Преводите, хайде да внесем малко яснота в замисъла...
Започнах да пиша коментар под призива на Павката да намери добровоци за превод на Толстой. И както си го пишех го видях да излиза от подходящите рамки за широка публичност затова го слагам тук. Нямам намерение за предизвиквам неприятни емоции у никого. Просто си задавам въпроси, на които не откривам сама отговора.
За каква публика е нужно този текст да съществуа на български? Учителите и родителите могат да го прочетат и на руски. Учениците? Съмишлениците учители, мислят ли, че учениците им биха прочели този текст на достъпен за тях език, и след като го снабдим с един мълк речник на изчезналите реалии и обяснителни бележки за "Ясна поляна" и автора?
Имаме ли намерение да превеждаме на български цялата история на идеята за ненасилсваното образование от 19 в. до днес? Защо? Увереност в нашата правота ли не ни достига?
Моля да не бъда класирана автоматично сред черните станции. Може и да изпускам нещо в замисъла и се извинявам ако е така, но освен Толстой в търсенията на ненасилствено образование има още и Уолдорф, Монтесори, Френе, Щайнер....за да споменем само тези които са познати и харесвани от малък брой български учители в НАСТОЯЩИЯ момент и се прилагат на стотици места в Европа СЕГА. И на тях ли ще им преведем материалите синтезиращи философията на която са изградени?
Няма нищо лошо в това по принцип. Само е хубаво да е ясно, че такива са ни намеренията. И в следващите 2 години основната ни цел е да направим достъпен сборник със статии от кр. на 19 и първите 2 десетилетия на 20 в. за свободното образование.
Ето, сега ще отговарям по-подробно, Мария.
За каква публика е нужно този текст да съществуа на български?
I. Нужно е да съществува за хората като нас, които негодуват, но които още не могат да си представят, едно училище различно от традиционното.
II. Нужно е на всички, но особено много на мен самия, първо, за изясняване на понятията и, второ, за да мога другия път, когато чуя Мукхадес Налбант (която още е в министерството като шеф на дирекция) да ме призовава да отворим дебат за "училището да образова ли само, или и да възпитава", да й отговоря, че въпросът е изчерпан от един господин преди 150 години, т.е. да не ме будалка повече с отклоняването на разговора в трета глуха.
III. Тази статия не е за учениците.
IV. Не мисля, че е жизнено необходимо да превеждаме "цялата история на идеята за ненасилсваното образование от 19 в. до днес", но мисля, че е полезно. И не защото не съм уверен в правотата на нашата линия, ами защото чуждият опит е ценен. Аз, който не съм учител, черпя информация за чуждия опит само от книги и интернет. Ако не знаех италиански, английски и руски, за мен най-доброто възможно училище щеше да си остане - предишното "стегнато" българско училище. Защо? - Защото на български не съм намирал никаква информация за другите. (Поправи ме, ако бъркам за липсата на информация.) И така е за по-голямата част от сънародниците (... Да не кажа "за почти всички сънародници").
Ако ще градим ново образование, ще ни трябват съюзници и хора разбрали, че е възможно. Ще го разберат от публикациите, филмчетата и срещите на живо, които ще организираме за популяризирането на чуждите постижения и опит (вкарвам в тази група и Шчетинин, за който сме говорили/писали и преди). Чуждият опит е полезен и за нас, моторът на Новото, за да избегнем някоя друга грешка, вече правена на другия край на земята, и да не откриваме тепърва топлата вода.
---
Казваш да обявим намеренията си и да заявим, че "в следващите 2 години основната ни цел е да направим достъпен сборник със статии от кр. на 19 и първите 2 десетилетия на 20 в. за свободното образование". "Основната ни цел"?
Защо казваш "основната"?
Аз бих предпочел да формулираме целта на занятието с преводите като популяризиране на алтернатививите на традиционното училище от Толстой до днес. За прилагателните, попадащи под шапката на "алтернативните" бих цитирал свободните (на италиански libertari), демократичните, Монтесори, Щайнер (Валдорф), Френе, Съмърхил (Summerhil), домашни (homeschooling), чартърни, Quaker и още някои, за които ще ти говоря, като се видим (в София съм пак от 22 до 26 септември).
о.к. остава за като се видим.
Чудя се:
1. какво ще правим с "моделите" за обучението на големите деца и има ли нужда да правим нещо (щото всички гореизброени които познавам са до 12 г.)
2. дали феновете и познаващите методиките на "свободните" в България са една общност от новатори или конкуретнтни групи.
