Световен ден на усмивката

      Eто нашият поздрав за вас Много и чисти детски усмивки.Ние всеки ден си подаряваме сутрин усмивка, една от любимите песни на децата е за усмивката! Хубаво е когато се научим да се усмихваме повече и от сърце, да казваме добро утро,но с искренна усмивка , а не стандартно залепена.

    Ето и една случка, при която много се смях. Вече е и нарицателна в групата.Един слетобед в двора на градината.Децата играят, докато родителите пристигнат след работния ден. За двора на детската градина, като уреди за игра, безопасност и др.няма да разказвам и вие си ги имате, а това си е и тема на Галя. Та едно остроумно и весело момченце висеше с главата надолу и търсеше начин за забавление и игра по останките от люлки.А аз с оправдания си страх за тяхната безопасност му казвам от може би 3-4 м.  разстояние :

-Марти виждам тееееееееееееее!!!!!!!!!!!!!!!

А той ми отговаря:

- И аз те виждаммммммммммммм!!!!!!!

И освен усмивки какво друго да си разменим,а  беше весело и за останалите деца от групата. И ако сега кажа на някой така, той отговаря с неговия отговор и е весело и ни е усмихнато.Разбира се, че децата са подготвителна група и много добре разбират в кой момент могат да си го позволят! Обичам ги защото са усмихнати!Обичам да се усмихвам! Честит празник!

Търсете поводи за усмивки. Който търси - намира. Ако се вгледаме в децата неминуемо ще ги открием - поводите. А ако се отключи детското чувство за хумор /не всяко дете го има като даденост/, ще видим, че децата имат усет към забавното, смешното...към поводите, предизвикващи усмивки...

Ето ви едно изказване, на едно момиче с чувство за хумор от моята група, което изказване си е направо виц:

По време на обяд. Децата се хранят. Тихо е. В един момент се чува: Аз не съм кон!!! Оглеждам децата. Гласчето е звънливо, познато, но точно в този момент при тази "конска" констатация и при напушилия ме вече смях - не мога да се сетя чие е гласчето. Отново тишина. Децата се хранят. Тихо е. Изведнъж отново се чува: Госпожо, казах ви вече, не съм кон...Поглеждам в посока на гласчето и виждам сладкодумницата на групата Лора завряла носле в чинията със супа и подбутва зеленото от съдържанието. Случката се случи пролетта. Тогава започват да се правят "зелени" супи.

Отивам при нея, поглеждам в чинията и и я питам: Лори, какво искаш да ми кажеш с това "аз не съм кон"??? Лори подбутва зеленяша в чинията си и най-невъзмутимо ми отговаря: Госпожо, аз не съм кон, за да паса трева...

Ококорих се. Лори, я ми преведи, ако обичаш...нищо не разбирам - усмихвам и се аз и Лори започва: Вижте сега, госпожо. Тази супа дето я гледате пред мен зелена ли е? Да, зелена е - отговарям и аз. То и какво друго мога да кажа, след като си е зелена. Е - гледа ме Лори в очите....

Какво "е" - питам я невъзмутимо аз, макар да зная на къде отиват работите. Междувременно лелята на групата се превива от смях, явно подразбрала какъв ще е отговорът на въпроса свързан с кон, супа, зеленяш...

Ами госпожо, тази супа зелена ли е? Да, зелена е - отговарям и аз. А тревата зелена ли е? Да, зелена е - отговарям и аз. Е, госпожо, аз не съм кон, за да ям трева. Да паса трева искам да кажа. В тази супа има трева и аз няма да я паса...защото не съм кон...

Оставям на вас да се "насладите" на малката Лори и чувството и за хумор....

А аз преди години бях обърнала "специално" внимание на усмивката като такава или на усмивката като явление....Най-интересното в случая е, че тогава, когато ме бяха налегнали такива мисли за усмивката бях в щастлив житейски период, а такива мисли...Ето ги тук...

Благодаря ви, Аклим и Дале за вашите смехории.

Сутринта бързах за работа и можах само да кача тези няколко изречения, за да не отминем без внимание този толкова необичаен, поетичен и прекрасен празник.

Ето ви сега една усмивка и от мен.

Една тригодишна красавица, само от няколко дни в детската градина, се гуши в полата и прегръдката ми и тихо хлипа. После ме поглежда с големи, безкрайно тъжни очи, с търкалящи се по бузките бисерни сълзи и с пресеклив глас ми казва:

-Хубаво е в детската градина, нали! 

Из забавните разговори с 3-годишните в първа група:

Колега прави проучване на конкретните представи, които малките имат за обекти в природата /входящо ниво на оценяване/ и пита 3-годишния  Благой:

"Къде живее мечката, Боби?"  "Където трябва..." - умно и без колебание отвръща детето.

"Кое е любимото ти животно, Вени? - питам аз.   "Боби..." - отвръща ми Венелин.

"Той не е ли човек? - питам аз отново.    "Да, но ми харесва..." - по детски логично отговаря детето

"А на теб, Боби. кое животно ти е любимо?"

"Гушенцето.."./ плюшеното костенурче, с което си ляга в леглото/ .

"А ти, Ради, кое животно харесваш?'

"Мечо Пух" - казва Радостина.   "Къде си го виждала?" - учудено питам.

"На една мартеничка..." - още по неочаквано ми отговаря детето.

Желая на всички колеги много щастливи, учудени, изненадани усмивки, предизвикани от свежото остроумие на малките! 

Мила Алекс, накара ме не да се усмихна, а да се разсмея с глас в 5 часа сутринта:-)))))))))))))))

Да си жива и здрава ти и твоите деца!