Мнение
Изумен и учуден съм от така предложената “идея” за Национален конгрес. Сигурно ще прозвучи крайно, но за мен, тя е (меко казано) нелепа!
Може ли сериозни хора да мислят сериозно, че такива важни документи могат да се обсъждат и изготвят от хора, избрани на “случаен принцип”?
Ще обърна внимание само на три аспекта:
1) Проектите за документи трябва да се обсъдят предварително по места( а много от тези “места” за момента са бели полета)
2) Изборът на делегати да е пак по места, защото по този начин ще се сведе до минимум участието в Конгреса на случайни хора. Делегатите да носят предварително обобщени мнения и предложения по документите. Хубаво би било даже, тези предложения да са изпратени до “организаторите” предварително.
3) Да има готовност от тематични направления, по които да се формират работни групи, като във всяка една от тях да има “експерти”. Т.е. – да има хора, които задължително да бъдат в работните групи и които да са запознати, както с материята, така и с целите.
Представяте ли си отзвука от една “поредна национална даскалска говорилня” (така мисля, че медиите ще определят “Конгреса”)? Някой от вас не ходи ли (от време на време) на т.н. “педагогически съвети”? Там всеки един малко по –нестандартен въпрос се превръща точно в говорилня, а избрани на случаен принцип учители, които дори не се и познават......???
Така, че: или има организация, или импровизации “на случаен принцип”, пък дано стане. Аз никога не съм бил анархист и не искам да бъда!
1. Може ли сериозни хора да мислят сериозно, че такива важни документи могат да се обсъждат и изготвят от хора, избрани на “случаен принцип”?
Очевидно да. Тук никой не се счита за лекомислен.
Духовитостта на страна, такъв важен документ за сега не съществува. Не съществува! Няма го! Конгресът ще е мястото, където той ще се роди. "От хора избрани на “случаен принцип”?" - питаш. Да, от хора ...
- учители,
- упълномощени от колеги (това е пожеланието)
- повярвали в идеята,
- отделили време и сили, за да работят по нея,
- повярвали, че са значими,
- работили в екип с други 9 колеги на първия тур
- работили с други 20-ина такива на втория.
Прощавай, ала аз тези хора не ги намирам за много случайни.
И още нещо, ако инициативата се провали поради качеството на участниците във нея (хипотеза, която аз съм изключил!), то тогава учителите, цялата гилдия(!), е за буклука: 2.000 нейни представители не са могли да се разберат помежду си, за да направят един програмен документ, по зададена от организаторите структура !!? Това ли е мнението ти за българският учител, Краси?!
2. "Делегатите да носят предварително обобщени мнения и предложения по документите."
Повтарям, че нямаме документ, който да предложим днес на вниманието на българското учителство. Събираме го, учителството, именно с цел да го родим този документ!
3. Да има тематични групи със задължително присъствие на "експерти".
Аз нямам вяра на експертите! Кой ще им даде удостоверение за "експертността" на експертите? Ако имахме такава оценителна институция, конгресът щеше да е безсмислен, не мислиш ли?
-----
Ще продължа, ала трябва сега да бягам .... :(
Според мен вярното решение е някъде по средата.
Но преди да уточняваме как ще се обсъждат документите и другите решения, не е ли по- разумно първо да уточним какво всъщност ще обсъждат участниците. Ако изготвят програмен документ с по- общи, принципни положения за развитието на образователната система - добре, всеки учителможе да даде мнение. Но ако говорим за конкретни мерки /искания за промени в закони, наредби и т. н. / - тогава Красимир Михов е прав - трябва да участват хора, които знаят за какво става дума. Например ако групата обсъжда въпрос, свързан с матурите - да бъдат включени само учители от гимназиялния курс.
Вярно е, че в момента изказвам мнение малко на посоки, защото не знам най- важното - каква цел си поставя конгреса и какъв точно документ трябва да изготви. Все пак да кажа какво мисля за идеите до тук.