Ако някой е виждал на едно място почитатели на различните алтернативни методики, моля да пише какви са отношенията, които се забелязват помежду им
ПП. и аз много харесвам дето из цяла Европа наричат "свободни", едни училища създадени от разни групи хора преди да има национални образователни системи и в последствие интегрирани частично или напълно в системите (интегрирани = получават същите субсидии като училищата създадени от държавата и общините и издават валидни свидетелства за училищно образование). Особено ме зарадва първия път като го чух в една държава от ЕС, където преобладаваща част "свободни" са католическите училища (защото създавани масово от монаси и монахини преди още да се създаде държавата ). Също там - тези училища си съществуат и днес и представляват 68,72 % от всички училища. А дали са свободни и от какво точно са свободни е един друг въпрос. На който е интересно какво би отговорил Толстой, но няма как да го питаме.;-))))))
ППП. Аз ще се включа с удоволствие като спертнеш програма за популяризиране - да видя какво познавам от предвидените за популяризиране примери и с удовоствие бих представяла. Познавам хора които могат да го направят за Валдорф, защото го разбират и харесват. И същто - такива които харесват хоум скулинга - те ми казаха, че вече има някакви опити да се сдружат защото "имало поне няколко 10-тки хоум скулъри в България". Аз май повече харесвам Френе, защото най-малко му прозира религиозната основа и го намирам в пъти по-социален от останалите. Нищо не знам за Чартърите и Съмърхил освен имената им.
Та... в образователната система такава, каквато я виждаме в мечтите си, трябва да ИМА МЯСТО за алтернативни училища. Дали ще ги създават учителите и родителите или не, дали ще са малцинство или мнозинство - няма смисъл да гадаем от сега. Сега трябвада се съсредоточим върху това - учители, родители, администратори да са загрижени за това децата да са добре неучени и добре възпитани. И да имат стимул да търсят начини исредства за това. Ако условията веднъж са създадени - желаещи ще се намерят, не го мислете това.
За това Павка, и аз мисля, че тази лекция по история на педагогиката е най добре да бъде последна. Хора, които проявяват интерес към подобни системи има и броят им ще се увеличи при подходящи условия. Ншата работа за моменте е дуга.
Разбрахме се, Мария.
Хайде да се видим на 22 или 23 в София. Може и при мен. Поканата е оправена към всички тук.
---
Ако знаете само каква ми е Софийската програма ....?!
На 24-ти сутринта съм при зам.-министърката Ломева. Аз бих предпочел да дойдете и вие, ала засега не знам какви ги мисли тя - формална ли ще е срещата, неформална ли. Ще ви държа в течение.
В същия ден, четвъртък 24-ти, в 18:30 ч. е представянето на книгата ми
. ЗАПОВЯДАЙТЕ ВСИЧКИ! Мястото е читалище „Н. Хайтов” в София (кино изток на Плиска, входът отстрани – срещу сладкарница „Неделя“). Ще ви пиша и в имейли.
---
Ани,
Толстовата статия не е лекция по история на педагогиката. Тя е разрушителна критика към мухлясалите педагози и възпитатели и е много актуална и днес. Повтарям се, ако аз я бях прочел по-рано, идеите ми щяха да са по-ясни и най-вероятно щях да отговоря доста твърдо на Налбант онзи единствен път, когато съм я виждал и слушал. Идеята е да не могат да ни будалкат повече и да предоставим на търсещите хора ценната гледна точка на хора доказали, че могат.
Ти сама казваш, че броят на хората проявяващи интерес към тези практики ще расте. Ето, с популяризирането на бунтарите аз просто си мисля, че работя за създаването на подходящите условия това да става по-бързо.
---
За последната реплика на Мария.
Най-ценното и ясно послание на Тостой в статията му "Възпитание и образование" според мен е това:
Място за морализъм и чисто дисциплиниращи мерки, наложени със сила от учител/директор/всякъв възрастен, в училище не може да има. Ако има, то има нещо тотално сбъркано в основата на това училище и трябва да се работи по поправките на "основата", а не другаде.
Възпитанието, в смисъл формиране на личността и критериите за добро-зло, красиво-грозно, редно-нередно, справедливо-несправедливо, е нещо, от което училищния живот не може да бъде изолиран. С други думи, никой не може да лиши (а най-малко с разпоредби!) образованието от възпиттелния елемент. Последният се съдържа във всички човешки отношения, във всеки жест, действие или дума. И това според мен изчерпва въпроса.