3:50

Което ще рече четере без десет или на (не се чете) косъм от четворката. В блажени времена, когато си играех на студент в ТУ-Пловдив се случваха разни случки от време на време, поне в началото, докато не се кротнах в едно постоянно пристанище. Всички знаете, студентска му работа - ангажименти малко, енергия много, моми - колкото искаш. А и точно нея година всичките моми се бяха заели да докажат колко неверен е вица, че в ТУ девойките ги избирали по красота, ама отзад напред - пълно беше с хубавици. Често скучаещи, много от тях, за първи път далеч от дома, със всички произтичащи последствия. А последствията - ясни, ако тръгнеш да търсиш някого сутрин, доста обикаляне по стаите те чака :) Та по време на поредния етажен купон (честичко си спретвахме такива, ако и постоянно да ни плашеха с изгонване) се задават две девойки, незабелязани до момента в сплотеното ни общество. На мъжката половина ченетата дръжно тресват в земята и наоколо се пълни с лиги като плувен басейн. За един кратък период от време комай всичко мъжко пробва по един или друг начин да привлече вниманието поне на едната обаче с нулев резултат. Не, че се надуват, усмихват се приятно, но ... толкова. Едната висока около метър и седемдесет и нещо, с моделни пропорции, само дето гърдите и колкото главата на обикновена манекенка и сочат право напред, без видимата подкрепа на поддържащи средства, другата с десетна сантиметра по-ниска, не чак толкова разкошна, но пък с един поглед, който никак, ама никак не се вързва на леко дистанцираното поведение. И двете с разкошни коси до кръста, височката изрусена, по-ниската - гарвановочера. Абе двойка - мечта. :) По някое време съквартиранта ми хвърля един заговорнически поглед и се запътва към русата девойка. Аз стратигически отвличам вниманието на тъмнокоската и под леко кривите погледи на останалата мъжка компания, си завихряме лично парти. По някое време казвам на девойката до мен, че ми се приспива вече и е време да си лягам - не, че чак толкова ми се спи, но забелязвам, че съквартиранта полекичка се измъква с другата девойка в неизвестна посока, тази до мен не дава признаци на нещо повече от обикновен интерес. За моя изненада, девойката, както се мотаем по инмпровизирания дансинг, ме повежда нанякъде. Е, не точно към моето легло, ама на кого му пука... *** В стаята заварваме още двама - съквартирантката и и някакъв подозрително тъмен тип. Съквартирантката е по-скоро естествено руса симпатична девойка, разкошна жена, може би с няколко килограма в повече за презадоволения ми вкус, чернилката се оказва пакистанец, от вечните студенти, по-късно разбрах, че следвал вече 8ма година, но това е друга тема. Сменяме по някоя приказка, пътьом минаваме един по един прз банята - не питайте защо един по един, за начало по толкова :) - и от лаф на лаф възниква едно всеобщо чудене дали леглата не са твърде тесни за четирима. Абе, теснички са си, ама не е там проблема. Двата дюшека за секунда могат да преминат на пода и става тепих като слънце. премълчавам идеята обаче. Не съм расист, ама пакистанеца ме дразни леко. Лягаме си по леглата, които са разположени едно зад друго. Опитвам се да заспя най-почтено, ама кой те оставя? Хех, да бе, повярвах си ... както и да е, след едно сравнително бързо опознаване палим по цигара и се наслаждаваме на тишината. В която се чува проскърцване. От съседното легло. Надигаме се леко - пусто любопитство - завивиките мърдат оттатък, опитват се да се наместят хората някак на единичното русенско легло. След няколко неуспешни опита, пакистанеца явно успява да открие входа на палатката. И от там нататък се започва - само аудио, тъй като въпреки жегата в стаята двамцата старателно са се опаковали в чаршафите. представете си: скръъъц, скръъъц, скръц, скръц, скръц, скръц, туп, туптуптуптуптуп ... оааахххх. Седем секунди. След което под чаршафа се появява пакистанеца с щастлива физиономия и пали цигара, доволен от себе си. Русата му приятелка гледа тъпо в тавана и чак сега разбирам защо подмяташе толкова настоятелно за четворка ... В този момент ние изчезваме на бегом към банята, защото е все пак невъзпитано да се смееш на глас в такъв момет, пускаме душа на макс и там вече си се хилим колкото си искаме... *** Какво стана после ли? Много неща, но те са тема на други разкази :) Позабавихме се доста в банята (обичам топлофикация понякога), спретнахме едно доста сериозно наводнение, а останалото ... останалото си струваше всичкото мрънкане и кряскане на наводнените съседи в последствие ;)