Новогодишно пожелание към домакините на тази общност-Галина Трифонова и Шели
Така,както нежното снежно одеало запазва житните зрънца в пазвата на майката земя,така и стопанката на тази къща да запази всички предучилищни кълнове в мислите,сърцето и душата си.
Като истинска домакиня запази мира и спокойствието в този виртуален дом,предоставен ти за временно ползване,но присъствието ти да бъде за вечни времена.
Завърти Предучилищната общност като кори за точена баница и така,както теглиш корите,така и разтегли общността от - до + безкрайност.Нека в баницата има място за всеки,решил да надникне през прозореца на твоя дом.
Улови любопитството им и ги покани да влязат.Преди да влязат,нека оставят всички лоши намерения пред вратата.Да идват с мир и открити карти,обединени от идеята на Предучилищната педагогика.И нека критиката е градивна.И нека няма обидени.Проблемите са за това,за да се решават.
Нека всеки бъде добре дошъл при теб,но преди да влезе в стопанисваното от теб виртуално пространство,нека си събуе обувките.Да се чувства като у дома си,но да не забравя,че е на гости...и да не забрави да си тръгне,колкото и да му е хубаво и приятно тук.А като си тръгне,да не обуе чужди обувки....или без да е предупредил собственика им /северняшка мъдрост,перефразирана с оглед адресанта/.
Популяризирай общността,като пускаш "стръв" в другите общности.И по малко.На час по лъжичка.Остави повечето за общност Предучилищна педагогика.Така със стръвта хем ще подразберат "нещото"...и не съвсем.Хем им дай да да разберат,че ще научат повече във твоя виртуален дом,хем да им се иска да научат и още,и още...
А нещото,което да им се предлага трябва да бъде и качествено,и нестандартно,и заинтригуващо,и интересно,и забавно...не само сериозно.Само сериозност изморява..
Така и ще се чува за твоето виртуално кътче.
Не оставяй никой пред вратата на общността.И най-малкото участие,и проявен интерес дори с коментар може да зариби за идеята на Предучилищната педагогика.Нали и това е целта:Да се чуе...ако има кой да чуе и какво да чуе,та да се чуе!
Дали ще се разбере?Нека остане нещо и за после.
Завърти баницата така,че да има за всеки парче в нея,и късметче.
Отбягвай-избягвай увличания в ляво и дясно.Бъди центъра на тежестта,но и везните.
Има различни педагогики,но живеем в една държава и трябва да отчетем народопсихологията на българина.Обърни се към тази народопсихология и ако е необходимо открий онази тънка червена линия,одвъд която българина млъква и започва само да консумира и да търси кусури.
Сподели опита си.Разказвай как е там,отвъд бг,но и остави вратичка за бг доброто.За онова зрънце под снежната покривка на което е нужно и топлина,и влага,и слънце за да покълне и узрее.Казано накратко:Събуди ни ,стопанке!?!?
Баницата е наложена,да я слагаме във фурната да се пече.
Сериозна мисия,но не и невъзможна.
Много точно и баш на място казано!
Особено като се имат пред вид виртуалните касапници през последните дни(вчера стоях толкова много време в Блога, че днес имам зверско главоболие; пак съм в Блога, но имам само 3 коментара за деня :).
Верно е, има една такава тънка червена линия, "одвъд която българина млъква и започва само да консумира и да търси кусури".
Трудно е да накараш недоверчивия да те чуе, още по-трудно - да ти повярва.
Сериозна мисия, но не и невъзможна!
Браво, Дале!
Сериозни думи, тежки думи, daleto!:-)
Притесних се, като ги прочетох!Наситени с история, истории, преживявания, размисли, очаквания и надежди.... Осъществяването им е мисия почти невъзможна за сам човек. Добре, че си спомних, че всъщност сме две стопанки - аз и Selly! И между нас цари съгласие и желание за екипна работа. И като всички достолепни стопанки, ние разчитаме на работливите "млади" от семейството: daleto, Ela, Aklim, Marq, IGLIKA56....
Благодаря ти, dale, за доверието и оценката, която ми даваш!
И както ти казваш:
Да бъде!
Някои българи, взети в по-големи дози са опасни за здравето, Ела.:-)И за зло или за добро, българинът не се е променил от времето на Алеко Константинов и Иван Хаджийски.
С оглед на здравето, редувай стоенето в сайта с разходки край езерото Мичиган. Дано вятърът издуха утайката от "домашните" крамоли и ти върне мъдрото и слънчево настроение....
И после ни разкажи малко за този огромен, колкото половин България град.....
Така ми бълбукаха думите в сърцете и душата,така и ги написах.
Галя,не бива да те притесняват думите.Това са само думи,които трябва да бъдат подплатени със съдържание....
Ела,случвало ти се е предполагам,да говориш и в същия момент да разбираш,че не те разбират...Сякаш говориш на стената.Става дума за виртуалните касапници,за които споменаваш.Българинът е недоверчив човек,затова и има една приказка...око да види...Доверието е нещо,което трудно се извоюва.
Ама все вярвах, че е и практичен - че като види ползата от едно нещо, ще го приложи в живота си...Че не плюе в кладенеца, от който пие вода...