НЕПОЗНАТИТЕ
Забеляза я още на влизане в огромния салон на замъка, докато подаваше наметалото си на лакея.
Дамата изпъкваше сред останалите гости, както огромен скъпоценен камък изпъква сред евтини мъниста - не само заради копринения си тоалет и прекрасната прическа, но най-вече заради неустоимото си излъчване.
Вечерното тържество, на което графиня дьо Сен Санс беше така любезна да го покани, обещаваше да бъде запомнящо се. И когато той пристигна вече беше в разгара си.
Тиха музика се лееше непрестанно в обляната със светлина и изящно украсена с живи цветя и разноцветни воали бална зала.
Той взе чаша шампанско от подноса, който един прислужник му поднесе, помисли за миг, а после взе още една.
В тежкия му живот на капитан, светските удоволствия се брояха на пръстите на едната ръка, но за сметка на това несгодите бяха ежедневие. Именно за това нямаше намерение да пропусне възможността да разбере коя е красавицата, която беше зърнал на влизане в салона.
Приближаваше бавно към нея откъм гърба й, като се усмихваше и отговаряше на любезните кимвания на останалите гости, покрай които преминаваше.
Беше на около метър зад красавицата и погледът му премина бързо по разголените й рамене, по които се стелеше буйния водопад на къдравите й коси.
Уханието й накара ноздрите му да се разширят като на расов жребец, усетил млада кобила наблизо. Усети как кожата на ръцете му настръхва от този аромат…
Направи последната крачка. Вече беше на няколко сантиметра зад нея, когато дамата рязко се обърна и понечи да тръгне в посоката, от която идваше той…
Сблъсъкът, които последва между двамата освен, че разля виното по дрехите им, ги изправи за първи път лице в лице.
В следващите няколко секунди за тях двамата сякаш времето спря, а движенията, мислите и чувствата се развиваха в някакъв друг, вълшебен свят.
Тъмно кафевите й очи плиснаха разтопен мед в сърцето му. Болката от това беше толкова силна, сякаш някой беше изстрелял в него курушум от мускет от метър разстояние. Но и толкова сладка – като тъмния меден поток, с който очите й лекуваха раната му…
Очите на този мъж я изгориха цялата – тези две кафеви очи, в които играеха огнени пламъци обгърнаха сърцето й и накараха кръвта във вените й да закипи…
Високото и открито чело, върху което бяха паднали няколко немирни къдрици разнежиха сърцето на суровия воин. Искаше само да протегне ръка и да погали косите й… А после беше готов да умре на мига…
Скулестото му лице, мургавата кожа му, наболата няколкодневна брада, буйната му коса, вързана на опашка… Италианец…Изтръпна от погледа му, който я изгори, а сърцето й затуптя лудо…искаше…го… Да я погали…да усети дъха му върху кожата си…да отърка бузата си по наболата му брада…
Нежната кожа на лебедовата й шия, голите рамене, които го подлудяваха с нежните си извивки…Господи, спри този миг… завинаги…
Това ли е…Той?...въздух… Любов?
В просъница видя как дамата бавно вдигна ръка към челото си и политна назад…
Офицерът със светкавично движение захвърли на пода празните чаши и пъхна ръката си зад тялото й. Стори го точно навреме, преди да се е строполила върху студения мраморен под.
Една прислужница му посочи странична вратата, през която той я отнесе извън салона, преди гостите да разберат какво се е случило.
Покоите, в които го отведе прислужницата бяха в отдалечения край на двореца. Стаята не беше голяма и беше изпълнена наполовина от огромно легло с пухени завивка и балдахин, в което той внимателно положи дамата.
Заповяда на прислужницата да донесе кърпи и студена вода. Тя се поклони и тихо затвори вратата.
Девойката наистина беше прелестно красива! Въпреки, че понякога посещаваше кралските балове в Париж, благодарение на връзките си в двореца, той не си спомняше да я е виждал.
Това скъпоценно бижу явно е било старателно пазено от някого далеч от погледите на порочното кралско обкръжение.
