Моите съболезнования.! Каквото и да ви кажа, болката няма да отшуми. Всички сме се разделяли с любими хора, но загубата, която преживявате в момента е една от най- тежките и трудно поносими. Този кръст е много тежък, а човек сам носи кръста си, а вие освен своя придържате и тези на своите деца. Нито мога да ви помогна с нещо в този момент, нито да облекча страданието ви, само вие ще намерите сили вътре в себе си да го изживеете. Ще го направите заради себе си и заради децата си. Но мога да ви дам подкрепата си, като ви напомня, че всяко случващо се събития в нашия живот има своя смисъл. Вие сте научили урока, който вашият съпруг, лека му пръст, ви е подарил. И той се нарича любов. Запазете това, на което ви е научил, защото това е богатството ви и само то може да ви държи сега. Запазете го и го предайте на децата си. Според мен след такава голяма болка винаги идва голямо щастие. Болката ни подготвя за него, за да съумеем да го оценим. Прегръщам ви много силно.
В рамките на 6 години се разделих с 3-ма много близки до сърцето ми хора - най- добрата ми приятелка, която беше на 13, чичо ми, който ми беше като баща и дядо ми. В началото дори не можех да повярвам - струваше ми се нелепо, невероятно, като някакъв ужасен сън, който ще свърши и няма да е така...После вече само можех да плача или да гледам с празен поглед без да чувам и без да разбирам - така, че близките ми се ужасиха, какво става с мен. И тъй като основно обвинявах себе си за загубата, съвсем закономерно след няколко седмици се разболях
След това настъпи един дълъг период не толкова на физическо, колкото на психическо и духовно възстановяване. Месеци наред се опитвах да върна равновесието в себе си, Чак след това започнах да осъзнавам същността на нещата и разбрах, че старото равновесие в мен няма да се върне, но аз и не го исках вече.
Разбирам как с мъка влизате в къщата си, в която съпругът ви го няма, как очите ви се пълнят със сълзи щом видите дечицата си, които са останали без баща си. Как изтръпвате щом видите леглото, в което сте спали, Разбирам ви. За съжаление освен болката трябва да търпите и мненията на посредствените хора. За репликата "Ще се влюбиш пак. Ще имаш друг съпруг" няма да говоря. Нищо и никой не е в състояние да замести изгубеният ви съпруг. но животът е такъв- трябва да го живеем и от нас зависи какъв ще го направим- изпълнен с тъга или по някакъв начин ще го осмисмим и ще дадем на други това, което не
сме дали на този, когото сме загубили. Единственият съвет, който мога да ви дам в момента е да не спестявате нищо на децата си, ако все още не сте им обяснила. Те също трябва да изживеят загубата си. Заедно ще се справите. Вярвам във вас . Приемете моята искрена обич и топла прегръдка! Не се предавайте!! Най- трудното нещо на този свят е да се живее! Бъдете смела! Живейте! Заради децата си и заради самата себе си!
В рамките на 6 години се разделих с 3-ма много близки до сърцето ми хора - най- добрата ми приятелка, която беше на 13, чичо ми, който ми беше като баща и дядо ми. В началото дори не можех да повярвам - струваше ми се нелепо, невероятно, като някакъв ужасен сън, който ще свърши и няма да е така...После вече само можех да плача или да гледам с празен поглед без да чувам и без да разбирам - така, че близките ми се ужасиха, какво става с мен. И тъй като основно обвинявах себе си за загубата, съвсем закономерно след няколко седмици се разболях
След това настъпи един дълъг период не толкова на физическо, колкото на психическо и духовно възстановяване. Месеци наред се опитвах да върна равновесието в себе си, Чак след това започнах да осъзнавам същността на нещата и разбрах, че старото равновесие в мен няма да се върне, но аз и не го исках вече.
Разбирам как с мъка влизате в къщата си, в която съпругът ви го няма, как очите ви се пълнят със сълзи щом видите дечицата си, които са останали без баща си. Как изтръпвате щом видите леглото, в което сте спали, Разбирам ви. За съжаление освен болката трябва да търпите и мненията на посредствените хора. За репликата "Ще се влюбиш пак. Ще имаш друг съпруг" няма да говоря. Нищо и никой не е в състояние да замести изгубеният ви съпруг. но животът е такъв- трябва да го живеем и от нас зависи какъв ще го направим- изпълнен с тъга или по някакъв начин ще го осмисмим и ще дадем на други това, което не
сме дали на този, когото сме загубили. Единственият съвет, който мога да ви дам в момента е да не спестявате нищо на децата си, ако все още не сте им обяснила. Те също трябва да изживеят загубата си. Заедно ще се справите. Вярвам във вас . Приемете моята искрена обич и топла прегръдка! Не се предавайте!! Най- трудното нещо на този свят е да се живее! Бъдете смела! Живейте! Заради децата си и заради самата себе си!
Всичко написано от вас ще си го препрочитам отново и отново. БЛАГОДАРЯ !