За новите учебни помагала

Браво! Ани съгласна съм с теб, независимо от спецификите на работата ни.Екипът ни в училище сам си пише програмите и после министър Данаилов или който и да е ги подписва(одобрява, като нищо не разбира,нито експертите му), а ние си оставаме единствените които се интересуват за качеството на метериала и дали той отговаря на световните изискавания за обучение на танцъори.Като всеки един от учителите в тази специалност(модерен танц) сам(платил си е обучението извън България) се е образовал в тази насока, след завършване на средно образование сме обиколили кой каквото може из света и сега се опитваме да го съберем,за да го предадем на следващите българи.На този етап сами си пишем програмите после ги разглеждаме(всеки колега чете на другите програмата) и допълваме нещо или пък си задаваме въпроси за верноста на написаното.Аз лично се чувствам странно-сякаш искаме насила да отдадем нещо добро на някой, който формално ще направи отметката.Продължаваме единствено заради учениците,но понякога е много неприятно усещането(сякаш вървиш на едно място,дори назад, като стъпката на Майкъл Джексън)-този ход започна когато ние бяхме ученици и продължава в нашата странна страна вече 25 години. Не сме се отказали, но дълбоко в мен се е загнездил въпроса-къде грешим,защо не се получава въпреки усилията.Павел ми е написал в едно от писмата,че не е важно кога ще се справим-знае, че ще се спрвим.И в мен като частица започна да се прокрадва това усещане за безвремие и моята незаинтересованост към хода му  го прави още по-голямо.Преди 26 години нашата учителка(единствена в България владееща танцовата техника на Марта Греъм ни научи  да танцуваме, как самостоятелно да се развиваме, да не се отказваме и ни подкрепяше всеки миг).Сега това по спиралата назад(уви) се повтаря-светът е дръпнал много напред,а нашите деца ни гледат сякаш са живели като нас в затвор.Всеки ден им закачам на таблото нови сайт-ове на училища и университети за танц.Програмата на Mezzo-(телевизионен канал за изкуство) и никой не е дошъл от 41 ученика да сподели нещо което го е впечатлило. Нямаме сайт на училището,а искаме децата да разбират къде професионално да се учат да танцуват.
Ани, толкова много имаме да обработваме(нито зная откъде е най-правилно да почна), че дори едномесечна седмица няма да ми стигне само да разбера и да направя първа стъпка. Надявам се,обменяйки си да стигнем до тази чистота и от тази доброволна взаимопомощ да излезе вече добър продукт.

Добре дошли Ананан (как да се обръщам към теб?) и Албена!
Напълно съм съгласен с теб, Ани, че няма за какво да "наваксваме материала". И много ми харесва онова, което пишеш за прекрасните наши собствени творения.
Сега ще спирам, но допълнително ще ви пиша по този въпрос.
С топлота,
Росен

Мила Албена! (нали така е името?!)

Ти ВЕЧЕ си на правия път - отцепена от безвремието и безверието.

Само с това, че вече пишеш и не се отказваш да споделиш с другите  онова, което искаш да промениш. Пък ще ти кажа моето усещане - нещата вече са ЗАПОЧНАЛИ да се наместват, отприщени са, при това - именно от нашето учителско огромно, солидарно хвърляне на камък, не - ами скала - право в блатото през тази есен.

Колко бързо ще протече процесът на оздравяване - не зная, зависи от много неща, но мисля, че има вече доста талантливи хора, които ще дадат много и преустройството на образователната (и всички други системи в Б-я - то не може инак!) ще се случи за няколко години.

Своето място в този процес всеки открива сам за себе си като дава онова, което в момента сърцето му чувства, че трябва да дава.

Е, и което му предлагат хора, които той си е избрал да слуша, разбира се.

Това е едно много специално българско хоро, където всеки играе със своето чувство, но всички се стремят към общата стъпка. Мелодията е написана от преди векове...
:-)

Мерси, Росене, за подкрепата! Силно разчитам на твоята визия в този толкова важен проблем!
Това са новите учебници за нашите деца!

