Пропуснати смърти
След цял един работен ден, качвайки се на покрива, установих че и двете ми въжета почти са минали под един комин и за малко да се измъкнат от долу. Колегите които са слагали комините, просто са ги цопнали с крана на мес…
Видимите публикации на автора в мигрирания Drupal слой.
След цял един работен ден, качвайки се на покрива, установих че и двете ми въжета почти са минали под един комин и за малко да се измъкнат от долу. Колегите които са слагали комините, просто са ги цопнали с крана на мес…
Поледите. Очите като инструмент. И аз ви гледам и те ви гледат. Следователно, виждаме ви. Да хвърлим по един поглед (едно око (един гьоз). Погледнато реално. Ил погледос гледикус. Гледацио га велям мене в очацио. Поооог…
Поледите. Очите като инструмент. И аз ви гледам и те ви гледат. Следователно, виждаме ви. Да хвърлим по един поглед (едно око (един гьоз). Погледнато реално. Ил погледос гледикус. Гледацио га велям мене в очацио. Поооог…
Поледите. Очите като инструмент. И аз ви гледам и те ви гледат. Следователно, виждаме ви. Да хвърлим по един поглед (едно око (един гьоз). Погледнато реално. Ил погледос гледикус. Гледацио га велям мене в очацио. Поооог…
Ако, Господ, слезе на земята,какъв ли човек ще е , се питам понякога!Може би, млад хипар, със скъсани дънки,дълга, заплетена коса и старо одеало,с дупка по средата, за наметка!...
Ти сега си друга. Ти сега си различна. Ти сега си всичко, което бих обичал. Ти сега си спомен, за несбъднато щастие. Ти сега си помен, от несбъднати радости. Ти сега си ехо, от заглъхнали чувства. Ти сега си екот, от не…
Отново си сама, нали? Твоят избор, твоят път, твоят живот.... Стигна ли до онзи бряг, мечтания? Струваше ли си цената- да, наистина мина гордо изправена, приз целия живот, но... сама... Още ли мислиш че имаш всичко, кое…
Отново си сама, нали? Твоят избор, твоят път, твоят живот.... Стигна ли до онзи бряг, мечтания? Струваше ли си цената- да, наистина мина гордо изправена, приз целия живот, но... сама... Още ли мислиш че имаш всичко, кое…
Книгите от детството, са онзи първи светъл лъч който оцветява света, в фантастични цветове. Те, макар и не съзнателно, са формирали мирогледът ни и ако днес сме такива каквито сме, то до голяма степен го дължим и на тях…
Дъще, ти сега си малка. Толкова малка, че още те няма. Пиша ти това писмо, защото много те обичам, нищо че те няма....