Обединяването на целите е предпоставка за провеждане на ясна и координирана политика и в областта на науката и технологиите. В изпълнение задачите на Лисабонската стратегия и като се следват добрите практики на държавите - членки на ЕС, научните изследвания в България трябва да се структурират и координират така, че научноизследователските ресурси да се използват и развиват по най-ефективен и ефикасен начин, а резултатите от тях да осигурят икономическа конкурентоспособност на националната индустрия и възможно най-добро качество на живот на българските граждани.
Този подход ще помогне да изградим съизмерима с европейските практики образователна и научноизследователска система, която да работи ефективно за изпълнение на стратегическата цел на Европейския съюз, формулирана в Лисабонската стратегия: създаване към 2010 г. на най-конкурентната в света, динамична, основана на знания икономика, с повече и по-добри работни места, както и по-висока социална взаимовръзка.
Като нова политическа партия ГЕРБ има предимството да анализира обективно и с помощта на експерти с ценен практически опит в България и в чужбина процесите в българската образователна среда и в науката, да оцени добрите практики и да види многото дефицити, които пречат на качеството и на успешното им развитие на българското образование и наука. Необременена от минали наслоявания, ПП ГЕРБ има възможността да предложи нов път за развитие на образованието и науката с цел постигане на европейски критерии за качество и ефективност.
СЪЩЕСТВУВАЩИ ПРОБЛЕМНИ ОБЛАСТИ В СФЕРАТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО
През последните 18 години образованието неизменно се изтъква като приоритет в партийните и управленските програми. За съжаление обаче и до днес то остава една от най-нереформираните системи. В същото време се наблюдава нарастващ интерес от страна на обществото към проблемите на българското образование, които стоят във фокуса на медии, граждански и работодателски организации. Незадоволителното качество на българското образование е следствие от провежданите досега множество несвързани помежду си промени в образователната система, от тяхната хаотичност, липсата на ясни цели и мерки, добре планирани във времето, с прогнозни резултати и с ясен финансов разчет.
Обобщени в тезисен вид, проблемите, изтъквани от различните заинтересовани страни, се отнасят до:
Комуникацията в образователната система
Диалогът в образователната система между всички заинтересовани страни (ученици,
родители, преподаватели, студенти, местни власти, централна власт, граждански и
бизнес структури) не е целенасочен, липсват ефективни регулативни механизми. Този проблем предопределя до голяма степен липсата на решения по много структурни за образованието проблеми.
Публичният образ на образованието, който би трябвало да се ползва с обществена
подкрепа, често провокира родители, работодатели и медии да обвиняват образователната система за проблемите на децата и младите хора в България, за проблемите на пазара на труда и за редица други проблеми.
Липсва ефективна свързаност между развитието на висшето образование, от една страна, и променящите се индивидуални потребности и изисквания на пазара и
обществото, от друга.
Съществуват социални проблеми извън системата на образованието, които се отразяват негативно на качеството на образованието.
Липсва политика в сферата на кариерното развитие, както и практически форми на взаимодействие между бизнес и образование на местно, регионално и национално ниво.
Информирането, ориентирането и консултирането на младежи и възрастни не се
осъществява от образователния сектор.
В областта на професионалното образование законодателната база е регламентирана в Закона за професионалното образование и обучение (от 1999г.) и съгласно неговото приложение действат множество публични структури Национална агенция за професионално образование и обучение, дирекция в МОН, дирекции в отраслови
министерства.
Ресурси
Материалната база на образованието е остаряла, неефективна, лошо стопанисвана, не кореспондира със стандартите.
Финансирането на образованието и на научноизследователската дейност е недостатъчно, неефективно разпределено; гражданите финансират и пряко голяма част от образователните услуги, които вече са финансирали с данъците си. Започналата през последната година финансова реформа в средното образование не е обвързана с поставените цели за качество и достъпност, няма ясни критерии за стандарти и оценка, не са изчистени редица нормативни противоречия и в този смисъл създава сериозно напрежение, отразяващо се върху качеството на образованието и грижата за децата, и компрометира по принцип правилната посока за начина на финансиране в тази сфера.
По отношение на човешките ресурси - не се инвестира, на базата на адекватна оценка на потребностите, в подготовката, подкрепата и продължаващото образование на учителите и преподавателите във висшите училища. Съществува проблем и с възрастовото разпределение и социалния им статус - средната им възраст е над 55 години.
Управление и контрол
Нормативната рамка на образованието е сложна и противоречива, често се променя, не се познава добре нито от гражданите, нито от образователните среди, липсва хармонизация с нормативната уредба на ЕС.
Управлението и контролът в образованието са прекалено централизирани, поради което не са ефективни; не е ясно как се планират образователните дейности и кой каква отговорност носи за изпълнението им; много сложно са разделени отговорностите между местните и централните органи на властта, което прави невъзможен ефективния
контрол върху дейността на образователните институции и създава в обществото усещане за колективна безотговорност по отношение на образованието. В последно време на директорите на училища се делегират все повече отговорности, но без ясни правомощия и с твърде ограничен финансов ресурс те са поставени в изключително трудна ситуация.
Липсва съвременна ефективна система за оценяване в образованието - прилагат се остарели субективни методи на оценяване; важни елементи от системата не се оценяват изобщо - преподаватели, учебна среда, реализация на студентите, въвеждане на нови програми; финансова ефективност.
Липсват услуги в областта на професионалното ориентиране в основните и средните училища. Няма организирани дейности по избора на професия и развитието на кариера от най-ранна възраст.
Учебното съдържание е неадекватно на съвременните нужди, прекалено сложно и с голям обем, няма практическа приложимост.
Програмите и мерките, които съпътстват изпълнението на образователната политика, са ориентирани преди всичко към проблемите на детето, а не към неговия ресурс, към личностното му изграждане и развитие.
Нарушена е връзката между различните етапи на образованието.
Предучилищното образование все още не е намерило своето място като важен етап за развитието на детето, а се възприема като социална услуга.
Наложеният посткомунистически модел на управление съчетава произволност в провеждането на образователната политика, ориентирана към екстензивно разрастване,разпиляване на ресурси, непрозрачност, безотговорност и неспособност да се осигури ресурс (финансов и кадрови) за развитие на институциите за висше образование.
Конкурентоспособността на университетите е ниска, сравнена с останалите страни от ЕС. Системата на висшите училища е фрагментирана, което възпрепятства ефективното усвояване на държавните средства, води до липса на адекватност в програмите, до слаба отговорност и отчетност. Освен това по-голямата част от приходите на държавните университети зависи от правителството, а не от ръководството на самата институция, което не стимулира конкуренцията между висшите училища за подобряване на качеството и за привличане на студенти. Механизмът за оценяване и акредитация на университетите е тежък, неефективен, изпълнението на замисъла се бюрократизира. Не се измерват важните неща -реализацията на студентите, въвеждането на нови програми, разпознаваемостга на дипломите, привличането на финансиране чрез европейски и световни фондове. Не са въведени европейските критерии за качество. Не се признават акредитации от чужди агенции за акредитация.
Организацията на учебния процес в професионалното образование и обучение (ПОО) не е адекватна на съвременните изисквания на пазара на труда от гледна точка на учебната и производствената практика в професионалните гимназии; ниска е икономическата грамотност на учащите в неикономическите професионални гимназии; твърде либерален е лицензионният режим на центровете за ПОО. Съществуват условия за развитие на корупцията във висшите училища -институционалната уредба и инструментите за вътрешен контрол не са пригодени за ефективно неутрализиране на корупцията в институционална среда. Доколкото ги има, административните мерки против корупцията се прилагат само инцидентно от висшите училища, без да ограничават ефективно предпоставките за наличие на корупция. Академичната автономия е фиктивна - държавните университети може да притежават активи, но не са във владение като собственици на голяма част от сградите, които обитават; университетите имат право сами да разпределят финансовите ресурси, които получават от държавата, и да прехвърлят средства от една година в друга, но МОН им диктува бройките за прием и обучение; държавата планира входа вместо изхода от системата.
Механизмът на управление на голяма част от университетите е неефективен и остарял. Властта в университетите е дадена на Академичния съвет - орган, в който участват предимно преподаватели от университета, председателстван от ректора, избиран от същите тези преподаватели.
Информационно осигуряване
Няма възможност за свързване на образователната система с потребностите и с
желанията на субектите чрез модели, отразяващи стремежа на обществото към правилност, инициативност и предприемчивост.
Липсват образователни стратегии за преосмисляне на българското училищно образование и на предучилищното възпитание и подготовка, насочени към творческо мислене, иниациативност и развитие на находчивостта при вземане на решения в практически ситуации.
Не се публикуват данни за основни показатели в образованието с изключение на общите данни на Националния статистически институт (НСИ) за количество учебни заведения, преподаватели и учащи се по региони.
Няма подходящи условия и стимули за създаване на центрове за професионално ориентиране и консултиране. Не е изградена единна информационна система в областта на професионалното образование и обучение.
СТРАТЕГИЧЕСКИ ПРИОРИТЕТИ В ОБРАЗОВАТЕЛНАТА
ПОЛИТИКА
Политическа партия ГЕРБ определя основните приоритети за развитие на образованието в Република България, следвайки целите на приети важни стратегически документи на ЕС и отчитайки специфичните особености и традициите на българската образователна среда. Приоритетите са в съответствие и с новата роля, която се отрежда на образованието като важен фактор за развитието на икономиката и като стимулатор на социалната и културната взаимосвързаност. Те са групирани в три основни направления:
=> качество на образованието;
=> равен достъп до образование и отваряне на образователната система;
=> условия и среда за реализиране на практика на образователната концепция „Учене през целия живот".
КАЧЕСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО
В национален контекст е необходимо качеството на образованието да се дефинира като измерима величина, която характеризира едновременно системата и процесите, които протичат в нея. То е свързано със способността на системата да реагира на променящите се реалности в света и да удовлетворява променящите се заедно с тях обществени и индивидуални образователни потребности. Процесът на оптимизиране на системата в най-съществените й аспекти - управление; образователна среда и услуги; преподавателски практики и квалификационни форми; мониторинг -пряко влияе на качеството на образованието и е необходимо да се измерват неговите показатели.
Тази концепция определя и по-важните приоритети, включени в това направление, които са свързани с:
1. Анали» на системата за качество в българското образование, който да гарантира, че предлаганото и финансирано с публични средства образование е съобразено с интересите на своите потребители. Параметрите на анализа включват:
• Оценка на системата от държавни образователни изисквания (ДОИ) за учебно
съдържание и на осигуряването на нейното изпълнение чрез различните
инструменти -- учебни програми, учебна документация и квалификация на
учителите;
• Наблюдение и контрол на публичността на извършените образователни
реформи. Качеството на образованието не може да не бъде свързано с
информираното участие в реформата на всички заинтересовани страни;
• Наблюдение и контрол на системата за управление и финансиране на
образованието във връзка с качеството и разпределението на отговорностите
между местната и централната власт;
• Търсене на обратна връзка - студент - университет, университет - общество;
• Разработване на механизми за осъществяване на вътрешен самоконтрол.
2. Изработване на система от индикатори за ефективност на образованието, чийто
резултат е свързан със:
• Създаване на единна система за оценяване на ученици, учители и училищна
среда, която включва индикатори за съответствие между стандартите за
учебно съдържание и средствата за тяхното постигане (учебни програми, учебна
документация, квалификация на преподавателите) и индикатори за
ефективност на образователния процес, фокусирана върху приложимостта на
образователния продукт, които включват участие на местната общност,
ефективност на училищното управление, участие в местни, национални и
международни образователни програми и реализация на учениците. Без
своевременно въвеждане на тази система на мониторинг и оценка, която е
структурираща за системата на образованието, не може обективно да се оцени
качеството на българското училищно образование. Липсата на такава
структурна система в управлението на българското училищно образование
създаде предпоставки различни институции, които не са свързани с
изпълнението на държавната политика в образованието, да изготвят свои
програми за подобряване на училищното образование - като Министерство на
труда и социалната политика, Министерство на здравеопазването, Държавна
агенция за младежта и спорта, Държавна агенция за закрила на детето,
Министерство на финансите и Министерство на икономиката и енергетиката.
Въвеждането на подобни системи за оценяване е най-надеждният гарант за
единното и дългосрочно управление на качеството на образователния продукт;
• Достъпни данни за състоянието на системата, които са необходими като
обективна информация за планиране на мерки за усъвършенстването на
системата;
• Широка публичност и прозрачност на състоянието на образованието;
• Създаване на условия за включване на българската образователна система в
сравнителни анализи за качеството на образователния продукт в контекста на
общите европейските изисквания;
• Прилагане на система от критерии за качество с академична и пазарна
ориентираност, като контролните стандарти за качество трябва да се формират
по отношение на три аспекта:
- ресурси на входа;
- начин на обучение (вкл. съответствие с акредитацията);
- резултати на изхода (знания и умения на студентите, съответстващи на
изисквания, дефинирани от студенти, преподаватели и работодатели).
3. Система за квалификация и кариерно развитие на работещите в сферата на
образованието, която е ориентирана към:
• Разработване на система от стимули, което ще повиши мотивацията на
учителите за професионално усъвършенстване и тяхната активност в развитието
на иновативни практики;
• Система за развитие, включваща задължителна квалификация;
• Създаване на пазар на квалификационните услуги и възможности за участие в
европейски квалификационни програми;
• Изграждане на експертност в системата на образованието, което ще допринесе
за повишаване качеството на работата в системата;
Разработване на информационни програми и организиране на обучителни
курсове; електронно обучение.
4. Интегрираното учебно съдържание - най-важният компонент за
конкурентоспособност на образователния продукт в условията на съвременния
все по-динамичен и интегриращ се свят.
Необходимо е изграждането на учебни програми с интегрирано съдържание. Тяхната основна цел е да гарантират мобилност на образователния продукт, като осигурят надграждане в най-важните предметни области (гражданско образование, чуждоезиково обучение, български език и литература, математика и информационни технологии) със съдържание, което е все по-динамично и може да се интегрира в няколко посоки:
• Интегриране в системата на образованието на знания за актуални проблеми на
съвременността, които са във фокуса на обществения интерес;
• Учебно съдържание, което да може да се интегрира към новите форми на
образование (ИТ базирано предметно обучение, дистанционно обучение, тестове
и самооценка и др.);
• Учебно съдържание, което може адекватно да се интегрира към различни форми
на преподаване в училище - задължителна подготовка, задължителноизбираема
подготовка, свободноизбираема подготовка, извънкласни дейности и пр.;
• Учебно съдържание, което позволява интегрирано участие както на учителя,
така и на ученика (т.нар. интерактивност);
• Учебно съдържание, насочено към реализиране на традиционните достойнства
на българското образование предприемаческо поведение и всеобща
икономическа грамотност.
5. Проектно базирано обучение - гарант за практическата приложимост на
образователния продукт.
Основната цел е:
• Да се създаде обучение, ориентирано към конкретни резултати, които могат да
се измерват и сравняват;
• Да се изработи учебна програма и учебна документация и да се създадат условия
за квалификация на преподавателите, съобразни с различни форми и начини за
практическо прилагане на учебното съдържание;
• Да се предприемат активни мерки за стимулиране включването на българската
образователна система в международните образователни програми (на
Европейския съюз, на Европейския съвет, на Организацията на обединените
нации и др.);
• Учениците постепенно да придобият практически опит и умения за работа в
екип; поставят и постигат чрез проектна дейност изпълними и същевременно
удовлетворяващи цели;
• Да се развият добри образователни практики, приложими на местно, регионално
и национално равнище чрез местните и регионалните планове за развитие и чрез
международните образователни програми.
6.Гъвкавостта - основен организиращ принцип на университетското образование.
Това означава значително увеличаване на възможностите за избор пред студентите във всички сфери на университетското обучение - достъп, методи, организация, подкрепа, завършване - съпътствано от прилагане на механизми за гарантиране на неговото качество, именно:
• Фокусиране на учебния процес към потребностите и интересите на студентите и
тяхната реализация на пазара на труда. Осъществяване на интензивно
сътрудничество между бизнеса, академичните среди и държавната
администрация за формиране на образователната поръчка и за нейното
финансиране;
• Повишаване дела на практическите занимания в учебния процес
производствени практики, стажове, семинари, дискусионни форми на обучение,
симулативни игри;
• Налагане на интердисциплинарността и индивидуализацията като основни
принципи в организацията на обучението;
• Повишаване нивото на електронното образование - достъп до опНпе лекционни
материали. Създаване на електронна студентска администрация;
• Застъпване на практиката „гост-преподавател" в учебния процес;
• Действаща кредитна система, универсалност и стандартизация на учебните
планове на подобни специалности, повишаване дела на свободноизбираемите
дисциплини в учебните планове, което ще повиши студетската мобилност както
вътре в университетите, така и между висшите училища в страната и в чужбина;
• Адекватна система за оценяване на студентите - отсъствия, участие в семинарни
упражнения, презентации, доклади, реферати, колоквиуми, изпити и др.;
• Поддържане на мониторинг на кариерното развитие.
7. Качество, конкуренция и контрол - основни инструменти за превенция и
преодоляване на корупционния натиск в университетите.
Публичният контрол, ефективната външна и вътрешна система за оценяване и поддържане на качеството и конкуренцията между висшите училища са естествените ограничители на корупционния натиск, изпитван от системата на висшето образование.
8. Усъвършенстване на акредитацията чрез отделяне на институционалната от
програмната акредитация и премахване монопола на Държавната агенция за
акредитация, което ще даде възможност за:
• Въвеждане на класации от външни наблюдатели и независими организации от
гледна точка на работодателите, на равнището на научните изследвания, на
удовлетвореността на студентите и др.;
• Предоставяне на възможност за международни оценителски експертизи наред с
националната;
• Даване на възможност университетите в България да получават акредитация от
избрана от тях акредитационна институция от Европейския съюз и развитите
страни.
9. Комуникацията - най-важният инструмент за повишаване на публичния
интерес в демократичното общество.
Нужно е да се изгради система за устойчива комуникация в сферата на образованието, която да насърчава информираното участие на всички партньори в образователния процес за включване в дейностите по неговото тестване, усъвършенстване и добро управление. Това означава:
• Консенсус за главната цел на образователната политика, постигнат чрез
устойчива комуникация на всички заинтересовани групи във всички общности,
представителни за общественото внимание;
Работеща система за получаване на обратна информация от всички групи, които
са пряко заинтересовани от развитието на образователния процес;
Създаване на структури за устойчива комуникация по отношение на
предприеманите в образователната сфера мерки като гарант за местния интерес;
Създаване на система за ежегодни консултации между академичната, училищната, родителската общност и работодателите относно съответствието на учебното съдържание на съвременните научни постижения, нуждите на пазара на труда, интересите на учащите се и перспективите за икономическо развитие на страната и отделните региони;
Интегриране на студентите като компетентен, активен и конструктивен партньор в изграждането и оформянето на Европейската зона на висше образование;
Поемане от страна на държавата на част от грижата за детските градини като част от образованието на детето;
Развитие и усъвършенстване на връзката между средното и висшето образование;
Връзка на образованието и бизнеса чрез привличане на бизнеса при изработване
на образователната политика, при обсъждане на учебните планове и програми, чрез осигуряване на стажове.
