Три нощи до пълнолуние (епилог)
Часът на истината... моля картите на масата.
Видимите публикации на автора в мигрирания Drupal слой.
Часът на истината... моля картите на масата.
Ето лекарство: един стар виц, който с времето става все по-изпълнен със смисъл.
Много обемна стана играта, и вече компютърът ми се затруднява да я зарежда.
Възможно ли е да ти е толкова хубаво, та чак в един момент да престанеш да го чувстваш? Сетивата се пресищат от толкова много прекрасни емоции. Както ти става байгън от сладкото....
Имам паничка мляко. Около него обикалят гладни маци...
Кой е това - виж, там горе?
Всяка вечер мама слагаше малкия Виктор да си легне в креватчето, целуваше го по бузките и загасваше лампата. Всяка вечер Виктор се сърдеше: -Мамооо, нали ти казах, не искам на тъмно!
На един приятел.
Интересно, много игри са се забравили, други са си останали непроменени.
Да си спомним прекрасните "Сенки" на Яворов - този път в 2Р-формат.