Здравейте колеги и приятели!

Здравейте колеги и приятели,
Не влизах в блога поради важни причини: нашата учителска солидарност, според мен, не може да сработи на здрава основа, ако не бъде гражданска солидарност. Ние, учителите, не живеем в отделен, изкуствен, неземен свят и търпим влиянието на всички обществени процеси върху себе си, но и можем да влияем по някакъв начин върху всички тях. Поне със съвестта си. Колкото и да изглежда това невероятно на доста хора (особено извън учителските среди).
Поради тази причина написах Отвореното си писмо до българските олигарси и други адреси във връзка с един смъртен случай в Благоевград отпреди 2 години и една присъда от 91 г. "лишаване от свобода" на петима благоевградски полицаи. И се включих в Инициативен граждански комитет "За справедливо съдопроизводство" в Благоевград, чиято цел е да предизвикаме обществеността, за да се окаже нравствен натиск върху държавните институции, чрез който да бъдат осуетени опитите на задкулисните кукловоди да дирижират процеса и на втора инстанция чрез неговото засекретяване, както направиха на първа инстанция. Борим се за открит и публичен процес, за да разбере цялото ни общество истината: полицаите убийци ли са или са невинни? Защото при наличието на закрит процес, при скриването на изключително важна информация, която може да пренастрои общественото мнение на 180 градуса, не може да се говори за правова държава у нас.
Срещнах се с двете страни: разговарях лично с трима от полицаите (предстоят ми разговори и с другите двама) и с майката, бащата и брата на починалия Ангел Димитров - Чората.
Колеги, олигарсите не си поплюват. Те не цепят басма никому: търгуват с всичко. Със стачки, с министерски постове, с коли, с хотели, с хора, с постове, с вещества, с мъката човешка, с присъди, с натиск, с журналисти...
Те живеят в огромен страх и затова поддържат една система на страх. И засега не виждат изход от нея, освен "традиционния": "Ако не искаш да си наковалня, бъди чук!". Аз не харесвам този "изход", защото за мен той е лъжлив. Ние, като учители, ако искаме да бъдем истински, разбира се, не трябва да си затваряме очите за този страх. И доколкото можем трябва да помогнем на всички българи да се  освободят от него: всички, без изключение - от детето малко до олигарха в неговата крепост. Всички заслужаваме да живеем в мир и спокойствие. А не във война и страх.
Затова се включих в тази уж "друга" солидарност. Защото ако сега си замълчим от страх "какво биха могли да ни направят от организираната престъпност", то утре неминуемо ще ни сполети действието на един от най-старите духовни закони на Вселената: "Който е безразличен към мъката на другия, след време го сполита същата мъка"...
Затова не влизах в блога, а не защото не исках. Просто сега помагам, доколкото мога, и на други "стачници" - наши другари по съдба от друга професия.
Не споделям разочарованието от нашата стачка. И в друга публикация ще защитя, колкото е по силите ми, това си усещане.
За мен нашата (не на синдикалните централи) стачка беше едно от най-хубавите събития в този ми живот. Събитие с огромни (засега невидими за повечето очи) положителни последици за цяла България.
Изпратих на Краси, на Поли и на Албена текста на Устава на Синдикална организация "Учителска солидарност" в моето училище - Езиковата гимназия "Акад. Л. Стоянов" - Благоевград. Ако те искат, аз нямам нищо против, да го публикуват в този ни блог. За да се запознаете, откъде сме почнали преди 4-5 години. В процеса си на разделяне с илюзията, че можем да разчитаме на някого другиго, освен себе си:):)

До скоро,
С обич,
Росен