1. За идеята на Павел
Съгласна съм с едно - до сега на учителите все някой им "спускаше" някакви концепции , закони , наредби и т.н.Синдикатите на практика също не са се интересували от мнението на редовите членове.
Най-сигурният начин да докажем, че се прави нещо ново и различно, е да поканим учителите сами да участват във вземането на решения, които ги засягат. Да не забравяме, че те после ще разкажат на колегите си какво се е случвало на конгреса. И фактът, че мнението на редовите учители е било зачетено, според мен, ще окаже влияние върху колегите, които не са присъствали на конгреса.
До тук добре, но този "случаен принцип" не трябва да е чак толкова случаен - идеята трябва да я обмислим много сериозно. И да сведем вероятността за гафове до минимум. На прима виста се сещам - "десетниците", както ги нарича Павел, да не са случайни, според номера на регистрация, а всяка десетка да си избира лидер . Защото не всички учители са в състояние да организират добре работата на група свои колеги. Друг пример: ако дадена група трябва да обсъжда въпрос, свързан с предучилищното възпитание - няма смисъл да се включват учители , които преподават в гимназия.
2. За мнението на Красимир Михов
Аз съм била на не един педагогически съвет, екскурзии и други събития, в които група учители трябвада вземат някакво решение. И съм на ясно , че опасенията му никак не са безпочвени : ))) Да приемем, че на конгреса присъстват само компетентни, заинтересовени за работата си и добронамерени към идеята учители. Но те са хора, които са са свикнали да играят водеща роля. Всеки ис има свое мнение и смята, че то е най- правилното. И поне 90% от тях се опитват да наложат своето виждане на останалите. Не ми се мисли какъв цирк може да стане, ако предварително не са получили ясни указания какво се очаква да правят. /Павка, не ми се сърди, ама явно малко си разговарял с учители на живо и подценяваш опасността/
Аз си представям нещата в общи лини така:
- Предложението за конгрес, документа от Алберта, другите документи, за Които Павел е писал в долния постинг са публикувани някъде в средата на Април. От тогава до средатана юни е имало дискусия в интернет и в учителските колективи. "Зададената от организаторите структура" е предварително известна на потенциалните участници в конгреса.
- Участниците в конгреса са предупредени, че трябва да имат готовност да изкажат мнение по въпросите , които предстои да се обсъждат. Знаят, че трябва да държат сметка и за мнението на колегите си, ако са упълномощни от повече хора. Така че на самия конгрес няма да тръгват от "бяло поле".
- Все пак трябва да обмислим нещата така, че в групите да не попадат неподготвени хора - примерно колеги от детската градина да работят по въпроси, които се отнасят до гимназиите.
- Всяка група изготвя не окончателно решение, а предложение. Това предложение се представя пред останалите участници, които могат да го променят, допълват, ако трябва и изцяло да го отхвърлят. По този начин ще се намали опасността от некомпетентни и неадекватни решения. 10 човека може и да допуснат грешка, но 2000 - малко вероятно.
- Накрая, конгреса приема целия обобщен документ.
Нямам претенции, че съм обмислила добре всичко, просто някаква мъглява идея и при мен.
На края да се обърна към Красимир Михов - моля ви, направете всичко възможно да се включите и вие в срещата утре вечер по скайпа. В разговор нещата могат да се изяснят, доста по-бързо.
Само по повод страховете от "случайния принцип" бих казал, че ... темата подлежи на развитие и уточнение. Най общо този принцип не е "случаен", ами е плод на старателна работа и прилагането на прецизни статистически методи. Но това се отнася за големи популации. Погледнете този документ (в "Документи" тук), моля ви --> Революцията на жребийната демокрация.
/Отново спирам на средата на разсъжденията си, защото ме викат по спешност. :( /
За запетайките не възразявам. Който пише посреднощ - случва се да поппропусне нещо.
Към Красимир Михов - още веднъж - ако участвате в срещата по скайпа, мисля, че много бързо ще сближим позициите си.