При нас пилците се броят на юни
Приключихте ли вече, а? Питам по-скоро предучилищните групи, защото нашите и техните пилци са преброени до 30 май. Напоследък нямах никак време да пиша и това ми липсва, признавам си. Но, понеже си писахме годишния анализ, струва ми се любопитно да си сверя часовника.
Моят /нашият с колежката, имам пред вид/ випуск беше едно истинско предизвикателство. Три-годишните дойдоха много слъчеви, много подвижни, супер индивидуалисти на 50 %. Четири години радости, усмивки, сълзи, буреносни облаци, мъка с тетрадки и без тетрадки, забавления - къде планирани, повечето - не, като при всички. И на разбора ми се струва тежичко да кажа, че си имахме и специфични, випускнически проблеми.
Не знам как е при вас, но аз отчитам, че децата много трудно се справиха с анализа на звукове в думи, с разделянето на думата на срички, със задачите с едно неизвестно и...с апликирането. Не се изненадвам много от объркването в света на животните - докато ги научим тия диви и домашни..горките, какво да ги правя, като не са виждали живо животно, освен куче, коте, някое и друго морско свинче и папагал в клетка. Вероятно, не, ами сигурно е, че и ние направихме грешка с даването на тежест на определено ядро, защото си имахме немалко деца с логопедични проблеми и свързаната реч си беше просто несвързана, но ... Все си мисля, че за да ги има тези трудности, нещо генерално бъркаме. И все повече си мисля, че бъркаме в начина на поднасяне на новото - прави ли ви впечатление, че с поредиците програми и програмни системи все повече децата работят и научават в двумерно пространство, на хартия, чрез образ и картинка. Липсва или поне недостатъчно е живото опериране с предмети, етапа на проучване и откриване от самото дете на дадено свойство, качество или аксиома. Нещо като обучение по картинки. Далеч съм от мисълта, че само това правим, но аз, поне за себе си отчитам, че май трябва да изгоня "тетрадките" поне до трета група или да ги скрия в тъмния ъгъл. Искам децата да пипат, да разглеждат, да експериментират, да правят своите мини-проучвания, да дискутират, да се забавляват...и така да научават. А аз само да стоя отстрани и дискретно да подавам следващото нещо за изследване. И да се забавлявам заедно с тях.
Пишете ми как е при вас.
Предучилищна педагогика
· 21.02.2024
· shellysun
Има нещо сбъркано в цялата тази работа, но и не може да се изясни объркаността в един пост....Или може??? И в коментарите....Пак няма да е достатъчно.
Често чувам от колеги: Аз им давам в повече, за по-сигурно. Наслагвам. А какво наслагваме? Като се започне от първа до подготвителна и все наслагваме....Да има...За по-сигурно. В един момент се стига до една каша в главите на децата. Колко срички има в думата....? Започват да броят буквите. Колко звука има в думата...? Започват да броят думи в изречение. А все си казвам, че на децата трябва да говорим на разбираем език...
Разковничето е в разбирането. Да ни разберат какво им говорим. Какво ги питаме? Аман от тази спираловидност! Всяка следваща година наслагване, ами ако доведе до пълно неразбиране???
Звук, буква, звуков модел, сричка, изречение, текст....Това са все абстрактни понятия и ако оставаме с впечатление, че децата все пак се научават да ги различават, то това се дължи на способността им да "попиват".
А животните, малките им милите все не си намират майчицата. Козлето отива при овцата, кончето при кравата, а имаме едно ей такова голямо табло, и игра с карти им нарисувах. Догодина може и да успеем.
А цветята? В началото всяко цвете е роза...И се започва - носене на цветя, да ги видят, да ги помиришат.
С разказването почти се справяме, с рисуването, моделирането, апликирането, математиката - също.
Аз също залагам на експериментирането, на опитите на Пиаже, на провокирането...Има още какво да се желае като резултати.
Научихме се да разказваме, като за начало започнахме с вълшебни и фантастични приказки. Те сякаш по са близо до децата. И още нещо ме вълнува - от раждането си децата слушат едни и същи приказки. У дома, в детската градина. Да, класиката си е класика, но като отидат в училище, пак същите, а има толкова хубави приказки, които могат да се прочетат и разкажат....