търся помощ

Е от бързане имам много грешки - извинете

Годините минават  много бързо,
като обрулени от вятъра листа
и птиците отлитат всяка есен,
но пак се връщат в своите гнезда.

Така децата в детската градина
пред погледа ми всеки ден растат,
когато дойде час да ги изпратя
студено става и сълзи текат.


Те детската градина щом напуснат
не се завръщат в този кът,
отлитат като прелетните птици
и бързат да поемат своя път.

И тази пролет птиците ще дойдат,
и пак ще пеят с весел глас,
а моите деца ще си отидат,
ще бъдат ученици в първи клас.


И всичко пак ще почне отначало,
ще плачат сутрин, ще се гушкат в мен,
а аз ще искам да останат малки,
че пак ще си отидат някой ден.


Сред моите деца се чувствам млада,
с тях пея, пиша, приказки чета,
и искам чак до края да запазя
детето в мен и в моята душа.

 

Търсиш точно това....