Както казах преди в голямата общност - това е повече от прекрасно. И нещо от опита на Пайдея - хич не сте чак толкова много учителите, които си правите съдържание. Вярно е, че ние сме работили на такова ниво само с 3500 учители по обществени науки - но от тях - не повече от 60 си разработват съдържание, според нуждите на учениците. Което е под  2%.  От тях 2% повече от половината "не виждат смисъл да (го споделят", а останалите "не искат да го споделят" - което си е неоткллонно право на всеки автор. Ей така - само да имате малко данни. Вярно извадката ни не е представителна по никакъв начин - ние работим само с учители-доброволци, които са проявили интерес към наши начинания от 1999 до сега.

Можем да помогнем с платформа (съвместима с портала на образованието защото същата), която е на наш интернет сървър в България (по-добра скорост за български потребители). За сега не сме правили платежна система - защото няма да ни трябва през първите 2 години, но не е проблем да се сложи - има си търговски фирми за обучения които използват платформата за платени курсове. Купихме сървъра, за да си направим нашият живот по-лесен като развием нужните ни обучения по проекти в дистанционна форма (пести време на всички). Още не сме супер напреднали - но техническото свикване с мудъл средата е доста лесно. Трудното както винаги е добрата концепция на съответния курс. Сравнително лесно се интегрира аудио и видео. Има си цял арсенал от формати за тестове и анкети. Отворен код. Все още поддържа голям интерес (това е добре защото от него зависи развитието на програмите с отворен код) защото се използва от доста университети в Еворпа.

Колко хубави, умни, съзидателни предложения давате тук! Аз в близко време не мога да отделя време за всичко, което се дискутира в блога, защото имам да пиша дипломна работа, а също така получих предложение за работа срещу една прилична сума, което не мога да пренебрегна, защото стачката ме изцеди финансово.

Но по-нататък, когато свърша с неотложните задачи, ще се включа.

Пайдея, естествено, че няма да виждат смисъл колегите да си публикуват творенията - все пак всеки работи за нещо, нали така?
И иска някакво възнаграждение за труда си!

Какъв смисъл да го споделят в рушветчийската омерзителна система на издаване на учебници у нас, дето май и човек убиха през 90-те?!

Спомням си, по него време шефката на едно уважавано издателство много страстно искаше да издаде учебно помагало на мой колега по история. Заведох го при нея, тя беше във възторг от ерудицията и визията му за книгата. Каза да й дадем една седмица за да проучи въпроса в МОН...

Обади ми се отчаяна - Ани, трябва да ипотекирам издателството, за да им платя рушвета, който искат!
 ....

Но тук става дума за КОНКУРС - нормален, от учители и добри специалисти - в който да се поканят и отсеят най-добрите помагалца - като за начало - само електронни, че са по-лесни за достъп. Избраните се ПЛАЩАТ на създателите - например по 50 лева на кръстословица с 12 термина, или тест с 12 въпроса, по 4 отговора на всеки, и т. н. по картофките или други е-модули...

Тоз проект вече съм го разработила за проклетото издателство ЕКСТРЕМ със собственик проф. С. Герджиков от Философския факултет на СУ, който измами учителите, участвали в конкурса му и ОДОБРИ, но НЕ ПЛАТИ 11 прекрасни кръстословици, съзададени по недотам прекрасния му мултимедиен учебник...
Хайде да не се оплаквам сега, че не ми прилича - и без това тоз учебник вече не го и виждам он лайн, но въпросът е, че условията са разработвани вече, поне за малък проект. Остава да се мултиплицират за повече предмети и класове.

Платформата Мудл, която предлагаш, е просто чудесна идея!

