Необщителни деца

 Може би едни от най-трудните за адаптация деца са необщителните. В първа група тези деца идват без особени сътресения, те не показват "истерично" разстройване при раздялата с родителя, но се и дистанцират от всички дейности в групата. Често те са мълчаливи наблюдатели или, в по-тежкия вариант, постоянни "отрицатели" на всичко случващо се. Трудно общуват както с деца, така и с възрастни. Понякога могат да минат месеци докато детето реши да се включи в някоя дейност или да играе съвместно с друго дете. Практиката ме навежда на мисълта, че основният проблем при тях е изграждането на доверие, т.е. това са деца с проблеми при общуването с родител /родители/ или особено протежирани деца, които нямат опит с взаимодействие в среда, различна от семейната.
  Подходяща стратегия в такива случаи е внимателният опит за установяване на опосредстван контакт: 1. По линия на общуването с родителите на детето в негово присъствие. Установяването на доброжелателни и сърдечни отношения между възрастните помага детето да преодолее бариерата; 2. Оставете детето на спокойствие! - не го насилвайте, оставете го да наблюдава, дори това да създава неудобство при организираните ситуации; колкото по-малък е натискът, толкова по-голяма е вероятността то да се отпусне по-скоро; 3. Поощрете го да донесе любима играчка от дома и говорете чрез нея при контактите си с него - това ще му даде усещане за неприкосновеност, а Вие ще можете да наблюдавате реакциите му и деликатно да стимулирате установяването на контакт; 4. При новопостъпили родители в групата не е много целесъобразно директно да дискутирате проблема, но насочвайте взаимоотношенията в посока на доверяване на информация, като споделяте с тях и най-дребните ежедневни прояви на детето, така че на един по-късен етап да можете да проведете ефективен диалог за емоционалната специфика на тяхното дете.
  Това са изводи, които съм направила в течение на практиката си, надявам се да са полезни и да ги дообогатите.