Прислужницата почука, влезе и постави кана с вода, леген и няколко кърпи на ниската масичка. После отново се поклони и напусна стаята тихо, както се и беше появила.
Той сипа малко вода в легена, натопи и изстиска една от малките кърпи. След това, като приседна до изпадналата в несвяст красавица, нежно започна да докосва челото и страните й с мократа кърпа.
Ароматът на младата дама отново накара ноздрите му да се разширят и дробовете му да се молят за още и още въздух, наситен с този еликсир.
Сърцето му думкаше лудо, той разкопча офицерската си куртка и я захвърли върху стола до леглото. Разхлаби кърпата, овързана около врата си, а после отново се отдаде на грижите си за девойката.
Няколко пъти повтори продецурата с мократа кърпа и забеляза как руменината бавно се завръща върху лицето на момичето.
В един миг той не се стърпя и нежно приглади с пръсти палавия кичур, който беше паднал върху челото на красавицата. Какво ли не би дал за да целуне тези устни с цвят на свежа ягода…
Тежка въздишка излезе от гърдите му, където все така неспирно лудуваше топлото му сърце.
Клепачите на девойката потрепнаха, а в следващия момент гърдите й, пристегнати от корсета жадно вдъхнаха живителна глътка въздух…
Бавно отвори очи…
Инстинктивно сложи ръка на гърдите си и сподави възклицанието си…
Той?! Къде?!...сме…
Офицерът докосна с показалец устните си, сякаш за да я успокои…
А после го вид да се изправя и да й се покланя елегантно.
- Граф Стефано да Басидиани, мадмоазел! Аншанте! На Вашите услуги!
- Контеса Савин дьо Шантиньон е дьо Троайе – отвърна смутено тя, като се приповдигна върху възглавниците и кимна с глава в отговор.
- Поднасям Ви извиненията си за инцидента, за който единствено аз съм отговорен! И Ви моля да простите моята несръчност! – произнесе той и отново се поклони.
„Стефано! Знаех си че е италианец – тези огнени очи!”
Вместо да му отговори, тя поднесе ръката си за целувка.
Графът коленичи и като пое подадената му ръка, бавно приближи устните си за да я целуне.
Усети огненият му дъх върху ръката си, а после целувката на поплите му устни, погледът му изпод вежди я изгори!
Изтръпна от този поглед, той отново ратуптя лудо сърцето й…
А когато усети докосването на устните му върху ръката си – направо се разтопи… от щастие…
И от желание…
Когато докосна с устни ръката й, сякаш мълния порази цялото му същество и го разтопи. Искаше тази жена, искаше я, да я докосне, да я целува и гали!
Искаше я!
Цялата!
Сега!
Изправи се бавно и седна лице в лице с нея.
Докато я поглъщаше с поглед продължаваше да държи ръката й в своята. И продължаваше да я обсипва с взе по-силни целувки.
Гърдите й се повдигаха все по-често, сякаш искаха да избягат от здравата захватка на корсета й.
Целувките на този непознат благородник я омайваха, искаше да спре – не, искаше да продължава!
- Не…- промълви сякаш в просъница тя и се уплаши от това което се чу да казва.– Не…спирай… Искам да ме притиснеш до себе си, да ми говориш на прекрасния си език! Искам да чуя колко ме искаш, как ме боготвориш! Говори ми тихо, близко до лицето ми! Не, не искам за говориш! Мълчи! Искам да усещам дъха ти върху кожата си, само дъха ти. Искам да усещам как повдигаш учестено гърдите си, когато си поемаш въздух, да усетя топлината на тялото ти, да потръпна от силата на прегръдката ти, да докосна кожата на ръцете ти и да те накарам да настръхнеш, да си поемеш дълбоко въздух и да ме прегърнеш още по-силно, да затворя очите си и да поглъщам на големи глътки аромата ти!
„Сигурно съм луда, сигурно сънувам!”
Стефано продължаваше да целува все по-нависоко ръцете й, стигна до голите й рамене.
