Сурва, сурва година!...

 Че е сурова годината, сурова е, но дано поне догодина къщата ни да не е пълна с коприва!
 Колеги, идва Коледа! Инфарктният, радостен, пискащ, бръмчащ празник за всички нас. Сега нали знаете какво настава - едно писане на писма, едно оглеждане всеки ден за джуджетата, една глъчка ...която най-накрая завърщва с подръпване брадата на дядо Коледа за проверка дали е истински и внимателно разглеждане с какво е обут - нали знаете, дори и да не е с червени ботуши, маратонките са забранени, защото са сигурен белег, че този не е истинският :-) !!! А има ли Дядо Коледа? Само ние си знаем по колко пъти на ден отговаряме на този въпрос, особено в големите групи. И, тъй като се намират научно осведомени деца, отрекли глупавия мит за коледата, принудени сме с всички хитринки на истински Мери Попинз да възраждаме детската вяра във вълшебния старец.
 Мили родители, може ли да се обърна и към Вас - оставете децата да вярват в Дядо Коледа! Не разколебавяйте увереността им в магичната сила на доброто, не материализирайте Коледния дух с общ семен избор на играчка от близкия магазин. Децата имат нужда да вярват в приказките, имат нужда сърчицата им да трепкат от вълнение дали все пак няма да зърнат вълшебните елени - така те стават по-добри и по-способни да даряват другите с добро!
   Не можеш да правиш добрини, ако ти самият не си изживал Добрината.

О-о-о, от няколко дена насам с първолаците разискваме въпроса за съществуването на Дядо Коледа. Какво да ви кажа? Ами, че след като аз самата съм убедена в съществуването му, за мен е удоволствие да дискутирам темата с тях :)

Защото наистина добротата се възнаграждава. Е, не винаги с играчки от магазина, както казва Шели, но задължително с някой красив подарък, и разбира се - не е задължително да е материален.