Помощ! Вулгарни думи и псувни в детската градина !

Здравей,Галя! Наистина лошите думи са голям проблем, няма точна рецепта за премахването им.Ако децата са по-големички,те дори знаят,че е лошо и забранено да ги ползват, но ги казват,особено когото са застрашени или обидени.Аз мисля,че това е повече въпрос на семейна среда и подражание на родителите, затова ако не се работи със семейството,ефект няма да има.За съжаление родителите не обръщат голямо внимание на това, имат по-важни бизнес дела или подценяват въпроса.А за някои родители това е нормално държание, хора всякакви... Най-трудно е да "стигнеш" до родителя и да получиш неговата подкрепа. Защо ли учителят се чувства по-неудобно от майката или бащата, когато трябва да им съобщи за проблем с възпитанието на детето? Защо възпитанието се вменява само и единствено на учителя като задължение? Къде е ролята на семейството при враждебността и агресията ? Много въпроси , на които отговорите ги търсим всекидневно в  действие.Дали успяваме? - Само понякога.

И аз го чух. Децата в детските градини псуват. По-правилно е да се каже: Децата псуват....независимо къде...В групата ми само едно момиченце псува. Други не съм чувала. Как да се преборим с явлението??? Без семейството няма да се получи. Някога, първата ми работна година в родния ми край, едно момченце така ме напсува, че ушите ми почервеняха чак.. Познавах дядото, от него момченцето се беше изнаучило на този начин на общуване. След едно строго мъмрене в къщи от мама и тати - спря. Но това беше някога. Ами сега???

И най-интересен е фактът, че децата не псуват просто така, в движение, а "на място", при точно определена ситуация, когато нещо ги е провокирало, а това ме навежда на мисълта, че май знаят кога се псува????

Благодаря ви, приятелки, за разбирането!

Хайде да направим така: всяка от нас ще напише нещо като конспект по на една педагогическа форма и да я предложи за обсъждане, а защо не и за провеждане в групите!

Така може би ще направим стъпка, не, а три стъпки за решаване на проблема!!!!:-) 

Значи аз съм на 14.. не знам сега какво е по детските и яслите, но пред блока тези 1-2 клас знаят кога се псува и точното значение на думите..Има едно момченце ( 2ри клас ) аз му казах че така е лошо.Като е при нас не псува, но щом дойдат неговите приятели се почва много "яко" и дори до бой се стига.. аз им казвам че като пораснат и се срещат с момичета или момчета и така псуват, никой няма да им бъде приятел : ).. това беше моя съвет към тях и им го напомням често>

Мисля, че помага донякъде ако кажете на детето как се чувствате вие самите когато псува. Разбира се, това работи само ако детето вече държи на вас и вашето мнение. И - разбира се няма да е устойчиво без семейството да се включи в изкореняването. Но може малко да подобри поне средата, в която работите с децата и си заслужава да се опита.

Същото важи и когато децата не псуват вас, а други деца. само че е малко по-сложно. Защото обиденото дете много по-трудно от обучен педагог ще изрзи кратко и ясно как го кара да се чувства вербалният насилник-връстник.

Другата възможност е като работите върху вкус към красивото (независимо през какъв материал) да използвате грозотата на тези думи като контрапункт. Така децата ще ги асоциират с грозно и евентуално няма да ги използват толкова лесно. Аз не разбирам колкото вас, обаче ми се струва, че неестетичната страна на тези нежелани думи е еветуално по-лесна за възприемане от децата от неетичната. Не защото децата са по-глупави, а заради доста замърсения с цинизми течащ около тях живот.

Благодаря, Мартин. Много ме радва точно Вашето отношение към псувните. Аз намирам за много резултатно когато деца обясняват и реагират на лошото поведение на други деца. А да не говорим, че за малките големите батковци се слушат като богове и вие може много повече да ни помогнете в борбата срещу лошите думи и псувните.