Започна да й говори тихо на родния си език - мили слова за това колко е неземно красива, как харесва всяка от малките гънки по кожата й, всяка една перфектна извивка от тялото й. Как иска тя да е негова!
Че не може да се наслади само на усещането да я докосва.
Че я иска цялата - да се потопи в аромата на тялото й, да усети топлината на сърцето й, да сподели дъха й…
Вече целуваше деколтето й, а после покри с пламенни целувки показалите се навън от корсета момински гърди.
Трескаво сваляше роклята й, корсета й, докато тя в това време изхлузи ризата му.
След няколко мига изпитаха първото блаженство от взаимното докосване на две голи, млади и топли тела, родени сякаш едно за друго…
Той я обсипваше с порой от целувки, галеше разпуснатите вълни на черната й коса.
Беше като ураган, който я обгръщаше отвсякъде – сякаш сторъко същество я даряваше с ласки навсякъде - дори там, където не си беше и помислила.
Огнения италианец бавно масажираше гърдите й, после захапа нежно зърната й, което я накара тихичко да стене от удоволствие.
След това - с устрема на завоевател, Стефано продължи с целувки надолу към корема й.
А когато тя вече едва си поемаше дъх от възбуда…докосна с устни уханната й розова пъпка, която го подлуди с божествения си аромат.
В този миг нещо избухна в главата й, реки от лава се разляха по цялото й тяло, кръвта й завря и един неземен огън я изпепели, след още миг - сякаш студ скова всичките й сетива. И отново парещ огън я разтопи…
За да усети с цялото си същество неописуемата радост на прекрасния оргазъм, който той й подари!
Луната сънливо се оттегли за да направи място на изгряващото слънце.
В тази нощ, която никой от тях не искаше да свършва, те си дадоха един на друг всичко, за което бяха мечтали. Намериха се, благодарение на една глупава случайност, за да не се разделят никога повече.
Дамата изпъкваше сред останалите гости, както огромен скъпоценен камък изпъква сред евтини мъниста - не само заради копринения си тоалет и прекрасната прическа, но най-вече заради неустоимото си излъчване.
Вечерното тържество, на което графиня дьо Сен Санс беше така любезна да го покани, обещаваше да бъде запомнящо се. И когато той пристигна вече беше в разгара си.
Тиха музика се лееше непрестанно в обляната със светлина и изящно украсена с живи цветя и разноцветни воали бална зала.
Той взе чаша шампанско от подноса, който един прислужник му поднесе, помисли за миг, а после взе още една.
В тежкия му живот на капитан, светските удоволствия се брояха на пръстите на едната ръка, но за сметка на това несгодите бяха ежедневие. Именно за това нямаше намерение да пропусне възможността да разбере коя е красавицата, която беше зърнал на влизане в салона.
Приближаваше бавно към нея откъм гърба й, като се усмихваше и отговаряше на любезните кимвания на останалите гости, покрай които преминаваше.
Беше на около метър зад красавицата и погледът му премина бързо по разголените й рамене, по които се стелеше буйния водопад на къдравите й коси.
Уханието й накара ноздрите му да се разширят като на расов жребец, усетил млада кобила наблизо. Усети как кожата на ръцете му настръхва от този аромат…
Направи последната крачка. Вече беше на няколко сантиметра зад нея, когато дамата рязко се обърна и понечи да тръгне в посоката, от която идваше той…
Сблъсъкът, които последва между двамата освен, че разля виното по дрехите им, ги изправи за първи път лице в лице.
В следващите няколко секунди за тях двамата сякаш времето спря, а движенията, мислите и чувствата се развиваха в някакъв друг, вълшебен свят.
