Внимание! Много опасно!!!

Ама ние го гледахме в 29-то СОУ още през месец май тоз бакалин - пълна трагедия... Мислех, че се е отказал от обществени напъни, защото през октомври никъде не се мерна...

Ани, докато ние мислим, той действа! :(

Куини, Ани, аз съм на мнение, че е нужно да се консултираме и от дискретни, индивидуални включвания в блоговете: Образование и Начално Образование да започваме да търсим по обхватна обвързана изява да не държим напълно идеята херметизирана? Да задържим например напърво време чрез една такава анкета като тази в блог Учителска солидарност? След това да представяме постинги даващи израз на една линия на търсене на продължение на отговорите от стачката, за реформата!
Още нещо Росен е нужно да сподели за опита на синдикалната организация за която пише Краси в писмото си до нашето училище. Какъв успех има този синдикат в териториализирането си?
На вторият национален митинг (18.Х), моя колега бе попаднала на една учителка от Благоевград, която оповестяваше за позицията да се създаде нова гражданска структура (синдикат).Бе излъчено и интервю по национална телевизия. По интересното бе, че други благоевградски учители питали, какво прави тази жена, сред нас, т.е. не са припознавали в стихията на стачката такова решение, като възможно относимо към тях. Да сега има различни позиции, може да се възползват от тях, но няма да успеее нещо което е локално и не е закрепено в социо-колегиалната установка. С думи прости, твърдо мисля при откриване на една оптимална програма за реформи, гилдията е възможно да застане за настояване с този модел да се влезе в преговори да се застане на тази конструктивна и съдържателна, а не измамническа позиция!

ОК, Лел, и аз така мисля. Нека да изнесем информацията пред колегите. Дали ще можеш ти да се заемеш с въпроса?

За онлайн анкетите: те, за съжаление, не са обективни, защото има един начин, че когато си изтриеш кеша на браузера, можеш пак да гласуваш. Само сред нас имат смисъл, защото никой няма да седне да се занимава с глупости.

За въпросите от анкетата говоря, Куини! Те е нужно да са като удар на чук в пространството! Вече ги включих в изложение на постинг. Надявам се да го одобрите :-)))

Queen е права - "докато умните се наумуват - лудите се налудуват" ( това го казва "простият" народ български).
Явно е, че повечето от вас се познават и аз съм един от малкото странични."Кокълчето" наречено "учителска браншова(или синдикална) организация" е доста "вкусно" и явно не са един и двама тези, които искат да го захапят. Глупаво е да си мислим, че ние сме единствените( и мнй-умните), които раборят в тази насока. Още по-неуместно ще бъде, ако не отчетем факта, че по този въпрос "мисли" и "държавата"( за сега явно чрез подставени лица).Колкото повече се протака работата във времето, толкова повече "пусковият срок ще заприличва на "хоризонт" и накрая(в най-добрия случай) ще останат само едни отломки от "добри намерения".
Както и в политиката, така и тук са важни големите градове(или поне областните центрове).Съумеем ли да изградим структури там - другите сами ще дойдат при нас!Веднъж казах на Росен, че сме в ситуацията на НДСВ в началото - спонтанно събрани хора, обединени около една идея и....? До тук добре, но после  - шуробаджанащина, лични сметки, разни "инициативни навлеци" и т.н.. Идеята увисва, а "идейниците" - лапат!!!
Аз лично вече успях да попадна на двама "неподходящи" - в Силистра и в 101 СОУ. Успях да ги разпозная и до тук. Това може да се случи с всеки(и сигурно се случва).
Главният проблем, според мен, е да намерим подход за сформиране на инициативни групи в областните центрове(това не бива да означава занемаряване на връзките с полезни хара и в малките населени места)
Блъскам си главата как да стане това по-бързо и ефективно, но до сега нямам избистрен вариант. Стрелям на сляпо и после се мъча да отсявам.
Категорично не е най-доброто. В Ловеч и областта само чакаме "от гърба на Росен" да се търкулне към нас един вариант на устав и започваме процедура по създаване на самостоятелна синдикална единица. Имаме си вече инициативна група и работим.
Т.е. - по-лесно е да се боединят в нещо готови по-малки части, отколкото да се гради на ново нещо голямо. Така мислим тук!

Мисля, че Краси е прав. В България по-лесно правим малките неща читави. Освен това, хората се изпълниха с недоверие (учителите също), което настина прави по-уместно създаването на организации с такива мащаби, които са близки до реалното взаимно познаване между  хората, които участват. И последващото им конфедериране.

И още нещо - за споменатото от Краси "познавате се помежду си", само "аз съм страничен". Аз съм срещала на живо единствено Лел. С Павел сме си писали преди повече от година по повод инициатива на БВеликден. Всички останали "познавам" от този блог. В който попаднах преди 6 месеца. През които си резменихме толкова мисли идеи и мнения (често противоположни), че имаме усещането да се познаваме без никога да сме се виждали, нито да сме говорили за друго освен за нещата които ни вълнуват сега. Не бих нарекла който и да е от нас вътрешен нито страничен.

Мария,а защо да не се видим.И аз мисля,че малките форми се получават добре(даже не само в България) по-мобилни са(простете,но се сетих само тази дума).Защо не се срещнем първо Учителска солидарност,да добием по-цялостна предства кои сме?-после ще продължим по работата си за мащаб и окрупняване. Албена :О)

Защото е доста трудно за организиране (от опит го казвам). През нета се разминаваме понякога с по 5-10 минути или няколко часа, а понякога се случваме по едно и също време в един и същи блог - т.е. без да сме полагали никакво специално усилие - често се "срещаме". Изобщо - изглежда ни супер лесно. Но като тръгнем да правим среща на живо  - изписваме (с приятели често ми се случва) по 17-18 постинга докато напаснем свободното време на всеки и удобното място. И накрая - логистиката взема повече време и място от самата среща , която трае 1-2 часа, и винаги не ни е стига времето да си кажем нещо дето е важно. 

Тогава го оставяме на естеството на живота и достигане еднакви"телепатични"канали.Всичко е възможно когато не спираме действията си в една посока.:О)ал

Но това в никакъв случай не означава, че не бива да се опитаме да организираме една среща :)

Пък и Коледа идва... Няма да сме така заети с безкрайно много задачи :)

Аз също съм за среща. Много бих се радвала да се запознаем лично, защото сега зад никовете нямам лица (с изключение на Куини и paideia). И донякъде съжалявам, че изпуснах възможността да се запозная с ananan на курса в неделя, но бях на Мальовица.

Дотогава - ще се постарая да попълня повече редове в таблицата с контактите.

Поздрави и усмивки!