Народе!

Мой и ваш си...загубихме се. Смърта на Митко явно потресе всички. Признавам, че и аз тази година съм с изключително ниска, да не кажа никаква ефективност. Поради новите за мен задължения, всичко друго остана в друга плоскост. Време е, надявам се да споделяте това усещане, Сдружението да се раздвижи. Изпускаме интереса на хората и възможността реално да правим нещо. Най-активният ни член - Ани, не без нашите усилия, се оказа абсолютно сама в цялото това начинание, което подехме заедно, и най-вече, признавам си, поради моите надежди за промяна.  Ани, ако ми позволиш - време е да плащаме членски внос и да събираме нови членове, които имат желание да работят за образованието. Нека не са хиляди, но все си мисля, че и десетита ентусиасти са добре дошли. Фейсбук-групата, която отцепи Ани Диханова, подпомогната много добре от Ворфакс, прави вече трети срещи, нищо че си говорят само за кафе и сладки. Давайте да се задействаме. Добрите идеи и най-вече абсолютно безкористните, но касаещи много финанси и време на Ани усилия да нарави реално Сдружението ще отидат на кино, ако няма развитие.    Позволявам си да пиша този материал като един обикновен член, моля никой от управителния съвет да не се обижда, защото всъщност мисията, визията и начините трябва да бъдат тяхно решение. Просто се страхувам съвсем да не се загубим. Просто ми се иска нещата да се раздвижат. И приемам конкретни задачи за изпълнение.