Тъмно кафевите й очи плиснаха разтопен мед в сърцето му. Болката от това беше толкова силна, сякаш някой беше изстрелял в него курушум от мускет от метър разстояние. Но и толкова сладка – като тъмния меден поток, с който очите й лекуваха раната му…
Очите на този мъж я изгориха цялата – тези две кафеви очи, в които играеха огнени пламъци обгърнаха сърцето й и накараха кръвта във вените й да закипи…
Високото и открито чело, върху което бяха паднали няколко немирни къдрици разнежиха сърцето на суровия воин. Искаше само да протегне ръка и да погали косите й… А после беше готов да умре на мига…
Скулестото му лице, мургавата кожа му, наболата няколкодневна брада, буйната му коса, вързана на опашка… Италианец…Изтръпна от погледа му, който я изгори, а сърцето й затуптя лудо…искаше…го… Да я погали…да усети дъха му върху кожата си…да отърка бузата си по наболата му брада…
Нежната кожа на лебедовата й шия, голите рамене, които го подлудяваха с нежните си извивки…Господи, спри този миг… завинаги…
Това ли е…Той?...въздух… Любов?
В просъница видя как дамата бавно вдигна ръка към челото си и политна назад…
Офицерът със светкавично движение захвърли на пода празните чаши и пъхна ръката си зад тялото й. Стори го точно навреме, преди да се е строполила върху студения мраморен под.
Една прислужница му посочи странична вратата, през която той я отнесе извън салона, преди гостите да разберат какво се е случило.
Покоите, в които го отведе прислужницата бяха в отдалечения край на двореца. Стаята не беше голяма и беше изпълнена наполовина от огромно легло с пухени завивка и балдахин, в което той внимателно положи дамата.
Заповяда на прислужницата да донесе кърпи и студена вода. Тя се поклони и тихо затвори вратата.
Девойката наистина беше прелестно красива! Въпреки, че понякога посещаваше кралските балове в Париж, благодарение на връзките си в двореца, той не си спомняше да я е виждал.
Това скъпоценно бижу явно е било старателно пазено от някого далеч от погледите на порочното кралско обкръжение.
Прислужницата почука, влезе и постави кана с вода, леген и няколко кърпи на ниската масичка. После отново се поклони и напусна стаята тихо, както се и беше появила.
Той сипа малко вода в легена, натопи и изстиска една от малките кърпи. След това, като приседна до изпадналата в несвяст красавица, нежно започна да докосва челото и страните й с мократа кърпа.
Ароматът на младата дама отново накара ноздрите му да се разширят и дробовете му да се молят за още и още въздух, наситен с този еликсир.
Сърцето му думкаше лудо, той разкопча офицерската си куртка и я захвърли върху стола до леглото. Разхлаби кърпата, овързана около врата си, а после отново се отдаде на грижите си за девойката.
Няколко пъти повтори продецурата с мократа кърпа и забеляза как руменината бавно се завръща върху лицето на момичето.
В един миг той не се стърпя и нежно приглади с пръсти палавия кичур, който беше паднал върху челото на красавицата. Какво ли не би дал за да целуне тези устни с цвят на свежа ягода…
Тежка въздишка излезе от гърдите му, където все така неспирно лудуваше топлото му сърце.
Клепачите на девойката потрепнаха, а в следващия момент гърдите й, пристегнати от корсета жадно вдъхнаха живителна глътка въздух…
Бавно отвори очи…
Инстинктивно сложи ръка на гърдите си и сподави възклицанието си…
Той?! Къде?!...сме…
Офицерът докосна с показалец устните си, сякаш за да я успокои…
А после го вид да се изправя и да й се покланя елегантно.
- Граф Стефано да Басидиани, мадмоазел! Аншанте! На Вашите услуги!
- Контеса Савин дьо Шантиньон е дьо Троайе – отвърна смутено тя, като се приповдигна върху възглавниците и кимна с глава в отговор.
- Поднасям Ви извиненията си за инцидента, за който единствено аз съм отговорен! И Ви моля да простите моята несръчност! – произнесе той и отново се поклони.
„Стефано! Знаех си че е италианец – тези огнени очи!”
Вместо да му отговори, тя поднесе ръката си за целувка.
Графът коленичи и като пое подадената му ръка, бавно приближи устните си за да я целуне.