РАВЕН ДОСТЪП ДО ОБРАЗОВАНИЕ И ОТВАРЯНЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА СИСТЕМА
Равният достъп не просто до образование, а до качествено образование е пряко свързан със създаване на условия за устойчиво развитие.
Интегрираната политика, която партия ГЕРБ ще осъществява в сферата на образованието, ще позволи да се обединят ресурсите при работата по изпълнение на този приоритет, защото достъпът до образование означава създаване на условия и среда не само на училищно ниво, но и като мрежа от услуги и инфраструктура, които да улесняват всички да упражняват правото си на образование.
На училището се възлагат сериозни надежди да изиграе решаваща роля в борбата срещу бедността и да бъде възпиращ фактор срещу изключването от обществото на големи групи хора. Промяната на училищната среда, както и изграждането на необходимата инфраструктура и мрежа от услуги са от голяма важност за сериозни рискови групи като: хората с увреждания; хората от етническите малцинства и най-вече ромите, които са все още сегрегирани; хората, които поради различни причини са отпаднали от образователната система и не са конкурентоспособни на пазара на труда. Това определя и основните насоки в тази област, които са:
1. Развиване на включващото образование за децата със специални
образователни потребности.
2. Достъп и качество на образованието на децата от етническите малцинства.
3. Превенция на отпадащи от училище деца и мерки срещу неграмотността.
4. Подкрепа за надарени деца.
5. Достъп до професионално образование и обучение.
6. Достъп до висше образование.
1. Развиване на включващото образование за децата със специални образователни потребности.
Достъпът до образование и наличието на подкрепяща среда за деца с увреждания, които имат специални образователни потребности (СОП), са предпоставки за хората с увреждания за равнопоставеност и равни възможности на трудовия пазар, за пълноценното им участие в живота и за осъществяване на човешките им права.
На този етап има приет Национален план за интегриране на децата със специални образователни потребности и/или с хронични заболявания в системата на народната просвета, но той си остава повече като едно добро пожелание, защото неговото изпълнение е изолирана-политика на МОН, не е обвързано с ясен финансов разчет, с конкретни отговорности и времеви график. Все още липсва официална статистика за броя на децата с увреждания, които не получават училищно образование. Известно е, че е значителен броят на онези, които остават вкъщи или са настанени в държавни заведения, които обикновено не предлагат систематизирани програми, стимулиращи индивидуалното им развитие. Много деца с физически увреждания не посещават училище, а се обучават в домовете си. Достъпът на децата със СОП е затруднен, защото все още:
• Училищните сгради са без асансьори и с неприспособени стълбища; сервизните
помещения не са пригодени за ползване от деца с увреждания; обзавеждането на
класните стаи е неподходящо и липсва специализиран транспорт до учебните
заведения;
• Ограничен е достъпът на децата със специфични образователни потребности до
учебното съдържание поради липсата на методика за обучението им, на
подходящи учебници, и на подготвени педагози за работа с тези деца; няма
практика да се изготвят индивидуални учебни планове;
• Липсва адекватна подкрепяща среда от услуги, които биха улеснили децата и
техните семейства при интегрирането им - възможност за допълнителни
занимания във и извън училището, ресурсни учители, занимания в свободното време и др.
Националните усилия изискват насоченост към:
Интегриране усилията на държавната и местната власт, на неправителствените и другите организации в разработването и прилагането на практика на активни мерки за обхващане в образователната система на всички деца с увреждания в предучилищна и училищна възраст.
Общообразователните училища и детските градини да станат архитектурно, информационно и комуникативно достъпни за всички деца с увреждания.
Актуализиране на образователните програми с цел подготвяне на кадри с различен профил (според вида на увреждането) и насърчаване на студенти доброволци за работа с деца с увреждания.
Педагогическите кадри да преминават през основен курс на обучение и периодични курсове за квалификация с цел да усвоят необходимите знания и умения за работа с деца с различни увреждания в масовото училище.
Въвеждане на разнообразни стимули за учителите от общообразователните училища, работещи с деца със специфични образователни потребности.
Планиране на мерки за подготовка на персонала в училищата и за изграждане на положителни нагласи у учениците за провеждане на включващо образование.
Усъвършенстване на системата за оценка знанията на учениците със специални образователни потребности.
Осигурявяне на условия за включващо образование и развитие на децата с увреждания в областта на науката, изкуството, спорта и др. Създаване на система за издирване на талантливите деца с увреждания и осигуряване на подкрепа за по-нататъшната изява на дарбите им.
Създаване на подкрепяща среда от услуги, която да улесни осъществяването на включващо образование на децата със СОП.
2.Достъп и качество на образованието на децата от етническите малцинства.
Съществуват социални групи, при които степента на риск за нормалното физическо, социално и психическо развитие на децата е по-висока. Твърде сериозен е проблемът при етническите малцинства, като особено тревожно е положението на децата от ромски произход. Причините, общо взето, са добре известни - ниски доходи, висока степен на безработица, лош бит, културна изостаналост, недостатъчно високо или подходящо образование и др. Изолацията и сегрегацията на ромите в отделни квартали и ромски гета възпрепятстват образователната интеграция и намаляват шансовете им за професионална и личностна реализация. По-голямата част от децата продължават да се обучават в сегрегирани училища, в които условията за обучение и качеството на образованието са под средните за страната. Всичко това изисква допълнителни усилия от страна на държавата, които са свързани със:
• Създаване система на национално и местно ниво за мониторинг относно
спазването на правото за достъп до качествено образование на всички деца, в
това число и на децата от етническите малцинства;
• Планиране процеса на десегрегация на ромските детски градини и училища на
местно ниво, което ще се осъществява на базата на адекватен анализ на средата
и ресурсите и с активното участие на самите малцинства;
• Разширяване и улесняване достъпа на децата и семействата от етническите
малцинства до информация за възможностите за качествено образование;
• Създаване на толерантна мултиетническа среда в българското училище. За тази
цел е необходимо разработване и по-широко прилагане на специализирани
програми за обучение в етническа толерантност на ученици, учители и
родители, изучаване на културните особености и обичаите, възпитаващи в
толерантност и разбирателство;
• Изграждане на мрежа от услуги за децата от уязвимите малцинствени групи,
които се нуждаят от допълнителна образователна подкрепа за изравняване на
стартовите им позиции с тези на останалите деца.
3.Превенция на отпадащите от училище деца и мерки срещу неграмотността.
Сред неблагоприятните последици, породени от множеството проведени реформи в образователната система, е увеличаването броя на отпадащите от училище деца. Критиките към училищното образование от страна на специалистите се основават на констатацията, че училището изостава от потребността то да съотвества на формиращия се нов модел на личностно и професионално развитие в глобалното общество. Проблемът за отпадащите от училище ученици изпъква с цялата си сериозност именно при осмислянето на новата мисия на образованието в контекста на изграждащото се общество на познанието. Очевидно е, че осигуряването на равен
достъп на всички до качествено образование се намира в тясна връзка с преодоляването или поне с ограничаването в тесни граници на явлението "отпадащи ученици".
Направените до този момент анализи показват, че най-застрашени от отпадане са децата от етническите малцинства - най-вече ромските деца; децата от групите в неравностойно социално положение - преди всичко от семействата с ниски доходи и с безработни родители; децата със специални образователни потребности; децата с поведенчески проблеми. Основните причини за отпадането на децата в най-ранна възраст от училищната система са свързани с: трудности в обучението (ранен неуспех в училище); проблеми в общуването и поведението; социално-икономически причини; етно-културологически особености; злоупотреба с психоактивни вещества; криминална проявеност; ранен брак или бременност; изостаналост в умственото развитие (доказана от компетентните органи); продължително боледуване.
Всяка от посочените причини се нуждае от анализ, както и от изследване на връзката й с останалите, което ще помогне за създаване на адекватна политика, чиито основни компоненти ще бъдат:
• Постигане на обществен консенсус и осигуряване на широка подкрепа при
решаването на проблема от страна на всички институции - държава, местни
власти, неправителствени организации и др.;
• Осъществяване на ефективен мониторинг върху явлението "отпадащи ученици"
чрез изграждане на система за информация и на регионална мрежа от центрове
за работа с такива деца;
• Повишаване привлекателността и качеството на учебния процес, както и на
училището като цяло;
• Повече млади учители, учители по езици, информатика, изкуства;
• Осигуряване на разнообразни и гъвкави учебни пътеки, чрез които за
отпадащите и отпадналите ученици да се създадат възможности да получат
образование и професионална квалификация;
• Осъществяване на реална интеграция на децата от уязвимите групи, особено за
тези от малцинствата - главно от ромски произход, за които този процес трябва
да започне още в предучилищна възраст;
• Квалификация на учителите, която да ги подготви за работа в мултикултурна
среда с отпадащи ученици и деца със специални образователни нужди;
• Създаване на подкрепяща училището мрежа от услуги, която ще помогне за
ефективната работа по превенцията на проблема; за създаване на програми за
реинтеграция на отпадналите от образователната система; на програми за
ограмотяване на възрастни;
• Развиване на системата за извънкласни и извънучилищни дейности, които
спомагат за по-добрата организация на свободното време и са насочени към
развитие на творческия потенциал на децата и на младите хора.
4. Подкрепа за даровити деца.
