Когато каним някого тук
Приятели,
Мислех си, че е хубаво да се водим от някои здрави принципи, когато каним нови хора тук. Ще се опитам да споделя какво мисля аз, за да ги изкоментираме и да се придържаме към тях, за да ни е по-лесно при растежа.
1. От доста време насам най-важният критерий за мен, може би учудващо за мнозина, е усещането - шестото чувство за кандидата. Ако сърцето ми казва ОК, тогава всичко е наред. Ако има смут, тогава минавам на по-рационална основа.
2. Можете да погледнете какво писах днес в голямата общност: при нас няма анонимност, униние, негативизъм и песимизъм. Преобърнато в положителни термини, ще рече, че тук сме с истинските си имена и сме хора, които вярват в успеха си, които са оптимисти. (Оптимист дори на мен ми е малко тясно определение ... У мен просто няма нещо различно от вярата в значимостта и успеха на делото ни.)
3. Последно, нека всеки канещ да предложи личната си помощ на новодошлия. Да го въвежда в обстановката, проектите, задачите. Да му бъде ... ментор, наставник, поне докато започне да се ориентира сам тук.
Благодаря ви!
Току що бях поканена официално (по моя молба). Благодаря.
Мисля, че ще имам нужда от "наставник", от подкрепа, от въвеждане в обстановката и задачите.
Изпълнена съм с позитивизъм, оптимизъм и вярвам в значимостта и успеха.
П. Никова
Добре дошла,Песъчинка!
Подкрепата я получаваш с поканата. Имаш я!
И аз преди време бях поканена от Павел и съм Благодарна, че се събрахме "Сърцат "екип, а сега екипа се уголемява.
Чети и сама ще разбереш как стоят нещата.
Щом вървим заедно по пътеката успех ще има.
Сърдечно! Албена
Аз лично го чувствам Павел като магма..........и си мисля,че най-точно въвеждане може да получите от него.Така ще попаднете точно в чистото ядро.
Успех!
raylight, добре дошъл!
Реших да те поканя, след като прочетох материалите, които си написал за образованието и идеята ти да създадеш виртуално място за обединяване на вълнуващите се от промяна в образованието. Тъй като аз те поканих, няколко въвеждащи слова:
Домакин на тази общност е Павел Лазаров, всички ние сме негови по-стари или по-нови гости, но общата цел е една : България - просперираща и уютна за хората, които живеят в нея.
С всичко направено дотук можеш да се запознаеш, изчитайки "Документи" и отделните постинги. Засега това е. Е, приятно четене!
Досега в медиите може би сте чували за много инициативи, от които се очаква да доведат до подобряване на пложението в образованието. Понякога става въпрос за решаване на отделни проблеми, друг път се заявяват амбиции за мащабни реформи. Досега положителни резултати не са ми известни. Дори и да е постигнато някакво подобрение по отделни въпроси / не бих казала, че броят им е голям/ цялостната картина в никакъв случай не се е подобрила.
Дотук едва ли съм ви казала нещо ново.
Нашата идея е да възприемем изцяло нов подход. Започнахме като потърсихме отговорите на няколко прости въпроса:
- Учителите протестираха активно и достатъчно ясно заявиха как НЕ ИСКАТ да бъде. Някой даде ли пълен и смислен отговор как ИСКА да бъде организирана работата в училище?
- Как държавите с най-добре работещи образователни системи са уредили нещата? Ние се опитахме да потърсим такъв образец в канадската повинция Алберта. Те неволно улесниха работата ни, защото в мрежата е публикуван подробен доклад, в който се прави обстоен анализ на тяхната образователна система. Там могат да се намерят отговори на всички или почти всички вълнуващи ни въпроси. За това първото, което направихме е да преведем въпросния доклад. /има го в секцията "Документи" - заглавието е: "Всяко дете учи. Всяко дете успява"/
- Кой и как би могъл да обсъжда с властите въпросите на образователната политика от името на учителите, и в същото време да защитава интересите им, като гарантира и качествен "продукт" , т.е. добро образование? Засега у нас тази роля е поверена на синдикатите. Резултатите от работата им са меко казано незадоволителни.
И тук взаимстваме идея от провинция Алберта /да уточня , че подобна е организацията и вдругите канадски провинции/. Те са създали не синдикат, а асоциация на учителите. Тя има грижата и да преговаря с правителството по въпроси, свързани с образователната политика, и договаря заплащането на учителите /по принцип, каква заплата се полага според стажа и квалификацията/ и се грижи за повишаване квалификацията на членуващите.
Разликата с нашите организации е, че всеки работещ в частно или държавно училище е задължен да членува в асоцияцията. Но и всеки има възможността да изказва мнението си и да влияе върху вземането на решения. Учител може да бъде изключен само при доказване на тежки провинения, несъвместими с професионалната етика. По този начин се гарантира, че некомпетентни и недостойни за длъжността си учители просто няма да бъдат допускани.
Засега сме обсъждали идеята чисто теоретично. Доколкото ми е известно само е обмисляно кога и как да предложим подобна организация да бъде саздадена и в България. Ако не греша, още не сме предприели практически стъпки по въпроса.
- Това, с което се занимаваме в момента, е да обсъдим някои въпроси, които на пръв поглед изглеждат абстрактни. Като например: как може да се изобрази образованието с изчистена и ясна схема, която същевременно да показва какво е състоянието в момента? Каква е фундаменталната цел, която обществото преследва чрез образованието? Какви по-малко абстрактни цели трябва да си поставим, за да можем да реализираме главната цел?
Може би сте забелязали някои от дискусиите по тези въпроси в голямата общност. Но малцина им обърнаха внимание. А всъщност изясняването на тези въпроси трябва да се превърне в отправна точка, от която после ще тръгнат дискусиите как да решим проблемите, с които се сблъскваме всеки ден в училище.
Това беше опит да преразкажа възможно най-кратко за новодошлите каво сме вършили в продължение на малко повече от година. Ако не сме ви изплашили, добре дошил между нас :) Приемаме всякаква помощ с удоволствие :)
Но все пак е добре да си кажете мнението и вие. Или може би е по- добре да не бързаме още , а да изчакаме как ще продължи участието си в дискусиите?
Решаваш ти, Ани.
Когато решиш, че някой ти харесва и че е хубаво да го имаме за съмишленик и колега (дори приятел!), го каниш и толкоз. Питай 6-тото си чувство, то ще ти каже точно. Питай сърцето си!