Наричат ме магаре
Както биха се изразили децата-едно от любимите ми стихотворения.Забравила съм автора кой беше.
И аз съм ви другар чудесен,
и никак се не големея.
Кой каквото ще да казва,
ала умна съм глава.
Май ушите ми са дълги,
но беда не е това.
Като кон не съм голямо,
но съм с по-голям инат,
ала не със него само
аз се славя по цял свят.
Виж за песни що да кажа,
пея с ясен сладък глас.
Искате ли да покажа
майсторлъка си пред вас?
Що е то?...........Магарето.
Предучилищна педагогика
· 21.02.2024
· shellysun
daleto, привет!
Автора е Васил Ив. Стоянов
За сега само това, следобед ще се включа отново.
Шегата настрани.Прочетох го,видях го-проекта.Е, и що ли си мисля,че вече съм виждала частите от пъзела/проекта/?Сега го виждам вече подреден.Трябва да сме им "благодарни"на хората.Свършили са нещо вместо нас.Не им отговаряме на капацитета,на акъла,на ерудицията и......Каква я мислехме,каква стана?
Ще се върна при магарето-внимавай с къчовете,атовете не ритат,а дали усещат когато тях ритат?
Остава само да чакаме да започнат да се ритат АТОВЕТЕ!
Маря,притчата ми хареса.Аз разказвам на децата една приказка за магарето,което в най-неподходящи моменти си показва магариите...пред царя на животните ...
Ваш приятел вечен весел Магаритчо!
/Сетих се за "Патиланско царство"./Приказката за магарето как обичало да си показва магариите пред царя на животните ще я напиша другата седмица.Може и да я знаете.Само за подсещане.
ЗДРАВЕЙТЕ - ИМА ЛИ МЕСТА В КЛУБА ?
Веднъж магарето си вървеше по пътя, но му беше кисело, защото печеше силно слънце, а наоколо нямаше никъде сянка, за да спре и да си почине. Помахваше си от време на време с опашка да се разхлади, но можеш ли да се разхладиш в жегата с една опашка! Е, и с уши, разбира се, махаше, но колкото и да са големи магарешките уши, пак не могат да го спасят от зноя.
И както си крачеше, магарето съгледа, че сянката върви до него и му се криви. Щом то махнеше с опашка, и тя махаше с опашка, щом мръдваше ухото си, и сянката си мръдваше ухото.
— Тъй ли! — каза магарето. — Сега ще те науча аз тебе!
Вие знаете, че магарето, като си науми нещо, веднага го сторва. То почна да тича и си мислеше, че ще остави сянката сама на пътя, нека се поти в горещата пепел. Тича, колкото тича, и спря да си поеме дъх, но щом се обърна, и видя пак сянката до себе си. Тя стоеше и дишаше също като жива. Магарето тропна с крак, за да я изплаши, но сянката не се изплаши, а и тя му тропна с крак.
— Тъй ли! — рече си магарето. — Аз те пазя от слънцето да не ти е жега и да не почернееш, а ти си седнала да ми се подиграваш! Ще видим тая работа!
И махна с опашката, сплеска една муха.
Сянката нямаше муха, това съвсем ясно се виждаше, но и тя махна с опашка, уж да сплеска муха. Разбира се, за подигравка го направи.
Магарето видя едни тръни в ливадата край пътя и тръгна към тях. То си бе наумило нещо и отиде право при тръните. Погледна — сянката също отиде при тръните.
— Сега ще те науча! — каза магарето.
И легна върху тръните. Сянката не можа да избяга, изглежда, че не се сети навреме, и остана отдолу под магарето. Тръните бодяха много силно магарето и дори разраниха кожата му, но то лежеше и стискаше зъби, защото знаеше, че и сянката я боде и че никак не й е приятно да лежи сплескана отдолу. Но то си мислеше, че тъй й се пада на тази опърничава сянка, нека я набодат хубаво тръните, та да видим после дали ще има пак кураж да се подиграва на магарето и да му се криви.
Щом сметна, че е достатъчно наказанието й, магарето излезе от тръните и тръгна по ливадата. Поотърси се, но още докато се отърсваше, забеляза сянката; тя стоеше до него и също се отърсваше от тръните.
— Хайде сега ми се криви! — засмя се магарето и махна с опашка.
Но сянката също махна с опашка.
Магарето хвърли чифте да я удари, но и сянката хвърли чифте.
— Тъй ли! — рече си магарето. — Сега ще те науча.
И почна да бяга. Бягаше толкова силно, че сянката едва го застягаше. Тича, тича и стигна до реката. Имаше висок бряг, спря се на брега и погледна надолу. Долу синееше голям вир.
— Ще те удавя! — каза магарето на сянката.
Вие знаете, че магарето, като си науми нещо, веднага го сторва.
Засили се и скочи във водата. Вирът беше дълбок, едва се измъкна на брега, ушите му се напълниха с вода, клекна на пясъка да си изцеди ушите и тъй както си клечеше, усети, че нещо заседна на гърлото му: до него на пясъка клечеше сянката и също изцеждаше ушите си.
— Тъй ли! — рече си магарето и почна да мисли.
Мисли, мисли и по едно време усети, че чак главата го заболява, но не се отказа да мисли. Вие знаете, че магарето, като реши да мисли, винаги ще измисли нещо. То например е измислило как да яде тръни, без да си убожда езика, и това трябва да му се признае. Същински факир е в яденето на тръни.
