Това не е от вчера ... ;)
Убаво моме, брей!
Ама и она е една - гърчав сам бил, дърт пергишин, как ма не било срам от белите ми коси... Амаха, чувАла тя кой дърт и кой гърчав.
Епа, то оно си е така донейде - веке сам къде шейсе и четри, па и нивгиш не сам бил сто и двайсе оки, ма кат го гледам нейния убавец - къде ти, два метра маж, па един болнав се, то язвата го болела, то красто го не отпущал...
А тя булка Пенчовица се така си оди из дворо, па току погледне дал нема некой левент да мине, та да отмени малко на мажо и болнио кръст. Ей ме, булка, те тука съм, одма ке те уредим с разходка до Вечерницата посред бел ден, ма не! - дърт сам бил!
...
Ей така си седеше стария Дойчин до комшийската межда и зяпаше съседката и лиги точеше, хем сърдит, хем по младежки одървен. Втора година вече как Пенчо, на комшията големия син беше го довел това моме у дома, първите месец-два момето все засмяно и румено прешетваше двора рано-рано, но после нещо залиня. Пенчо Изтрезняваше рядко, още по-рядко се показваше, докато накрая не падна от покрива на сайванта, та си натърти нещо седалищните части. Закараха го чак в градската лечебница, дето болница и викат, а там му намерили язва някаква, и дробчето нещо не било наред и от тогава кахърен наш Пенчо - не пие, не пуши, гълта хапове и прахчета и все начумерен, а булка Пенчовица се мота по двора и зиме и лете и работа похваща, колкото номера да отбие ...
***
Ей, ама гиди дърти мискинин, па се е лепнал на дуваро и па гледа изпод вежди. Бе не е толкоз гърчав, ама ... дъртичък си е, на! Баба Урсулица и присветват очичките, кат чуе за него, то и на баба Рада от долната махала май, гиди гювендии ненаиграли се. Ма Пенчо и той каф маж беше, па ич не са досеща. Ох, имала глава да пати! Тъй ша си отида млада-зелена ненагледана, малииии....
...
Такива си ги редеше булка Пенчовица, хубава мома, има-няма двадесет и една годишна и хем се сърдеше на дъртия пръч, хем запряташе по-високо фустите, докато плевеше пипера. Пенчо нейния от година вече не я задяваше нощем, и тя траеше някак, ама трудно и беше.
Сутринта дъртата кранта и свекъра бяха заминали за съседното село на гости, Пенчо от понеделника беше се запилял към Перник и до към неделята нямаше да си дойде. Съвсем празна беше къщата, и булка Пенчовица се присети за нещо, дето като малки си играеха с голямата Руска, на чичо и щерката. То и тя Руска се казваше, на една баба бяха кръстени, ама нали беше с годинка по-малка, та беше Малката...
Веднъж по Димитровден, бяха се събрали родата, а времето беше едно топло и слънчево, да му се ненадяваш, се бяха заиграли в плевника на дедо Митре, па се понапълниха със сламки, а те драскат пущините и не се махат. Момчурляците бяха отишли към реката, ама не ги взеха със себе си, момичета били, щели да им пречат само. Ако щат! Та се заиграха с Голямата Руска в плевника и скачаха и се гониха, та по едно време много цламки посъбраха и се сетиха, че стрина Гина и майка и щяха много да викат и да се карат. Поумуваха, пък започнаха да се пощят. Ама то сламата влиза и не пита. Голямата Руска съблече кафтанчето, та и ризката и започна да ги пощи, Малката и тя като нея. Ама тогава видя, че на кака и в косата още много сламки има, та започна да пощи нея. А как и се обърна, изгледа я едно такова дяволито, та пона да я пощи другаде. То верно, че и там имаше една-две сламки, ама и стана едно такова топло, та топло, та без да се усети и тя тръгна пак там как си да пощи, пък после стана една - хем не смееше да си спомни, хем се изчервяваше като домат, хем пак и ставаше едно такова топло и грях, не грях, ама се чудеше какво ли прави Голямата Руска и дали оня пън, мъжът и е станал като Пенчо същия и дали се досеща понякога за оня плевник....
***
Тъмно вече беше, прибра се булка Пенчовица, свали голямата тенджера от печката, сипа малко студена вода да не пари толкова и седна да се мие в коритото. Хем се миеше, хем по едно време съвем спря да се полива и все под пъпа се триеше.
Бай Дойчин тъкмо се беше запътил да излиза към кръчмата, като зачу нещо и подрипна на място. Повърна се, скокна през комшулука, па се залепи за комшийската къща. Постоя такя, с отворена уста, позаслушан в звуците, сякаш някой душеше булка Пенчовица, пък никой не беше влизал, и комшията го нямаше и нейния калпазанин не се беше прибирал... Понадзърна бай Дойчин през прозорчето и както видя, втрещи се. Поблещи се малко, почеса се под калпака, изпсува под нос и се шмугна бръжко в къщата - то зер тъмно, ама оная проклетия Урсулица, знае ли човек кога спи накъде гледа...
...