В актовете на Европейския съюз Директива 1248 за образованието на даровитите деца указва на държавите - членки общите насоки за вътрешно - правно регламентиране на съществените въпроси, отнасящи се до децата с дарование и специалните им потребности. Директивата указва необходимостта от приемането на специални разпоредби за даровити деца в областта на образователната система и образователната политика, препоръчва изработването и прилагането на специална образователна програма, която да задоволи потребностите им. Чрез избор на най-подходящото за тях
образование да им бъде предоставена възможност да развият напълно своите способности, за да бъдат полезни както на себе си, така и на обществото като цяло.
Законът за закрила на детето в България определя даровитите деца като една от рисковите групи деца, към която трябва да се прилагат мерки за закрила. Водеща функция по прилагането на тези мерки имат отделите за закрила на детето, които са структури на Агенцията за социално подпомагане - т.е. мерките са ориентирани повече към помощ и социална подкрепа, отколкото към откриване и стимулиране развитието на дарбата.
Държавната политика към даровитите деца в България досега се провежда най-вече чрез училищата по изкуствата и спортните училища, но извън обсега на това специално внимание остават децата, които учат в общообразователните училища и професионалните гимназии и които показват сериозни успехи в различни области на науката и техниката. По данни от проучване, осъществено от Държавната агенция за закрила на детето, в Националните училища по изкуставата се обучват 3,44 % (69) от децата с изявени дарби, а в спортни училища - 4,09 % (82). Всички останали (92,4 7%) се обучават в общообразователни училища, професионални и профилирани гимназии. Тези факти красноречиво показват, че е необходимо Министерството на образованието и науката да поеме своята водеща роля за създаване на условия за развитие на дарованието при децата и младите хора. Необходимо е:
• Нов подход в политиката, който да интегрира ресурсите -- материални и
професионални -- към ранната диагностика и откриването на дарбата, към
нейното развитие и отглеждане и към създаване на добри условия за нейното
реализиране;
• Създаване на сериозен държавен фонд за осъществяване на политиката;
• Създаване на гъвкави учебни програми, които да дават възможност за
идентифициране и задоволяване на специалните образователни потребности на
даровитите деца;
• Училището да има задължение да насърчава даровитостта на децата и
младежите, като ги подпомага и им осигурява възможност както да започват
училище на по-ранна възраст, така и предсрочно да преминават в по-горни
класове;
• Да се насърчава сътрудничеството с неправителствени и други организации, в
това число и с бизнеса, за развиване и предлагане на услуги и условия,
благоприятстващи развитието и реализацията на даровитите деца и младежи.
5. Достъп до професионално образование и обучение.
Професионалното образование и обучение създава условия за придобиване на професионална квалификация, за непрекъснато усъвършенстване и активно включване на младите хора в пазара на труда. В тази насока е необходимо да се създадат условия за:
• Единно управление на системата за професионално образование и обучение;
• Координиране на дейностите по провеждане на държавната политика в областта
на професионалното образование и обучение с Министерството на труда и
социалната политика, с отрасловите министерства, общините, с
работодателските организации и други;
• Партньорство с бизнеса и с неправителствените организации за насърчаване на
промени в областта на професионалното ориентиране и професионалното
образование и обучение;
• Развитите на програми за професионално обучение, съответстващи на
тенденциите на икономическото развитие;
• Разработване на държавни образователни изисквания за всички професии,
съобразени с актуализирания Списък на професиите за професионално
образование и обучение.
6. Достъп до висше образование.
Необходимо е провеждане на специална политика за разширяване на висшето образование, свързана с:
• Освобождаването на входа на висшите училища; децентрализация на системата
- висшите училища сами да определят броя на студентите и таксите за обучение
в конкуренция с останалите университети в страната и в ЕС;
• Матурата да бъде валидна за приемане в университетите;
• Увеличаване броя на студентите чрез освобождаване на приема до определен от
съответната агенция за оценяване и акредитация капацитет на университетите.
УСЛОВИЯ И СРЕДА ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ НА ПРАКТИКА НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА КОНЦЕПЦИЯ „УЧЕНЕ ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ"
Образователната концепция "Учене през целия живот" (или непрекъснато образование) открива възможности пред конкретния човек за вълнуващ и смислен живот, за лична професионална кариера и добри перспективи.
Динамиката на съвременната икономика налага постоянно повишаване квалификацията на хората, усвояване на нови знания и умения с цел по-голяма приспособимост към нуждите на трудовия пазар. По официални данни към момента в България едва 1,3 % от трудоспособното население (25-64 години) е ангажирано в някаква форма на учене през целия живот при заложена в Лисабонската стратегия цел за ЕС от 12,5 % за 2010 г. Ученето през целия живот не само спомага за поддържане на висока конкурентоспособност и на потенциални възможности за осигуряване на заетост, но то е и най-добрият начин за борба със социалното отхвърляне. Заетостта очевидно е ключовият резултат от успешното образование, но социалната интеграция е нещо повече от една добре платена работа. Всеки човек трябва да може да се възползва от откритите образователни перспективи по свой собствен избор, което означава, че системите за образование и обучение трябва да се приспособят към индивидуалните потребности и търсения.
Създаването на среда за развиване на практика на "Учене през целия живот" включва следните приоритети:
1. Ефективни партиьоре гва за практическата реализация на непрекъснатото образование.
Провеждане на интегрирана политика чрез изграждане на ефективни партньорства на различни нива и в различни сектори от системата за образование и обучение, включително и неформалните сфери, е важно условие за практическата реализация на непрекъснатото образование. Ефективната съвместна работа изисква да се положат допълнителни усилия за изграждане на връзки и пътища между различните звена на съществуващите системи. Създаването на ориентирана към отделната личност система от възможности за непрекъснато образование предполага постепенно взаимно преливане на тези структури за подготовка, които сега са относително необвързани помежду си. Тази интегрираност на образователните структури носи двойно предизвикателство: първо - осъзнаване и утвърждаване на формалното, неформалното и информалното образование като допълващи се форми, и второ - развитие и усъвършенстване на отворени системи от връзки и възможности между трите категории образователни структури, както и на работещи модели за сътрудничество между висшите и професионалните училища и работодателите.
2. Достъп до различните форми на непрекъснато образование с цел придобиване на необходими нови умения.
В заключенията на Европейския съвет в Лисабон са включени следните основни умения: работа с информационни и комуникационни технологии, чуждоезикови умения, технологична култура, предприемчивост и социални умения. Във връзка с това изключително важно е да се изгради и да се развива ефективна система за учене през целия живот, която да стимулира постоянното самоусъвършенстване и да улеснява трудовата мобилност посредством прилагане на подходящи дидактически инструменти - дистанционно и електронно обучение, курсове за повишаване на квалификацията и др.
Осъществяването на непрекъснато образование е пряко свързано с изграждането на отворена, привлекателна и достъпна за всички учебна среда. Достъпът включва и създаване на възможности за непрекъснато образование в най-голяма близост до учещите, в собствената им среда и при необходимост чрез информационни компютърни технологии.
Местните и регионалните власти са тези, които осигуряват инфраструктурата за достъп до продължаващото образование, включително и съпътстваща неговото развитие мрежа от услуги, като детски градини, транспорт, обществени услуги. Важна част от изграждането на работещ модел за учене през целия живот е развитието на ефикасна система за професионално консултиране и ориентиране за различните етапи на образователната система. Необходима е подготовката на квалифицирани кариерни консултанти, обучени в съответствие с международно признатите стандарти. От особена важност е да се осигури на всички лесен достъп до висококачествена информация и на консултации относно възможностите за образование и обучение навсякъде в Европа и в продължение на целия им живот.
Ето защо от съществено значение е мобилизирането на регионалните и местните власти в подкрепа на непрекъснатото образование. Освен това е необходимо да се активира включването на гражданските и обществените организации и сдружения, които имат практически опит и професионални умения.
Съвременните икономики, основани на знанието, се нуждаят от далече по-адекватно предлагане на компетентни кадри с висше образование. Провеждането на адекватна политика по отношение степента на участие във висшето образование ще превърне латентния интерес към висшето образование в реален, а именно:
• Разширяване и разнообразяване на достъпа до университетите чрез създаване на възможности за усъвършенстване на квалификацията, без да е необходимо да се завърши пълна програма, както и за даване на кредити за наличен професионален опит;
Предлагане на различни начини на обучение, които позволяват ученето да бъде успешно съчетавано с работата или със семейните ангажименти;
Зачитане във висшите училища на знания и умения, придобити преди постъпването в него - акредитация на предишно учене (accreditation of prior ehperimentl learning - APL) и акредитация на предишно учене чрез професионален
(практически) опит (accreditation of prior ehperimentl learning - APL).
3.Нови подходи в преподаването и ученето.
Необходими са сериозни инвестиции за подобряване качеството и съдържанието на методите на преподаване и учене; приспособяване, актуализиране и поддържане на набора от умения на тези, които работят в различните сфери на формалното и неформалното образование, а също и на тези, за които различните дейности в образованието се явяват вторични (допълнителни) или спомагателни (например водещите професионалисти, които предават своя опит на работното място). Основаното на информационните и комуникационните технологии образование предлага огромен потенциал от нововъведения в методите на преподаване и учене.
4.Оценяване и валидизиране на ученето през целия живот.
Необходимо е да се разработят системи за акредитиране (официално признаване) на полученото образование и за оценка на неговото качество. Системите оценяват и признават съществуващите индивидуални знания, умения и опит, придобити за дълъг период и с различно съдържание, включително и в структурите и формите на неформалното и информалното образование.