Ани,Благодаря! В голямото Българско хоро се чувствам добре(просто оставям да видя стъпките които споделят с мен и след това се включвам с моите,като ги обединявам с видяното).На този етап чета какво пише Красимир и Пайдея(тази област-цифри ми е мътна),да не говорим дори за опростенческия модел на Павел(не го виждам в училище).Можем да  станем крепостни учители, да си танцуваме с децата, да имаме по едно походно легло и по един сандвич и така докато рекъл Господ.Останахме само на Дух и мисионерство.И аз за кратко ще чета само тези дни,защото като Куини гоня приличните суми в събота и неделя и като дойде понеделник ( време за училище) се чудя на кой свят съм. Благодаря ви,дано не ви  прозвучи фалшиво и малко рано,но душата ми лети тихо и усмихнато с вас,продължавам ведро напред! /заедно/ :О)  с Албена

Пайдея,

Голяма работа правите на zaednoschools.org. 

Поздравления!

Напълно съгласна с Ани по повод парливите и непочтени случки с учителско съдържание. Чувала съм и от други хора подобни. Едва ли е само една дето се разказва като мит. Но тази важна иначе тема за нормалните общества не ме интересува. Преди да се скандализирате, е добре да дочетете и трите причини защо:
1. единственият начин да се спре крайно негативното влияние на корупмирания с активното участие на МОН "пазар" на учебници и учебни помагала върху образованието на българските деца - е да се детронира учебникът като институция в очите на децата и на родителите. НО 99% от учителите (а аз живея луксозно, защото общувам най-често с активни и добри професионалисти от гилдията) ме гледат като откровено луда като говоря за това.
2. единственият постижим за граждаски групи (вкл. и на учители) начин да се случи 1 - е използването на ИТ базирани алтернативи. А 80 % от учителите не могат да използват такива.
3. българското образование още не познава разликата между curriculum i syllabus, (и двете ги наричаме "програма") и това се дължи на факта, че креативната роля на учителя в целия процес е от край време у нас - "нелегална" - нормативно и като приложна практика. Винаги програмирането е било държавен монопол и сме си формирали така преобладаващото мнозинство от учители, че само на "най-въртоголавите" им е останала мъничко инициативност. Който бърза да възрази (а тук сте преимуществено въртоглави) да си спомни какво предизвиква неговата собствена активност в училище и желанието ви да споделите идеи във всеки от вашите собствени пед. колективи.

Така че: ще го правим в малка група "луди" чудото и с учебниците и с останалите промени за по-добро, както си е характерно за БГ. И ще го ползват дълго време малка група български деца - учениците на всеки от лудите. Държа да е ясно от сега, за да няма после разочаровани, че не сме "спрели дъха" на нацията през 2008 след значителни и продължителни усилия. Високата човешка енергоемкост на образователните системи е същностна черта, а не недостатък или предимство. Само фактор, който трябва да се взема предвид. И от нас дето искаме нещо да променим и от правителството на което май това трябва специално да му се обяснява.

paideia,съгласна съм с теб.Мисля,че когато групата е малка и работи за тези които стоят в близост до тази малка група(а те не са също чак толкова много- моите ученици са 41 и то разпределени в 4 групи) всичко ще бъде по-ясно,по-чисто и спокойно ще определяме темпа за напредване и справляемост.Благодаря за точноста при всички коментари!заедно:О) с Ал

Павел,сайт-а ти...............както казва синът на приятелката ми"Уааааа...у!"-чудесен е!-като видях запетайката се сетих-може да си измислим и Животно и символ за асоциацията,но всичко с времето си, ще вземе да ми приседне от много сладка духовна храна. До скоро-сърдечни частици Божии!:О)ал

Супер!
Пайдея, ти си един прекрасен хладен душ - отрезвяващ кат зелева чорба за пияница рано сутрин!

:-)))))))))))

Напълно си права за размерите на очакваното чудо, ама в края на крайщата все от някъде трябва да се почне - нали така!
Не ми пречи ограниченият брой учители, родители и ученици, които ще ползват помагалата на УИКИпедия да кажем.

Това е само началото. И все пак да знаеш - хората по бг хич не са толкоз прости - като видят нещо привлекателно, полезно и приятно - веднага си го хващат и усвояват! Казвам го като имала удоволствието да се запозная лично с - вярно, отбрани! - учители от Бургас, Ст Загора и Враца.

Павка, студията ти за запетайката отдавна я пращам насам-натам към по-будните си ученици и приятели!
:-)