Моля Ви помогнете ми!Имаме с една колежка от университета тема за ситуация в детска градина в 3 гр за технологията на хляба.Пътя на хляба от нивата до печката!Моля Ви дайте някакви идеи.
Здравейте,Елена!Според мен можете да разделите тази тема на две ситуации,защото има голям обем от знания,които трябва да се покрие.В първата да включиш усвояване на знания за засяването на пшеницата,жътвата и превръщането й в брашно- суровината, от която се прави хляба.За тази цел може да проведете наблюдение на тези процеси, на техниката с която се осъществяват.Но мисля че това е трудно осъществимо на практика,затова по-добре използвайте неща от интернет-клипове,снимки.Предложете на децата да обследват пшеница,да я сравнят и разпознаят сред други зърнени култури-ечемик,царевица и др.Във втората ситуация може да представите как от брашното се прави хляба.Интересно би било, ако го направите като приказка-например за питката или пък поканете някой майстор-хлебар и той да разкаже на децата.Вие най-добре познавате децата,с които работите и можете да подберете това, което на тях би им било интересно.Опитайте заедно с децата да замесите един хляб например,да видят нагледно съставките,които се слагат да го изпечете със съдействието на готвачката и после заедно да го хапнете.Тези идеи нахлуха в главата ми като прочетох публикацията ви.Дано с нещо да ви помогна.Успех!
Предполагам, че вече съм закъсняла - постът е от 17, а вече е 20 - но тази тема ми е любима и за това ще пиша, а вие може да "наместите" това, което ви хареса по начин и в тема, на която ще "пасне".
Обичам да карам децата да се поставят на мястото на обследвания обект....в уктринна гимнастика или раздвижваща част на учебната единица (аз работя в Програма "Стъпка по стъпка" и за това не уточнявам учебната единица). Т.е. започвам със сеячите и заспалите зрънца-деца, а аз съм дъжда и вятъра, който ги полива и гали, докато те израстват бавно и полека и се полюшват под ласките ми. След това жетварите, които жънат житните стъбла и завършваме с месачите (казвам това, а не хлебари, защото по-добре изразява движенията, които правим) и накрая слааааадко си "хапваме" пресните питки.Тези упражнения се приемат добре от всички деца, независимо от възрастта, защото отговарят на естествената потребност на децата от движение. В същото време идентификацията с всеки един момент от пътья на житното зрънце до хляба им помага органически, с цялото си тяло да разберат колко дълъг е той и колко много хора вземат учатие в него. Тогава естествено разбират и защо трябва да се отнасят с уважение към него. (Преди закуска, или в друго удобно време им давам различни видове мелнички (децата предпочитат ръчните за кафе, защото пада повече въртене:))) и те сами смилат житни зърна.) Разбира се, може да планирате и едно наблюдение в близка хлебарница и да видите как "става" хляба. Но обикновано аз планирам занимание, на което каня няколко свободни майки и баби - зависи колко голяма е групата, те могат да бъдат от 1 до 3 (не повече), които заедно с децата по масички да омесят по един хляб и всяко дете да си направи питка. Докато хлябът втасва, може да пеем песни или пък да направим горните упражнения, или да им разкажа прикъзка за житената питка, можем и да си поговорим за труда на хората, които са участвали в отглеждането и обработването на хлебните зрънца. Ние печем нашите питки в печките, които има всяка група в занималнята, но вие можете да организирате печенето в кухнята на детската градина или в близката хлебарница (удобен повод да се посети и разгледа тя и пак - личноснтно отношение на децата към това посещение: да бъде изпечен не кой да е, е техния хляб.
Вярвайте ми, когато направите децата участници в целия път на житното зърно към хляба, заниманието става незабравимо и отношението към хляба е много по-истинско.
Приятна работа и...приятно ядене на топлите питки!
Здравейте, момичета,
Предполагам, че вече съм закъсняла - постът е от 17, а вече е 20 - но тази тема ми е любима и за това ще пиша, а вие може да "наместите" това, което ви хареса по начин и в тема, на която ще "пасне".
Обичам да карам децата да се поставят на мястото на обследвания обект....в уктринна гимнастика или раздвижваща част на учебната единица (аз работя в Програма "Стъпка по стъпка" и за това не уточнявам учебната единица). Т.е. започвам със сеячите и заспалите зрънца-деца, а аз съм дъжда и вятъра, който ги полива и гали, докато те израстват бавно и полека и се полюшват под ласките ми. След това жетварите, които жънат житните стъбла и завършваме с месачите (казвам това, а не хлебари, защото по-добре изразява движенията, които правим) и накрая слааааадко си "хапваме" пресните питки.Тези упражнения се приемат добре от всички деца, независимо от възрастта, защото отговарят на естествената потребност на децата от движение. В същото време идентификацията с всеки един момент от пътья на житното зрънце до хляба им помага органически, с цялото си тяло да разберат колко дълъг е той и колко много хора вземат учатие в него. Тогава естествено разбират и защо трябва да се отнасят с уважение към него. (Преди закуска, или в друго удобно време им давам различни видове мелнички (децата предпочитат ръчните за кафе, защото пада повече въртене:))) и те сами смилат житни зърна.) Разбира се, може да планирате и едно наблюдение в близка хлебарница и да видите как "става" хляба. Но обикновано аз планирам занимание, на което каня няколко свободни майки и баби - зависи колко голяма е групата, те могат да бъдат от 1 до 3 (не повече), които заедно с децата по масички да омесят по един хляб и всяко дете да си направи питка. Докато хлябът втасва, може да пеем песни или пък да направим горните упражнения, или да им разкажа прикъзка за житената питка, можем и да си поговорим за труда на хората, които са участвали в отглеждането и обработването на хлебните зрънца. Ние печем нашите питки в печките, които има всяка група в занималнята, но вие можете да организирате печенето в кухнята на детската градина или в близката хлебарница (удобен повод да се посети и разгледа тя и пак - личноснтно отношение на децата към това посещение: да бъде изпечен не кой да е, е техния хляб.
Вярвайте ми, когато направите децата участници в целия път на житното зърно към хляба, заниманието става незабравимо и отношението към хляба е много по-истинско.
Приятна работа и...приятно ядене на топлите питки!