Работодателите и администрациите в образователните институции също трябва да бъдат убедени в ценността на този вид удостоверяване на образованието.
ЗАДАЧИ НА ОБРАЗОВАТЕЛНАТА ПОЛИТИКА
1. Да се изгради работещ координационен механизъм за иницииране, приемане и прилагане на интегрирана политика в областта на образованието, чийто резултат е свързан с:
• Интегриране на ресурсите в обща за всички институции политика, във фокуса на която стои образованието като инструмент за развитие на човешкия ресурс;
• Участие на всички заинтересовани страни в създаването и провеждането на интегрирана образователната политика и осигуряване на прозрачност и съгласуваност на решенията и средствата за тяхното постигане;
• Предотвратяване на възможността на централно ниво повече от една институция да предприема мерки, имащи ефект върху технологията на образователния процес. Последните няколко години изобилстват от примери как различни институции вземат решения, чието прилагане налага увеличаване на броя учебни часове, замяна на едно учебно съдържание с друго, което води до
нарушаване на Закона за учебния план. Трябва да е ясно, че колкото и да е радващ интересът на тези институции, тяхната намеса в училищното образование засилва хаоса и структурния дефицит в самата образователна система и нарушава прозрачността и единството на националната политика в областта на образованието. Каквито и да са мотивите, нарушаването на единството на образователната политика не може да не създаде пречки пред оценяването на качеството на образователния продукт;
• Изграждане на подкрепяща среда, на съпътстваща мрежа от услуги, която ще помогне на образователната система да работи ефективно за преодоляване на сериозните проблеми, като отпадането на децата от училище; превенцията на насилието и агресивното поведение и др. Това са инвестиции, които засега се правят в сферата на социалната политика и са ориентирани към проблемите на различни рискови групи деца. Тези инвестиции не са интегрирани към
образователната система и в повечето случаи не следват единни цели за търсене и развитие на способностите на децата. Образованието е основен инструмент за развитие и следователно логично е тази мрежа от услуги да се изгражда на основата на заявени от образователната общност потребности;
• Цялостна подготовка и въвеждане на ефективна система за децентрализация на управлението на образователната система, която да има установена нормативна рамка, без противоречия и с ясно разпределени права и отговорности между различните нива на управление заедно с прилежащите им финансови ресурси и с
работещи и приложими механизми за контрол.
Принципите на новата система на разпределение на отговорностите следва да са обсъдени широко и да се познават от всички български граждани:
- Националните институции (Министерски съвет, Министерство на образованието и науката и регионалните инспекторати по образование) осъществяват формирането на националната образователна политика и контролират нейното спазване (чрез инспекции и системи за външно оценяване на резултатите на учениците,
учителите и учебните институции).
- Общините оперативно прилагат националната политика в областта на образованието и отговарят за нейното изпълнение в рамките на общината. Общините разполагат с прозрачни за обществеността финансови и административни лостове за управление на средства, човешки и технически ресурси, могат да осъществяват
оперативен контрол за разходването на средствата и управлението на матершшо-
техническата база (МТБ) и ежегодно публикуват данни за състоянието на своята
образователна мрежа. Те съответно имат определено ниво на свобода да насочват ресурси към решаване на специфични образователни проблеми, които най-добре могат да диагностицират (отпадане, липса на определен профил професионално образование, сегрегация, мобилност на учителите в общината и пр.).
- Училището оперативно управлява ресурсите си въз основа на 4-5-годишна стратегия за развитие (с права, делегирани му от общината в областта на бюджета, човешките ресурси и разпореждането с МТБ), извършва вътрешна оценка на приноса на всеки учител и на резултатите постигнати от учениците.
• Безусловна публичност на дейностите по управление на образованието и задължение за публикуване на основните данни в началото и в края на всяка учебна година (такова задължение вече влезе в сила за висшите училища, но не е предвидено за системата на средното образование, която от три години разполага с напълно изградена единна информационна система, попълвана
текущо с всички основни данни).
2. Да се направи обща оценка и усъвършенстване на нормативната рамка на образованието, чийто краен резултат е насочен към:
• Опростяване (намаляване броя на поднормативните актове за сметка на разработването на добри правилници за прилагане на основните образователни
закони);
• Отстраняване на противоречията на ниво нормативна рамка (значително количество практическа информация и казуси за съществуващите противоречия е натрупано в регионалните структури на МОН и в общинските отдели за образование и стои неизползвано);
• Съобразяване на законодателната рамка на българското образование с образователните политики и политиките за пазара на труда в ЕС;
• Приемане на общ принцип - в нормативната рамка на образованието да не се извършват промени по-често от веднъж на 4 години и задължение това да става поне една година преди влизането им в сила, като бъдат последвани задължително от национална комуникационна кампания в годината преди влизането им в сила. В бъдеще този срок трябва да се увеличи;
• Подготовка и поетапно въвеждане на части на нормативната рамка, за които се изисква по-широка дискусия и по-голям период от време (външно оценяване или система за продължаваща квалификация на преподавателите например), в който ще бъдат реално създадени условия за тяхното прилагане;
• Подготовка на система за наблюдение и контрол на прилагането на нормативната рамка, която система да предвижда и възможност за сигнализиране при възникване на проблеми при прилагането й от страна на
образователните институции и останалите субекти в образованието - местни власти, работодатели, социални служби и пр.;
• Включване в програмите на всички специалности, които дават педагогическа правоспособност, на курсове за нормативната рамка на образованието;
• Създаване на условие за изграждане на единна информационна система за
търсене и предлагане на възможни форми за професионално обучение и кариерни центрове;
• Комуникационна кампания за разясняване нормативната рамка на образованието на широката публика и публикуването й по съвременен, достъпен и позволяващ оперативно актуализиране начин.
3. Да се направи обща оценка за съответствие между стандартите за учебно съдържание и средствата за тяхното постигане - учебни програми, учебници и квалификация на учителите, чийто резултат е свързан с:
• Ясна идентификация и отстраняване на съществуващи несъответствия между стандарти и програми и стандарти, програми и учебници;
идентификация на диспропорции - повторения, липси, несъобразеност с възрастови особености, необосновани съотношения на учебно съдържание на отделните дисциплини в една културно-образователна област или на самите
8 културно-образователни области и пр. и обосновани предложения за тяхното преодоляване;
• Цялостна многогодишна и реалистична програма за организация и провеждане на конкурсите за учебници и учебни помагала, изясняване на ангажиментите за тяхното финансиране от различните субекти в образованието (държава, местни власти, родители и пр.), премахване ограничаването на броя на одобрените учебници за сметка на ясни критерии
за одобрение и работещи прозрачни процедури за оценка;
Оценяване методите на преподаване и процеса на научаване; Въвеждане в учебните програми на задължително обучение, насочено към всеобща икономическа грамотност, предприемаческо поведение, европейска интеграция;
Идентификация на диспропорциите в сега действащата система за квалификация на учителите, която по никакъв начин не отчита новата организация на учебното съдържание интегрирания характер на обучението по различните дисциплини, нуждата от изграждане на оптимални междупредметни връзки, възможността за избор между различни тематични и дидактически средства и подходи, нуждата от прилагане на модерни методи и пр.;
Целенасочена комуникационна политика за съдържанието на българското образование, насочена както към професионалните среди на образователната система, така и към широката публика. Не търпи отлагане премахването в най-кратки срокове на царящата неяснота относно учебното съдържание, която е резултат от недопустимо лошата комуникация на Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план от 2000 г. и от някои технически проблеми, които породи влизането му сила по отношение на профилираното обучение.
4. Да се преструктурира системата за придобиване на докторска степен и за заемане на научни и преподавателски длъжности:
• Изготвяне и приемане на нови законови норми за придобиване на научни степени и звания, които да заменят сегашната система на научните съвети с експертни комисии за всеки конкретен случай, като се привличат изтъкнати учени и преподаватели, включително и от чужбина. Създаване на база данни за водещи наши специалисти, сред които да се избират членовете на експертните комисии - от 5 до 7 хабилитирани лица, като всеки от тях е рецензент, носещ
отговорност за своето писмено становище. Определяне на ясни критерии за оценка, съобразени с европейските и световните стандарти. Научните титли и научните звания да имат национална валидност. Университетите и научните организации да назначават на длъжности хабилитирани учени според своите нужди и критерии.
• Директно и организирано включване в системата на висшето образование на утвърдени в бизнеса специалисти.
• Създаване на система за квалификация и преквалификация на кадри.
• Разработване на ефективна вътрешна система за оценка на качеството, на база на която се определя заплащането на преподавателите.
5. Да се укрепи управлението на университетите чрез разделяне на финансовата от академичната власт и създаване на:
• Настоятелства (надзорни съвети), които ще ръководят университетите/висшите училища чрез: а) разработване на общите административни и управленски политики за институцията; б) осигуряване на общи насоки и координация в разработването на академични програми; в)
контрол върху ефективното управление на финансите, собствеността, материалната база и инвестициите; г) назначаване на ректор като главно изпълнително лице на институцията. Членове на настоятелството ще бъдат хора от бизнеса, публични личности, представители на студентските съвети и др.;
Съвет по висше образование и наука, който ще замести съществуващия в момента Съвет на ректорите. Той ще бъде независим орган с мандат да разработва и прилага националната стратегия - и адекватни политики - във Mвисшето образование и науката, като създаде гаранции за изпълнението им и за
обслужване на публичния интерес. В състава ще се включват представители на ВУ, науката и бизнеса.
6. Да се премахне забраната за откриване на чуждестранни висши училища в страната, което ще доведе до:
• Отваряне на факултети и изследователски лаборатории в България от водещи световни университети.