Ужасяващото, Мария Д., е, че за някои деца лошите думи и псувните се всмукват едва ли не с майчиното мляко. От миналата година до сега атмосферата не се е променила съществено. Т. е., детето, което имах предвид миналата година, тази не беше сред нас (и в езиково отношение атмосферата беше благодат), но преди месец се появи друго, тригодишно!, което не му отстъпва: псува като каруцар (да ме извинят тези достойни хора) и просто за него няма друга алтернатива: при определени ситуации той знае, че се употребяват тези думи и за него това не е нито грозно, нито красиво: това са просто адекватните думи на тази ситуация и толкова! Той като че ли не разбира защо се разстройваме и недоволстваме и защо реагираме остро и ние, и децата, и родителите, когато ги казва. Ако бях само аз, щях да опитам да не обръщам внимание на лошите думи и двойно да го награждавам за всяка красива дума, която каже, но другите родители чакат реакция от мен, особено ако юнакът е напсувал дете!.....Всички се изредихме да разговаряме с майката, опитваме разни варианти на реакции с детето, но за сега няма ефект....А аз дори го харесвам: той е жив, любознателен, пъргав, сърдечен, весел и палав. Но средата около него не е добра и на мен ми е мъчно за това дете: виждам, че има потенциал, но че ще са му необходими свръхусилия, за да преодолее лошото влияние и да разгърне възможностите си по-нататък.   

Аз се сетих за още нещо.. ако намерите отличници 5-6 ти клас да се въртят около тях да им дават пример и да им казват че това е лошо.. може пък да се почувстват "зле" и да спрат постепенно.. защото пред нашия блок като сме по-големшки и като някой от малките "изреве" веднага се прави забележка и то детето навежда глава и му казваме "нали няма повече.." а той "добре".. но ето това е.. средата в която живеят.. няма начин просто

Браво, Мартин! Още веднъж благодаря! Наистина вие, по-големите, добре възпитани деца ,можете много повече да помогнете на деца, които не са имали вашия шанс да растат в прекрасни семейства и да знаят от малки кое поведение е добро и кое - не. Още днес ще кажа на децата - почти всички в групата са по-големи от въпросния юнак - да му помагат да се държи доре и да не говори лоши думи! Даже мисля най-палавите юнаци да помоля да се грижат Малкия да говори по-малко глупости. Още веднъж - благодаря за съвета!

Другия вариант е да поканите родителите и с него да поговорите.. и да му ги покажете всичките тези неща които говори какво означават.. и колко са гадни .. така ще се засрами и може да спре да ги използва :)

Родителите..... До сега не съм срещала в практиката си родители, които да променят навиците си, особено вредните и лоши навици като псуване, побой, пиене, пушене и безразборен секс, в името на децата си. Никога. Възрастните обикновено не приемат, че вината е в тях. Не приемат, че се налага да контролират речта си(в други случаи - поведението си). Лошото е, че най-често, поне моята практика е такава, вулгаризмите при възрастните вървят в "комплект" с гореизброените други поведенчески прояви и е въпрос само на време кога ще се проявят и те при децата им. За това пушенето и пиенето се появяват във все по-ранна детска възраст и тези дни по телевизията съобщиха за момиче на 8 години, прието в "Бърза помощ" с 2 промила алкохол в кръвта. А вчера видях "свое" дете от моя предишна група, което още на 6 години показваше, че е свидетел на сексуални сцени в къщи, сега някъде на твоя възраст, претърната с  един много по-голям от нея мъж и с цигара в уста..... 

А хубавото е, че около пубертета човек започва да осъзнава света около себе си и е свободен да реши дали иска да следва примера на родителите си или не. Но чак в пубертета! И не всички тийнеджъри вземат това решение. Голямата част предпочитат да следват точно лошите навици на родителите си.... 

Впрочем, аз вече помолих децата от групата да помогнат на момченцето да не говори вулгаризми, като му кажат:"Тази дума не ми харесва. Не я казвай пред мен."Благодаря за съвета. :-)  

Как е резултата.. има ли промени в поведението.. има ли засегнати още деца ?! : )
ако Ви е по - удобно може да ми пишете и на скайп : fr3estylerche