Re "За нашенските проблеми"

Аз съм учител по математика и съм свикнал да гледам на нещата от гледна точка на тяхната рационалност(професионално изкривяване).Повече чета, слушам и анализирам и по-малко говоря. Сега ще се опитам да поставя няколко проблема, които ме “тормозят”.

1)      Програмата “Алберта” е хубава, но не виждам пътя, по който тя ще стигне до “умните глави от МОН”. За да й обърне внимание “властта”(от което зависи и евентуалната реализация), е необходимо(изключително тъжен факт), тази програма да бъде възприета от т.н. “синдикати”, тъй като(за момента) те са единственият законово утвърден комуникатор между МОН и учителската общност. А за мен – синдикати НЯМА! Т.е. – продължавам да мисля, че първо(или паралелно) е необходима нова структура, която да представлява интересите на учителите и тази структура да ПРИНУДИ(друг път не виждам) МОН да се замисли поне върху идеите на “Алберта”. Тук, за по-широкото обсъждане, съм напълно съгласен, но то само ще “изчисти” нещата, а няма да може да ги придвижи.

2)      В момента, с т.н. “Закон за делегираните бюджети “, на директорите на училища се дават ОГРОМНИ “правомощия” – щат, нормативи на преподавателска заетост, брой ученици в паралелка, основно месечно възнаграждение, прехвърляне на средства от параграф в параграф и т.н.. Всичко това се предвижда да става “законово”, без никакви механизми за контрол от страна на учителските колективи! Първата “стъпка” за “реформа” на системата беше абдикация на държавата от проблемите на образованието и “прехвърляне” на тези проблеми на общините. Някой задавал ли си е въпроса колко от т.н. “Заместник кметове” по образование и култура са “в час”? Втората “стъпка” са “новите правомощия” на директорите. Колко от тях са “в час”? Пример: В момента Ловешка община готви “решение” за закриване на ВСИЧКИ селски училища наведнъж!

3)      Ако захвана “по-прозаични” чисто училищни проблеми, кашата ще е пълна. В часовете за ЗИП до сега се изучаваше материал от т.н.”второ равнище”, а матурите са върху материал от “първо равнище”. Простичък въпрос: Ако в часовете по ЗИП готвим децата за матура, какво правим с тези, които ще кандидатстват във ВУЗ, който не приема матурите? И обратно?                                         След една година, учениците по “новия учебен план” ще са в 7 клас. По “закон” тези, които са “изучавали” английски (например), няма да имат право да кандидатстват в “езиковите гимназии” с този език. МОН приема, че този език вече е изучен в достатъчен обем. Някой знае ли колко са редовните учители по чужди езици от 1 до 7 клас? Няма да коментирам какво се прави в тези часове.

4)      “Синдикатите” отново имитират “работа” като “участват в комисии на експертно ниво”. Що за експерти имат по проблемите на образованието и от къде ги “изравят”? Т.е. – в началото на март учителското съсловие ОТНОВО ще бъде поставено пред свършен факт. “Документите” консултирани и приети и “всички – равнис, мирно” и т.н.

Всичко това е една нищожна част от проблема “Образование” на Р. България, но за мен от тази България, в момента е останало само името, а пълнежа(същността) ДЪРЖАВНОСТ го е хванала липсата.