• Конкуренция между университетите за избора и доверието на студентите - финансирането от бюджета ще се обвърже с реалния брой на студентите.
7. Да се разработи система от антикорупционни мерки (например публичност на вземаните решения в академичната общност на всички нива; участие на външни наблюдатели в оценката на качеството на образователния процес и атестацията на академичния състав; осигуряване право на студентите на избор измежду алтернативни форми на оценяване и др.) въз основа на анализ на корупционния риск във висшето
образование и механизми за тяхното ефективно прилагане. Създаване на морално-етичен кодекс на българския преподавател и учен, съобразен с Европейската харта на учените.
ФИНАНСИРАНЕ В СИСТЕМАТА НА ОБРАЗОВАНИЕТО
Създаването на човешки капитал струва пари и образованието като инвестиция може да не носи своята възвръщаемост, ако политиката не е ясно формулирана и финансово добре разчетена и осигурена.
На този етап липсва анализ, както и оценка на фискалните разходи по прилагането на реформата в системата на образованието, която се провежда повече от 18 години. Няма създадена система за мониторинг, както и индикатори, по които да се измерва ефективността.
Интегрираната политика, която Политическа партия ГЕРБ ще осъществява ще направи възможно поставянето на единни цели, подходи и мерки в образованието като дългосрочна и устойчива инвестиция в човешките ресурси. Това ще позволи правилно и ефективно насочване и използване на ресурсите, в т.ч. и на финансовите.
Интегрираният подход при планирането на политиките е ориентиран към резултатите и дава ясни разчети за това:
• колко ще струва изпълнението на конкретната мярка и дейност;
• коя институция с какво конкретно е ангажирана;
• какви са индикаторите за успех и конкретните очаквани резултати.
Стратегически важните задачи в сферата на финансирането на образованието, които ще бъдат част от политиката на партия ГЕРБ, са свързани със:
1. Създаване на условия за повишаване притока на публични и частни средства
към средното и висшето образование.
Разделянето на финансираните чрез бюджетите на общините дейности на местни и делегирани от държавата е свързано с развитието на процесите на децентрализация на държавното управление. Във функция „Образование" делегирани от държавата са почти всички дейности, с изключение на издръжката на целодневните и полудневните детски градини, извънучилищните и други дейности по образованието. Запазването на финансовия ангажимент на държавата при финансирането на средното образование е наложително с оглед необходимостта от реализиране на държавната политика и финансово подпомагане на общините. Необходимо е:
• Допълнителен финансов ресурс за издръжка на средното образование на
национално ниво и подпомагане на местните дейности (издръжката на детските
градини и извънучилищните дейности); единните стандарти за финансиране да
бъдат обвързани с целите на образованието и цената за тяхното постигане;
• Провеждане на ефективна регионална политика, отразяваща спецификата и
нуждите от развитие на съответния регион, с осигурено проектно финансиране.
Ефективно да се използват на възможностите, които предоставят структурните
фондове като финансови инструменти;
• Осигуряване на допълнителен финансов ресурс в образованието чрез
специализирани фондове;
• Създаване на система от стимули за добри резултати на училища, учители и
ученици, постигнати в национални конкурси, олимпиади и международни изяви;
• Привличане на инвестиции от бизнес организации и частни работодатели;
• Гарантиране на нормативни облекчения за вложени инвестиции в сферата на средното образование;
• Осигуряване на ресурсна и финансова ефективност и стимулиране на диверсификацията на източниците на финансиране чрез:
- увеличаване дела на частните източници в общия обем на финансиране и повишаване изискванията към отчетността на институциите в частта за публичното финансиране (изготвяне на план за подобряване качеството на образователната услуга, план за научни изследвания, инвестиционен план);
- промяна в подхода при разпределението на публичното финансиране -въвеждане на смесено финансиране на висшето образование, което включва елементи на финансирането на входа и елементи на финансирането на изхода, с което ще се стимулира конкуренцията между висшите училища за привличане на
студенти; промяна, при която по-голяма част от средствата да се отпускат под формата на стипендии и заеми, при която университетите сами да могат да определят таксите и броя на студентите. Политика, която включва и широк пакет от
мерки, насочени към система за умерено безвъзмездно подпомагане в съответствие с финансовите потребности за много добри и отлични студенти от бедни семейства;
- нормативно уреждане на правото на висшето училище да предоставя диверсифицирани платени образователни услуги (например, отделни курсове и програми и на възможността те да бъдат отворени и за не-студенти);
-определяне на оптималния вид на институционалната система от висши училища чрез механизмите за практическо доказване на жизнеспособност в условията на конкурентна среда.
2.Единни разходни стандарти за финансиране на обучението на дете/ученик
Единните стандарти дават по-големи възможности на общините за мобилизиране на вътрешните ресурси за развитие и гъвкавост при финансирането на системата. Правото на кмета на общината да определя числеността на персонала и средната брутна заплата за делегираните от държавата дейности е едно от средствата за реализиране на тези възможности. Стандартите са разделени на 4 групи в зависимост от броя на населението на общинския център и гъстотата на квадратен километър. Размерът на стандарта трябва да отразява равнището на необходимо присъщите разходи за функциониране и развитие на системата, т.е. да бъде резултативна величина, а не да е резултат на разделянето на предварително определените средства за издръжка (разходен таван) в бюджета на броя на учениците. По този начин единните стандарти няма да изпълняват функцията си на измерител на обществено необходими равнища на разходи, а ще служат най-вече за средство като разпределение на предварително определените средства между общините.
На този етап единните стандарти обединяват механично досега съществуващите стандарти за численост на персонала и издръжка и чрез тях не се осигурява допълнителен финансов ресурс. Със сливането на досега съществуващите стандарти бяха заличени, но не и премахнати несъответствията и противоречията при определянето числеността на персонала (стандарт за численост, Наредба №5 и изисквания на учебните планове), от една страна, и недостигът на средства за заплати и издръжка, от друга. Напълно неясни са и елементите, от които е формиран стандартът за издръжка като съставна част на единния стандарт. Бюджетът, формиран на база единни стандарти, не е в състояние да осигури достатъчно средства за финансиране; стимулира се най-вече намаляването на разходите с цел икономии и свиването на училищната мрежа. Отпусатите от държавата средства чрез единните стандарти осигуряват единствено оцеляването на системата, и то за сметка на влошаване на параметрите, влияещи пряко и косвено върху качеството на образованието. Получава се парадоксалната ситуация, че колкото е по-квалифициран заетият в системата на образованието персонал, толкова по-малко ще бъдат средствата за издръжка в рамките на стандарта.
По този начин на практика се блокира и процесът на децентрализация, доколкото остава пълната финансова зависимост на общините, респективно на училищата от държавата.
Необходимо е:
• Развитие на системата на единни разходни стандарти за финансиране на обучението на дете/ученик в системата на средното образование по модела
парите следват ученика в училището, което то избере, вкл. и в частните училища;
• Увеличение размера на единните стандарти за финансиране на обучението;
• Обвързване размера на стандарта по общини с обективните фактори, влияещи на и отразяващи различията между тях - климатични условия, начин на отопление, демографски, социално-икономически и други особености;
• Финансирането на училищата да зависи не само от броя на ученицие, записани в него, но и от посещаемостта;
• Равнопоставеност на частните и държавните училища по отношение на финансирането;
• Осигуряване държавно финансиране на капиталовите разходи на общините както за дейностите, представляващи държавна отговорност, така и за общинските дейности за решаване на конкретни проблеми и за реализиране на конкретни цели.
3. Финансова децентрализация
Финансовата децентрализация е свързана не само с предоставянето на правомощия на по-ниските нива на управление по отношение формирането и разходването на бюджета, но и по отношение упражняването на административни права в управлението на системата. На този етап на финансовата децентрализация се гледа по-скоро като на самоцел, отколкото като на стратегическо направление в държавната политика, осигуряващо условия за развитие на средното образование и за постигане на образование с по-добро качество на по-ниска цена. Предприетите стъпки по отношение фискалните промени изпреварват промените в нормативната уредба и не могат да доведат до значими реални резултати. Силната централизация на държавно ниво, недостигът на правомощия на местната власт, на директорите на училища и на ресурси за тяхното осъществяване, както и остарялата и стагнираща нормативна уредба, пречат на постигането на ефективни резултати. Необходимо е:
• Да се заменят административно-разпоредителните функции на държавата с контролно-регулативни;
• Да се предоставят административни и финансови правомощия на общините и директорите, съответстващи на новите нива на отговорност и превръщащи процеса от фиктивен в реален;
• Да се създадат възможности за участие на местната власт в законодателните инициативи за реализиране на функциите им на обект и субект на регионалните политики на държавата;
• Да се осигурят условия за родителско и гражданско участие в управленската и финансовата дейност на училищата;
• Да се насърчи осигуряването на допълнителен финансов ресурс в образованието чрез специализирани фондове;
Да се финансират дейности за увеличаване капацитета на местните и училищните общности за привличане на средства от европейските фондове
НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА И РАЗВОЙНА ДЕЙНОСТ
Изграждането на общество и икономика на знанието изисква знание на високо ниво, което се изразява в създаването на нови, конкурентоспособни продукти и услуги. Научните изследвания, технологичното развитие и възможността да се превръщат резултатите от научните .изследвания в икономически и социални ползи са ключови фактори за постигане на конкурентоспособност, благосъстояние и устойчив растеж.
