Франсоаз Долто - Несъзнаваният образ на тялото

Книгата е уникална по рода си заради обема на информацията, която авторката предоставя за детската психология и прихологията на развитието. Франсоаз Долто е едно от най-големите имена на френската психоанализа след Лакан. За съжаление за българския читател няма да е лесно да асимилира материята тъй като тази книга на Долто за разлика от другите издадени в България на същата авторка не е предназначена за широката публика, а по-скоро за академичната общност и запознатите със психоаналитичната теория. Освен това Приносът на Лакан за теориите на Франсоаз Долто е голям, което (тъй като на българския пазар няма почти нищо за лакантовата трактовка на психоанализата) си е сериозно изпитание за непосветения читател. Ако вече сте чели другите издадени книги на Фр. Долто може би тази би ви била интересна за да се запознаете със детайлите на психичния механизъм при формиране на несъзнавания образ на тялото или с други думи на развитието на субекта като желаещ, оценен и подкрепен от другите като живо същество, което заслужава да бъде обичано. Особенно интересна е идеята за символигенните кастрации при възпитанието на децата, нещо което всеки родител трябва да знае за да избегне проблеми в структурирането на несъзнаваният образ на тялото на детето си, тоест на детето си като здрав, а не невротичен или психотичен човек. Много хора живеят със заблудата, че знаят как се гледат деца и още по-голямата заблуда, че децата не разбират много от това което става с тях преди да станат на 5 или 7. Франсоаз Долто стига до там, че според нея детето разбира не само финните жестове и мимики на майката нои значението на думите, който майката отправя към рожбата си. В заключение ще кажа само, че книгата е уникала и е една от най-ценните книги, които някога съм чел.
---------------------------------------------------------------------------------------

"Субектът е там, ние не знаем къде, но тъй като има тяло, има и субект." ... "И въпреки това някъде има субект, който има собствено желание, завоалирано, но което дебне в пасивните си нагони момента в който то ще бъде намерено от някого; това е субект, който маскиран в предпазливо безразличие, заради нахлуващото фобийно състояние, е движен от активни нагони и желание да комуникира чрез тях с някой, който приема да бъде изцяло пасивен в негово присъствие и на негово разположение"