Усети була Пенчовица, че две силни ръце я повдигат, стресна се, поотвори очи, а насреща и бай Дойчин, съседа, гол, както майка го е родила. Понечи да писне, ама бай Дойчин с едната ръка я придържаше през кръста, па с другата поразтвори краката и , още мокри, подпря я леко на стената и докато писне, усети, как я изпълва. Брей, да му се ненадяваш и на дъртака, свари да си помисли булка Пенчовица, па се отнесе на едно друго място, където почти беше и сама стигнала, ама през други порти, дето само мъж можеше да я прекара. И така, докато не се поусмириха по някое време. Бай Дойчин я остави кротко на леглото да седне, а той приклекна до нея.
...
Булка Пенчовица се присети, че е гола - голеничка и мъж има до нея и посегна да се прикрие, но и за това сили не и стигнаха. Брей да му се не надяваш на дъртия пергишин, мислеше си разсеяно и се чудеше защо нейния Пенчо нивгаш такива работи не беше правил. То с Пенчо не беше лошо, докато не падна, та се повреди, и тогава всичко и беше хубаво и как си требе, ама сега изведнъж и се стори, че не беше си даже и мечтала какво значеше тая думичка "хубаво". Поотвори очи, та погледна към бай Дойчин. Ааа, не беше толкова дърт той! И гърчав не беше! Брех, будала с будала, толкоз време под носа ти, пък ти...
Погали го, като не знаеше какви думи да му каже, а бай Дамян сякаш това само и чакаше. Попремести я малко, качи се при нея на леглото и пак започна. Ама как започна! Отпървом я целуваше така, както нито неин Пенчо, нито Голямата Руска я бяха целували, после и там, където нейния данак не я беше и с ръка докосвал. По някое време забрави и за Пенчо и за всичко, носеше се някъде в небето и не вярваше, че може да се случва такова нещо. После бай Дамян се понамести малко и небето вече го нямаше и звездите не и бяха сестрици. Извиваше се под него и се гърчеше и в гърлото и се давеха подивели глутници. И звездите се сбраха на куп и я пареха и звезди нямаше вече и умря сякаш и се роди отново...
***
В съседния двор баба Урсулица се показа на вратата, опипа наоколо и метна пръчката, която и служеше за бастунче към далечния край на двора, дето беше възрзано голямото куче. "Пуууу, ненаиграли се, чумата да ви тръшне..." - мърмореше бабата и добре, че недочуваше и недовиждаше, та си легна, отпи юнашка глътка от скритото под кревата шишенце скоросмъртница и заспа блажено и така и не разбра кой я беше разбудил ....
П.П. Мейкър, доста съм позабравил шопския, та може да коригираш тук-там :)
Ама и она е една - гърчав сам бил, дърт пергишин, как ма не било срам от белите ми коси... Амаха, чувАла тя кой дърт и кой гърчав.
Епа, то оно си е така донейде - веке сам къде шейсе и четри, па и нивгиш не сам бил сто и двайсе оки, ма кат го гледам нейния убавец - къде ти, два метра маж, па един болнав се, то язвата го болела, то красто го не отпущал...
А тя булка Пенчовица се така си оди из дворо, па току погледне дал нема некой левент да мине, та да отмени малко на мажо и болнио кръст. Ей ме, булка, те тука съм, одма ке те уредим с разходка до Вечерницата посред бел ден, ма не! - дърт сам бил!
...
Ей така си седеше стария Дойчин до комшийската межда и зяпаше съседката и лиги точеше, хем сърдит, хем по младежки одървен. Втора година вече как Пенчо, на комшията големия син беше го довел това моме у дома, първите месец-два момето все засмяно и румено прешетваше двора рано-рано, но после нещо залиня. Пенчо Изтрезняваше рядко, още по-рядко се показваше, докато накрая не падна от покрива на сайванта, та си натърти нещо седалищните части. Закараха го чак в градската лечебница, дето болница и викат, а там му намерили язва някаква, и дробчето нещо не било наред и от тогава кахърен наш Пенчо - не пие, не пуши, гълта хапове и прахчета и все начумерен, а булка Пенчовица се мота по двора и зиме и лете и работа похваща, колкото номера да отбие ...
***
Ей, ама гиди дърти мискинин, па се е лепнал на дуваро и па гледа изпод вежди. Бе не е толкоз гърчав, ама ... дъртичък си е, на! Баба Урсулица и присветват очичките, кат чуе за него, то и на баба Рада от долната махала май, гиди гювендии ненаиграли се. Ма Пенчо и той каф маж беше, па ич не са досеща. Ох, имала глава да пати! Тъй ша си отида млада-зелена ненагледана, малииии....
...
Такива си ги редеше булка Пенчовица, хубава мома, има-няма двадесет и една годишна и хем се сърдеше на дъртия пръч, хем запряташе по-високо фустите, докато плевеше пипера. Пенчо нейния от година вече не я задяваше нощем, и тя траеше някак, ама трудно и беше.
Сутринта дъртата кранта и свекъра бяха заминали за съседното село на гости, Пенчо от понеделника беше се запилял към Перник и до към неделята нямаше да си дойде. Съвсем празна беше къщата, и булка Пенчовица се присети за нещо, дето като малки си играеха с голямата Руска, на чичо и щерката. То и тя Руска се казваше, на една баба бяха кръстени, ама нали беше с годинка по-малка, та беше Малката...