Глобализацията и бързият трансфер на знания чрез информационните и телекомуникационните технологии правят инвестициите в знание все по-ценни. Българското общество и българската икономика трябва да поемат по нов път на развитие, базиран на научни изследвания, образование и всички форми на иновации, за да стане възможно превръщането на знанието в добавена стойност, за да може страната ни да стане достоен участник на световната икономическа сцена.
Основната цел на стратегията за наука на ПП ГЕРБ е превръщането на България в средносрочен план в страна, в която знанието и иновациите са двигателят на икономиката. Създаването на икономическа и институционална среда, която насърчава използването на съществуващите и създаването на нови знания, ще допринесе за изграждането на общество, което е добре образовано и квалифицирано, за да създава, обменя и използва знание.
СЪЩЕСТВУВАЩИ ПРОБЛЕМНИ ОБЛАСТИ В НИРД
Комуникация в системата за научноизследователска и развойна дейност (НИРД)
Предприятията в България влагат в наука 21,5 % от общите инвестиции за наука в страната при среден процент средства за наука от бизнеса 64,2 % общо за 25-те страни - членки на ЕС, като се наблюдава пълно несъответствие между публичните и частните усилия.
Получаваните от научните изследвания резултати, особено от гледна точка на приложението и приложимостта им в икономиката, не са достатъчно добри. Различните елементи на българската иновационна система не са свързани: фундаменталните и секторните изследвания нямат никаква връзка с НИРД, осъществявани от частния сектор.
Ресурси
Потенциалът на изследователските институции не е реализиран напълно, което се дължи на значителното разпръсване на ресурси и дейности, на недостатъчните връзки с бизнеса и обществото и на сковаността във функционирането им.
Съществуват сериозни диспррпорции в разпределението на учените по сектори, засягащи преди всичко броя на изследователите в предприятията, като делът им
е около 10 пъти по-нисък от този в ЕС. От друга страна, България има най-висок дял на учените в държавните изследователски институции. Настоящият Закон за научните степени и научните звания води до нерационално използване на научните кадри.
Интердисциплинарните научни изследвания не се поощряват в достатъчна степен. Учените, които се занимават с такива, по-трудно израстват в длъжност и получават признание по-бавно от колегите си, работещи само в една от утвърдените научни специалности.
Съществува проблем с възрастовото разпределение и със социалния статус на учените. Възрастовата структура на учените е от регресивен тип. Интензивността на НИРД в България за 2005 г. е близо четири пъти по-ниска от средната стойност на този показател общо за 25-те страни - членки на Европейския съюз - 1,85 %, и е малко над половината от достигнатото средно равнище за 10-те новоприети страни в ЕС - 0,82 %. По-голямата част от средствата са предназначени за текущи цели - заплати, осигуровки и издръжка на материалната база, а не за подобряване инфраструктурата на науката у нас.
Управление и контрол
Насочването на голяма част от държавното финансиране за НИРД под формата на институционални субсидии (т.е. за поддържане на персонала, материалната база и оборудването) показва, че качеството на държавните инвестиции за НИРД все още не се е адаптирало към нуждите на пазарната икономика.В България НИРД са концентрирани върху изследвания, финансирани
предимно с публични средства и осъществявани в по-голямата си част от публични научноизследователски институти в системата на БАН и от университетите.
Понастоящем в рамките на БАН само някои институти са конкурентоспособни
в международен план. Между 68-те изследователски института на БАН се наблюдават големи разлики в показателите за резултати, адекватност и обхват.
От друга страна, само няколко от над 50-те университета имат реална
възможност да провеждат НИРД на конкурентно европейско и световно ниво.
Обобщеният индекс на иновациите сочи, че България не само стои далече от средните равнища за ЕС, но няма база за сравнение с европейските лидери в тази сфера.
Неефективното приложение на режима за защита на интелектуалната собственост е реален проблем за страната и се разглежда като бариера за българските иновации и за чуждестранните инвестиции.
Информираност и информационно осигуряване
• България е единствената страна в Източна Европа, която не отпуска субсидия за достъп и лицензиране на световни научни бази данни от национални консорциуми.
• Няма изготвен регистър на кадровия научен потенциал.
Стратегическа политика
• В програмните документи науката е обявена за национален приоритет, но прилагането на въпросните документи като цяло не е осигурено с никакви или с крайно недостатъчни ресурси (и финансови, и човешки, и технически).
• В България не са опредлени отрасли, чието развитие да се подпомага целенасочено.
СТРАТЕГИЧЕСКИ ПРИОРИТЕТИ НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТТА НА НИРД
Научните изследвания, технологичното развитие и иновациите са движеща сила за постигане целите на Лисабонската стратегия от 2000 г., които предвиждат превръщането на Съюза до 2010 г. в най-конкурентната и динамична, основана на знанието, икономика. В този смисъл ПП ГЕРБ очертава като приоритети следните стратегически задачи в областта на науката и технологичното развитие:
направления:
-> изграждане икономика на знанието като част от участието на България в Европейското изследователско пространство; => стимулиране на иновационната активност чрез въвеждане на нови механизми за финансова подкрепа; => оптимизиране на партньорството между науката и бизнеса при споделяне
риска от инвестиции в нови производства и продукти.
Приоритетно направление
ИЗГРАЖДАНЕ ИКОНОМИКА НА
ЗНАНИЕТО КАТО ЧАСТ ОТ УЧАСТИЕТО НА БЪЛГАРИЯ В ЕВРОПЕЙСКОТО ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ПРОСТРАНСТВО.
1. Развитие на България в областта на науката и високите технологии на три нива:
• Базова наука - цели поддържането на високо научно ниво в широк спектър от научни направления. Осъществява се предимно в БАН, в част от университетите и в някои други институции (болници, аграрни институти и музеи).
Финансирането й зависи изключително от постигнатото ниво и от успехите на учените в съответните области. България ще развива както фундаментални, така и приложни изследвания след внимателно и задълбочено преосмисляне на целите им и при наличието на качествен кадрови потенциал.
• Мрежа от центрове за технологичен трансфер. Чрез изграждането на центрове за технологичен трансфер, представляващи специализирани малки лаборатории/институти, които създават и разпространяват високотехнологично ноу-хау в определена област и обучават персонала на малките и средните
предприятия как да го използват, ще се създаде ценно конкурентно предимство за почти всеки български производител. Човешкият и научният ресурс, както и мениджмънтът ще се осигуряват от консорциуми от институти на БАН, университети и фирми със сериозна развойна и научна дейност под контрола на
МОН и Агенцията за малки и средни предприятия. За целта е необходимо създаване на база данни за кадровия научен потенциал, както и на национална изследователска инфраструктура на европейско ниво.
• Приоритетни програми за нови технологични и научни постижения -насрещен процес, при който държавата и фирмите определят приоритети за изследване и разработки, а консорциуми от изследователски институти, университети, центрове и/или фирми изпълняват програмите. В сътрудничество с финансовото министерство чрез тези програми може да се изработи общ пакет за привличане на производства от мултинационални компании - технологично ноу-хау, квалификация на човешките ресурси, терени за започване на производствена дейност.
2. Определяне на приоритети в науката
• Изготвяне на подробен и задълбочен анализ от БАН, Националния център за аграрни науки и водещи висши училища на състоянието на българската икономика, на нейната структура, на потребностите и възможностите й да усвоява наука.
• Изготвяне на оценка за качеството на науката в България и насочване насредствата там, където се произвежда международно призната научна продукция. Следване на 6 приоритетни научни области, очертани от
Европейската комисия като приоритети за цялата Европейска общност и в
които България има утвърдени научни школи с международно признание:
- енергетика, възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност;
- нови материали, иновационни и нанотехнологии;
- космос, сигурност, комуникационни и информационни технологии;
- биотехнологии, науки за живота, храни и медицина (Качество на живота);
- аграрни науки и науки за Земята;
- историческо наследство, обществено развитие и национална идентичност.
• Стимулиране на видове дейности във всяка област на науката, които ще доведат до нейното развитие и до икономически растеж - създаване на нови материали, на ново фундаментално знание. Разработване на система от стимули за прилагане на научни резултати и иновации от страна на предприятията, за внедряванията и патентните разработки.
• Подпомагане процесите на смяна на поколенията чрез приоритизиране на проекти за предаване на опит и ноу-хау.
3. Подобряване на институционалната среда за НИРД.
• Преосмисляне на институционалната среда за НИРД в България в контекста на тенденциите в световното развитие и преминаване към една по-обединена структура и координация на по-високо управленско ниво - създаване на
консултативен орган на правителството с членове от правителството, академичната и научноизследователската общност, индустрията и НПО, председателстван от министьр-председателя, който отговаря за стратегическото
развитие и координацията на общите усилия.
• Превръщане на фонд "Научни изследвания" в стабилна и компетентна институция за насърчаване на научните изследвания, като за целта фондът
- да поеме всички програми и проекти, свързани с научни изследвания, технологии и иновации
- да осъществява финансирането на научните изследвания на изцяло програмна и проектна основа с осигуряване и гарантиране на прозрачност на процедурите за кандидатстване.
4. Предприемане на конкретни действия за подкрепа на изследователите и учените.
• Подобряване на образованието и продължаващото обучение на изследователите и въвеждане на система от стажове и практики, която ще бъде ефективен начин за насърчаване на изследователската работа в предприятията и в частност в малките и средните фирми. В момента
практиките във фирмите са по-скоро въпрос на формалност, а не на добре планиран и проведен процес на обучение.
• Осигуряване достъп на всички български учени, преподаватели и стуенти до информационни бази с данни като \УеЪ О1"8с1епсе, 8сори§ и др.