Реши, че щом е ядосано от някого, то трябва да му върне със същото и тръгна обратно към вира. Сянката сега вървеше пред него и магарето й се смееше. Тя влезе във водата, магарето подир нея, стигнаха другия бряг, но нали той беше висок, сянката трябваше да поплува още, докато излязат. Тя клекна на сушата и взе да изцежда водата от ушите си, а магарето зад нея правеше същото, че даже и муцуни й правеше и се смееше толкова силно, че се чуваше в цялото село Черказки.
После сянката отиде в ливадите, а магарето се кривеше подире й и щом тя почна да пасе, магарето също почна да пасе. Като си напълниха търбусите, сянката и магарето тръгнаха към селото. Сега сянката подтичваше отпреде му, магарето я застъпваше по петите, а вие знаете, че никак не е приятно да ви застъпват по петите, особено при тичане.
— Душата ще ти извадя! — рече магарето на сянката.
И хич не я оставяше да се спре, ама за един миг не я оставяше даже. Туй, че се е уморила, че са я заболели краката, че въздухът едва стига в гърдите й — никак не интересуваше магарето. Защото и то се бе изморило, и него го боляха краката, и нему въздухът не стигаше в гърдите, но когато едно магаре седне да си връща обидата, е готово на всякакви изтезания.
По пътя срещнаха един старец.
Сянката се спря да попита нещо сянката на стареца, а магарето заговори човека:
— Защо не набиеш сянката си? Я виж как върви подире ти и се криви!
— Какво да я бия — каза старецът. — Нали не я нося на гръб.
— Да, но когато сянката те обижда и ти се криви, не трябва да я търпиш! Ние, магаретата, тъй мислим.
— Твоя си работа — каза старецът. — Сянката си е твоя.
— Ще й извадя душата — рече магарето. — Цял ден вървеше до мене и ми се кривеше. Ние, магаретата, сме много чувствителни.
И пак погна сянката си.
По едно време усети, че нещо се скъса в него, че повече няма да може да преследва сянката си. Но и сянката едва се крепеше на краката си и както тичаше, се строполи в крайпътния ров. Магарето падна до нея; чувстваше, че ще умре.
— Тъъъй! — рече си магарето. — Аз ще умра, но и сянката ще умре!
И умря.
Защото беше магаре, а вие знаете, че магарето, като си науми нещо, веднага го сторва.
Сянката на магарето -Йордан Радичков
Ваш - другар чудесен......ВЕСЕЛ...........
Ваш приятел вечен весел Магаритчо!
А сега една приказка за магарето, която от много време се каня да преразкажа. Може да сте я чували, може и да не сте.
Приказка за магарето
Случило се някога. Отдавна. Решил царят на всички животни - лъвът, да навести своите верни поданици. Изпратил глашатаи, вест да разнесат, поданиците да наобиколят, радостната вест да известят.
Като разбрали животните за визитата на своя цар, събрали се на съвет. Заговорили авторитетните животни кой какво предлага царят да посрещнат както подобава. По едно време се задало магарето. От магарешки му работи, закъсняло за съвета. Всички животни си обърнали към него и му заговорили със сериозен глас:
- Виж какво, магаре! Ние си те знаем, но имаме към теб една молба. Хайде утре, като пристигне нашият цар да се държиш прилично и да не си показваш магариите.
-Така да бъде! - отговорило магарето.
На другия ден животните рано, рано се събрали пред портите на своето царство царя да посрещнат. Ето че се задала царската каляска. Всички животни с радостни възгласи започнали да скандират името на своя цар.
Магарето се отделило от тях, изтичало напред и точно пред каляската започнало да реве, да хвърля къчове, да се въргаля в пепелта. Царят се разкихал, сложил деликатно кърпичка пред устата си и слязъл от каляската да приветства своите поданици.
Заминал си царят със своите придворни. Много царства имал и всичките трябвало да ги обходи за един ден.
Поданиците от царството към което принадлежало магарето мълчали....никой думичка не обелвал. Тишина.
И в тишината се чул силния рев на магарето:
- Защо сте се омълчали такива????
Тогава всички животни се нахвърлили върху магарето:
- Как можа? Защо го направи? Ти обеща, че ще се държиш прилично пред нашия цар??? - плачело им се.
- Какво толкова съм направило? - попитало невъзмутимо магарето.
- Изложи ни пред царя! - отговорили животните.
- О, вие за това ли? Та аз ако не си покажа магариите пред самия цар, пред кого другиго!? - и отишло невъзмутимо да се въргаля в пепелта.
.......Хареса ли ви приказката мили магаридовци и магаритки, и магаритчовци, и магариди???? Понеже на мен много си ми харесва!?!
Ваш приятел вечен - Весел Магариди!!!!!
Благодаря ти Дале, подобри ми настроението!
Аз също завиждам благородно на началните учители за техните срещи и обмяна на опит, въпрос на организация е да се съберем и ние, макар че сме по-малко.
Валя, ами хайде де!!!! След първи юни...
Кафенцето ли???? Може и другата събота, но нали знаеш, че е мноооого пожелателно и в суров вид.
Който може, го може!!! Куцото магаре си го бива!!!!
Благодаря!!!!
Съседа си помолил за магаре
един човек - брашно да натовари.
- магаре нямам - казал му съседа
и хитричко в лицето го загледал.
Но в тоя миг - да му се не видяло,
магарето в яхъра заревало.
- Ама не чуваш ли? Магарето реве!
Намислил как съседът да се отърве:
- На мене ли ще вярваш ти, Захари,
или ще вярваш на едно магаре!
Асен Босев