Веднъж по Димитровден, бяха се събрали родата, а времето беше едно топло и слънчево, да му се ненадяваш, се бяха заиграли в плевника на дедо Митре, па се понапълниха със сламки, а те драскат пущините и не се махат. Момчурляците бяха отишли към реката, ама не ги взеха със себе си, момичета били, щели да им пречат само. Ако щат! Та се заиграха с Голямата Руска в плевника и скачаха и се гониха, та по едно време много цламки посъбраха и се сетиха, че стрина Гина и майка и щяха много да викат и да се карат. Поумуваха, пък започнаха да се пощят. Ама то сламата влиза и не пита. Голямата Руска съблече кафтанчето, та и ризката и започна да ги пощи, Малката и тя като нея. Ама тогава видя, че на кака и в косата още много сламки има, та започна да пощи нея. А как и се обърна, изгледа я едно такова дяволито, та пона да я пощи другаде. То верно, че и там имаше една-две сламки, ама и стана едно такова топло, та топло, та без да се усети и тя тръгна пак там как си да пощи, пък после стана една - хем не смееше да си спомни, хем се изчервяваше като домат, хем пак и ставаше едно такова топло и грях, не грях, ама се чудеше какво ли прави Голямата Руска и дали оня пън, мъжът и е станал като Пенчо същия и дали се досеща понякога за оня плевник....
***
Тъмно вече беше, прибра се булка Пенчовица, свали голямата тенджера от печката, сипа малко студена вода да не пари толкова и седна да се мие в коритото. Хем се миеше, хем по едно време съвем спря да се полива и все под пъпа се триеше.
Бай Дойчин тъкмо се беше запътил да излиза към кръчмата, като зачу нещо и подрипна на място. Повърна се, скокна през комшулука, па се залепи за комшийската къща. Постоя такя, с отворена уста, позаслушан в звуците, сякаш някой душеше булка Пенчовица, пък никой не беше влизал, и комшията го нямаше и нейния калпазанин не се беше прибирал... Понадзърна бай Дойчин през прозорчето и както видя, втрещи се. Поблещи се малко, почеса се под калпака, изпсува под нос и се шмугна бръжко в къщата - то зер тъмно, ама оная проклетия Урсулица, знае ли човек кога спи накъде гледа...
...
Усети була Пенчовица, че две силни ръце я повдигат, стресна се, поотвори очи, а насреща и бай Дойчин, съседа, гол, както майка го е родила. Понечи да писне, ама бай Дойчин с едната ръка я придържаше през кръста, па с другата поразтвори краката и , още мокри, подпря я леко на стената и докато писне, усети, как я изпълва. Брей, да му се ненадяваш и на дъртака, свари да си помисли булка Пенчовица, па се отнесе на едно друго място, където почти беше и сама стигнала, ама през други порти, дето само мъж можеше да я прекара. И така, докато не се поусмириха по някое време. Бай Дойчин я остави кротко на леглото да седне, а той приклекна до нея.
...
Булка Пенчовица се присети, че е гола - голеничка и мъж има до нея и посегна да се прикрие, но и за това сили не и стигнаха. Брей да му се не надяваш на дъртия пергишин, мислеше си разсеяно и се чудеше защо нейния Пенчо нивгаш такива работи не беше правил. То с Пенчо не беше лошо, докато не падна, та се повреди, и тогава всичко и беше хубаво и как си требе, ама сега изведнъж и се стори, че не беше си даже и мечтала какво значеше тая думичка "хубаво". Поотвори очи, та погледна към бай Дойчин. Ааа, не беше толкова дърт той! И гърчав не беше! Брех, будала с будала, толкоз време под носа ти, пък ти...
Погали го, като не знаеше какви думи да му каже, а бай Дамян сякаш това само и чакаше. Попремести я малко, качи се при нея на леглото и пак започна. Ама как започна! Отпървом я целуваше така, както нито неин Пенчо, нито Голямата Руска я бяха целували, после и там, където нейния данак не я беше и с ръка докосвал. По някое време забрави и за Пенчо и за всичко, носеше се някъде в небето и не вярваше, че може да се случва такова нещо. После бай Дамян се понамести малко и небето вече го нямаше и звездите не и бяха сестрици. Извиваше се под него и се гърчеше и в гърлото и се давеха подивели глутници. И звездите се сбраха на куп и я пареха и звезди нямаше вече и умря сякаш и се роди отново...
***
В съседния двор баба Урсулица се показа на вратата, опипа наоколо и метна пръчката, която и служеше за бастунче към далечния край на двора, дето беше възрзано голямото куче. "Пуууу, ненаиграли се, чумата да ви тръшне..." - мърмореше бабата и добре, че недочуваше и недовиждаше, та си легна, отпи юнашка глътка от скритото под кревата шишенце скоросмъртница и заспа блажено и така и не разбра кой я беше разбудил ....
П.П. Мейкър, доста съм позабравил шопския, та може да коригираш тук-там :)
Стефи, който си го може, си го може :)