• Равен достъп на всички категории учени до програмите на фонд "Научни изследвания" и прозрачност на процедурите за кандидатстване и оценка;
• Приемане на нов Закон за научните степени и научните звания, основан на
принципите на деидеологизацията и децентрализацията, който ще способства
за реинтеграцията на учените с европейски опит, за мобилността на учените и
за оценка на интердисциплинарните изследвания.
• Контролният орган на системата за даване на научни степени и научни звания
ще бъде заменен от Национална контролна комисия (НКК) със следните
задачи: създаване и поддържане на банка кадри - хабилитирани и номинирани
за хабилитация специалисти в различните специалности; оформяне на
специализирани комисии; издаване на необходимите документи за защитена
дисертация, за придобити научна степен или звание.
• Отпадане на втора дисертация или хабилитационен труд за званието
"професор".
• Превръщане на явлението "изтичане на мозъци" в добре поддържана система
на "циркулиране на мозъци" чрез създаване на база данни за утвърдени
български учени в чужбина с цел привличането им в смесени научни
колективи за участие в международни проекти.
• Подобряване на социалния статус на учените.
Приоритетно направление СТИМУЛИРАНЕ НА ИНОВАЦИОННАТА АКТИВНОСТ ЧРЕЗ ВЪВЕЖДАНЕ НА НОВИ ФИНАНСОВИ МЕХАНИЗМИ
1. Въвеждане на системна оценка на политиките за НИРД, на институциите и програмите и съсредоточаване на ресурсите там, където има доказани научни резултати.
Въвеждане на системна, редовна и независима оценка на политиките за НИРД, на институциите и програмите чрез прилагане на общи европейски инструменти за измерване на напредъка и определяне на необходимите промени и реформи, която оценка се извършва от комисии, включващи чуждестранни и български учени извън БАН (респективно извън ВУ, чието дело е разработката).
Създаване на национален рейтинг на организациите и обвързване на този рейтинг с институционалното финансиране.
2. Оптимизиране на организационните структури и създаване на условия за успешен
трансфер на знания.
Един от основните признаци на Европейското изследователско пространство са отличните изследователски институции, ангажирани в ефективно сътрудничество между обществения и частния сектор, формиращи ядрото на изследователските и иновационните "групи", включително "виртуални изследователски общности", най-вече специализирани в интердисциплинарни области и привличащи много от човешките и финансовите ресурси. Това налага:
• Постепенно стимулиране изграждането на внедрителски звена в научните
организации, висшите училища и предприятията чрез приоритетно насочване
на проектни средства и на средства от структурните фондове към такава
дейност, включително и създаване на 8рт-огГ фирми и малки предприятия.
• Съчетаване на иновациите с публично-частни партньорства, национален и
международен трансфер на технологии, инкубатори и научни паркове за
създаване и развитие на научноизследователски фирми, рисков капитал за
финансиране на нови фирми, особено в сферата на високите технологии.
• Преоценка ролята на БАН и ВУ: Всички български изследователски
институти ще имат полза от функционалната оценка и от оценката на
резултатите от дейността на БАН и ВУ от независим оценител. Има данни за
наличие на възможности да се подобри ефективността и ефикасността на
държавните ресурси. Затова се предлага значителна, но и много внимателна
преориентация на БАН и ВУ успоредно с целенасочените усилия за
преструктуриране на изследванията, осъществявани от БАН, към НИРД с
приложен характер, за да се отговори на потребностите на клиентите,
включително на индустриалните корпорации. Чрез внимателно планиран и
проведен процес на реформи БАН може да стане по-конкурентоспособна
институция, качеството на нейните изследвания да се повиши в още по-голяма
степен, а с това и ефектът й върху икономиката и обществото да стане по-
голям. Допълнителни ползи от виоката ефективност могат да се извлекат, ако
предложената преоценка на ролята на БАН и ВУ се приложи и по отношение на
други съществуващи изследователски звена към различните ведомства.
• Създаване на регионални научни центрове за обучение и трансфер на
технологии и превръщане на страната ни в научноизследователски център за
обучение на Балканския полуостров.
3. Прилагане на ефективни механизми за финансиране, които да насърчават дейностите за трансфер на знания.
• Повишаване дела на проектното финансиране за НИРД: Проектното
финансиране позволява да се насочват средства към нови изследователски
области вместо да се очаква постигане на желаните резултати чрез
съществуващите изследователски програми и институции. При него е напълно
възможно да се откроят най-добрите изследователски предложения, да се
отличат активните екипи, които биха могли да използват ефективно
допълнителните средства. Конкурентното финансиране ще повиши и
ангажимента на индустрията към НИРД.
• Промяна на организацията на дейностите във висшите училища, така че
възнаграждението на преподавателите да не зависи само от хорариума часове,
а да включва задължително научна дейност с участие на студентите и
докторантите.
• Създаване на благоприятна среда, която ще насърчава ръста на
финансирането от бизнеса. Процесът ще включва преди всичко регулаторни промени в средата, които да стимулират конкуренцията, да улесняват фирмите, в това число и чуждестранните, при навлизането им на пазара и излизането им от него, тъй като либерализираните пазари, търсещи най-добрите решения, принуждават предприятията да се обновяват и да повишават своята производителност, за да останат в бизнеса. Осигуряване ефективна защита на интелектуалната собственост, безпрепятствен достъп до пазара на ресурси, каквито са например капиталовият, суровинният, пазарът на информация.
Приоритетно направление - ОПТИМИЗИРАНЕ НА ПАРТНЬОРСТВОТО МЕЖДУ НАУКАТА И БИЗНЕСА ПРИ СПОДЕЛЯНЕ НА РИСКА ОТ ИНВЕСТИЦИИ В НОВИ ПРОИЗВОДСТВА И ПРОДУКТИ
• Насърчаване на публично-частното партньорство в НИРД: Публично-
частните партньорства в НИРД ще помогнат дейностите да бъдат по-адекватни
за бизнеса, с което ще генерират икономически ефект чрез по-големи
възможности за комерсиализация. Държавата може да стимулира публично-
частните партньорства чрез поставяне на изисквания за сътрудничество с
бизнеса при достъпа до финансиране на НИРД - това е валидно както за
конкурентното финансиране, така и за субсидиите. Съвместните проекти за
НИРД на фирми, университети и изследователски институти вероятно ще се
окажат изключително важни за малките и средните предприятия, които не
могат да си позволят поддържане на собствени изследователски и развойни
отдели. Наличието на корпоративни партньори по приложно-изследователски
проекти е гаранция за икономически ползи от НИРД.
• Приоритетно насърчаване на проекти за съвместна дейност между научни
организации, висши училища и предприятия (чрез договори между тях за
двустранни и клъстърни дейности).
• Насочване на усилията към потребностите на бизнеса и индустрията, така че
резултатите да намерят своето изражение в икономически ползи - т.е. да бъдат
комерсиализирани -- чрез по-интензивно сътрудничество между бизнеса и
академичните среди. За да се случи всичко това, е необходимо да се засили
защитата на интелектуалната собственост, да се увеличи броят на
изследователите, занимаващи се с НИРД, и студентите в научните и
техническите специалности, да се постигне висок професионализъм в
мениджмънта на изследванията и да се осигури висока степен на прозрачност
на финансовата отчетност.
• Планиране и обявяване на програми за стратегически технологии в ключови
отрасли, които да обединяват заинтересованите страни от индустрията и
науката.
• Съвместно поддържане и използване на лаборатории в научните организации
за обучение на докторанти.
• Насърчаване на университетските изследвания: Реформите във висшето
образование ще доведат не само до по-високо качество на образованието, но и
ще улеснят и насърчат развитието на НИРД. Освен това изследванията в
университетите могат чувствително да се ускорят чрез обвързване на
образователните програми с изследователските дейности. Това ще помогне
студентите да се запознаят с изследователските методи, ще се допринесе за
повишаване на техния интерес и подготвеност за професионална работа след
края на следването. Активното насърчаване на курсови и дипломни работи,
които разглеждат въпроси на фирменото развитие, ще подпомогне прехода към приложно ориентирани изследвания и към решаване на реални проблеми, ще създаде условия за повишаване заетостта на студентите и за подбор на кадри от страна на фирмите.
Заключителни думи
Политическата програма представя базовата концепция на партия ГЕРБ за развитието на образованието и науката в Република България. Стратегическите приоритети и задачи, които си поставя, и идеите за тяхното постигане ще бъдат в основата на бъдещата съвременна образователна и НИРД политика.
Партия ГЕРБ приема изграждането и провеждането на съвременна образователна и научна политика като единен процес, който се основава на сериозни анализи и прогнози, на поставяне на ясни цели и очаквани резултати, процес, добре планиран във времето и изискващ широк обществен и професионален дебат. Това е политика, която не просто ще реформира образователната и НИРД система, но и ще я превърне в основен фактор за икономическото развитие на България, в сериозна инвестиция в човешкия ресурс, за да заеме сраната ни достойно място в Европейското изследователско пространство.
Основен инструмент за осъществяване на образователната и научната политика ще бъдат различни оперативни програми, които партия ГЕРБ ще разработва с участието на български и европейски експерти.
Хей, Лел,
Имаш ли го това чудо във формат Word?
Мога ли да те помоля да ми го пратиш на имейла ми?
Благодаря ти!
Лел, :)
Видя ли, че пуснах тема за обсъждането на тази програма в големия форум?
Шели,
Моля те да коментираме програмата в големия форум, за да не повтаряме нещата и тук и там.
Ще разберат грешката си при появата на следващата подобна партийна програма, ... на ... "Зелените" примерно, като видят отношението ми и към нея. Иначе аз писах и за това в последния си постинг. Благодаря ти!