Усети огненият му дъх върху ръката си, а после целувката на поплите му устни, погледът му изпод вежди я изгори!
Изтръпна от този поглед, той отново ратуптя лудо сърцето й…
А когато усети докосването на устните му върху ръката си – направо се разтопи… от щастие…
И от желание…
Когато докосна с устни ръката й, сякаш мълния порази цялото му същество и го разтопи. Искаше тази жена, искаше я, да я докосне, да я целува и гали!
Искаше я!
Цялата!
Сега!
Изправи се бавно и седна лице в лице с нея.
Докато я поглъщаше с поглед продължаваше да държи ръката й в своята. И продължаваше да я обсипва с взе по-силни целувки.
Гърдите й се повдигаха все по-често, сякаш искаха да избягат от здравата захватка на корсета й.
Целувките на този непознат благородник я омайваха, искаше да спре – не, искаше да продължава!
- Не…- промълви сякаш в просъница тя и се уплаши от това което се чу да казва.– Не…спирай… Искам да ме притиснеш до себе си, да ми говориш на прекрасния си език! Искам да чуя колко ме искаш, как ме боготвориш! Говори ми тихо, близко до лицето ми! Не, не искам за говориш! Мълчи! Искам да усещам дъха ти върху кожата си, само дъха ти. Искам да усещам как повдигаш учестено гърдите си, когато си поемаш въздух, да усетя топлината на тялото ти, да потръпна от силата на прегръдката ти, да докосна кожата на ръцете ти и да те накарам да настръхнеш, да си поемеш дълбоко въздух и да ме прегърнеш още по-силно, да затворя очите си и да поглъщам на големи глътки аромата ти!
„Сигурно съм луда, сигурно сънувам!”
Стефано продължаваше да целува все по-нависоко ръцете й, стигна до голите й рамене.
Започна да й говори тихо на родния си език - мили слова за това колко е неземно красива, как харесва всяка от малките гънки по кожата й, всяка една перфектна извивка от тялото й. Как иска тя да е негова!
Че не може да се наслади само на усещането да я докосва.
Че я иска цялата - да се потопи в аромата на тялото й, да усети топлината на сърцето й, да сподели дъха й…
Вече целуваше деколтето й, а после покри с пламенни целувки показалите се навън от корсета момински гърди.
Трескаво сваляше роклята й, корсета й, докато тя в това време изхлузи ризата му.
След няколко мига изпитаха първото блаженство от взаимното докосване на две голи, млади и топли тела, родени сякаш едно за друго…
Той я обсипваше с порой от целувки, галеше разпуснатите вълни на черната й коса.
Беше като ураган, който я обгръщаше отвсякъде – сякаш сторъко същество я даряваше с ласки навсякъде - дори там, където не си беше и помислила.
Огнения италианец бавно масажираше гърдите й, после захапа нежно зърната й, което я накара тихичко да стене от удоволствие.
След това - с устрема на завоевател, Стефано продължи с целувки надолу към корема й.
А когато тя вече едва си поемаше дъх от възбуда…докосна с устни уханната й розова пъпка, която го подлуди с божествения си аромат.
В този миг нещо избухна в главата й, реки от лава се разляха по цялото й тяло, кръвта й завря и един неземен огън я изпепели, след още миг - сякаш студ скова всичките й сетива. И отново парещ огън я разтопи…
За да усети с цялото си същество неописуемата радост на прекрасния оргазъм, който той й подари!
Луната сънливо се оттегли за да направи място на изгряващото слънце.
В тази нощ, която никой от тях не искаше да свършва, те си дадоха един на друг всичко, за което бяха мечтали. Намериха се, благодарение на една глупава случайност, за да не се разделят никога повече.
Браво, де :) Аз не мога да ги пиша такива :)
А девойката, ако правилно съм разбрала, трябваше да е Савин дьо Щепсел е дьо Троайе...Макар че френските благородници имат една фамилия, не като испанските - по две.
Mademoiselle Savine de Chtepselle et de Troyet ... :)