На какво ни учи Европа? (за конкурса)

Здравейте приятели.

Малко късно се включвам в конкурса, защото в началото на учебната година, както знаете, е пълна лудница.

Но отдавна искам да споделя с вас някои неща, а мисла, че точно това е мястото и точно вие сте хората.....

Човек се учи цял живот. И на всеки етап, дори за всеки урок се намират учителите, които му трябват. Е, не винаги тези учители са точно хората, който сме избрали съзнателно, не винаги самите ние сме в позитивната позиция. Но винаги някой сблъсък ни кара да се вгледаме в себе си, в хората около себе си и в ситуацията, да направим избор и да променим нещо в себе си, за да продължим нататък.

Искам да разкажа за една жена и един мъж, с които Съдбата ме сблъска в последните години.

Жената се казва Едит Моор и е швейцарка, женена за българин. Сама казва гордо за себе си:”Придружавам хора с увреждания”. Тази жена за няколко години обходи цяла България и съм сигурна, че са малко хората в страната ни, които познават по-добре от нея състоянието на работата с децата и хората с увреждания. Сама осигури първоначалните средства за първият в страната тригодишен семинар по антропософска лечебна педагогика и социална терапия и подбра така удачно участниците в него, че въпреки трудната теория, много малко хора отпаднаха от него. Свидетел съм на невероятното и трудолюбие, гъвкавост, пестеливост и грижа за парите. Сега знам какво значи швейцарец да управлява пари. :) Тя продължава да набира средства за семинара чрез своите познати в Швейцария по 10, 20, 50 евро и швейцарски франка, а ние тук не можем да съберем почти нищо…..Тъжна история…. Не се е случвало да дойде в България и да не докара някаква безвъзмездна помощ за хората с увреждания: моторизирана количка, тъкачен стан. Беше намерила дори трактор като дарение за един несъстоял се проект. И всичко това при положение, че самата тя не е постоянно на работа, а и мъжът и последната година е бил безработен…….

Понякога ми прилича на стрела – толкова непреклонна, настойчива и устремена към своята цел е. Друг път, когато наблюдавам как сякаш е навсякъде, където има нужда от нея, си спомням за нашите възрожденци, отдали всичко на една идея.

Не си мислете, че е лесно да се общува с нея: освен езиковата бариера, има и чисто личностни качества, които понякога правят общуването да прилича на жилене с коприва, но нима е възможно да поставиш началото на нещо ново, и то в чужда страна, и да си винаги мил и любезен?! И то, ако тази страна е България, и тези хора сме ние, българите: ярки индивидуалисти, непокорници, без кой знае какво чувство за дисциплина, ред и ритъм.

Да, това, на което най-много се възхищавам в Едит е отдадеността и на своята идея: да създаде антропософски център по лечебна педагогика и социална терапия в България.

Другият човек от който искрено се възхищавам отново не е българин. Германец е. Ръководител на учебната част от същия проект за обучение по антропософска лечебна педагогика и социална терапия в България. Казва се Герхард Херц, доктор на науките, специалист по конфликти. Поставям го на второ място, просто защото е мъж и защото иначе ще трябва да разделя листа и да пиша в две колони. Защото двамата чужденци са еднакво важни за мен като учители по позабравени от нас ценности.

Тъй като курсът се провежда с българи, сами си давате сметка, че едва ли е имал възможност да упражнява специалността си –решаване на конфликти - толкова много в родината си, колкото през тези три години в България.

Герхард Херц е човекът, чрез който разбрах какво значи да се опитваш доброжелателно и открито да решаваш конфликти; какво значи да си гъвкав и отворен към различни варианти на пътища в един конфликт; какво значи да си диалогичен; какво значи да бъдеш морален във всяка ситуация; какво значи да си професионален и загрижен за работата, преди да се загрижиш за правотата на личната си позиция; какво значи за не позволяваш на личните чувства и обиди да замъглят разсъдъка ти и да те тласнат в блатото на надцакването, в което с такава лекота потъваме ние, българите; какво значи да не приемаш решения на всяка цена и да следваш безкомпромисно личните си морални, религиозни и теоретични принципи и позиции. Герхард Херц ми показа какво значи да винаги да си морален и достоен човек. Той е човекът, който в един тежък за семинара конфликт, изчерпал всички възможни пътища за морално решение, след консултация със ВСИЧКИ участници в семинара, изгони 3 човека: двама университетски преподаватели – българи и един председател на неправителствено сдружение , за неморално поведение, с ясното съзнание, че ако беше поискал можеше да заведе и дело срещу тях за нанесени неимуществени вреди.

Герхард Херц ми върна вярата, че моралът и доброто може да победи в един конфликт със злото. Сами съзнавате, че в ситуацията в България, тази победа има значението на подвиг. А тъжното за мен е, че злото в случая се олицетворяваше от българи и тази победа беше възможна само защото то имаше насреща си един екип от чужденци, свикнали да прилагат закон и морал и не приемащи решения на всяка цена.

За мен най-унизителното беше, когато разбрах че въпросните българи се бяха скрили зад особеностите на българския характер и с лекота бяха приписали собствените си неморални действия на всички българи. Представяте ли си: на неговите опити да получи обяснения, му беше написано: „Добре дошъл в България! Тук всички се движим на границата между доброто и злото…..”!

Сега, когато чуя за злоупотреби, кражби, документни измами, особено по различни европейски програми, знам в каква ситуация изпадат проверяващите от Европейските структури и знам как сами си изграждаме негативния образ пред Европа. Лековерно, не, престъпно лековерно позволяваме разни мошеници, търгаши и празнодумци да яхнат добрите идеи и като кърлежи да смучат пари и влияние на наш гръб, впръсквайки в душите ни Лаймската болест на обезсърчението и неверието, че най-после ще заживеем в чисто и морално общество. Чистото и морално общество зависи само от нас…..И тъжното в случая е, че не можем да си затваряме очите и като мантра да повтаряме, че само циганите, нискообразованите и разни криминални елементи ни петнят пред Европа. В този случай петнящите имат високо образование и позиции и са българи…..

Мога и да ви кажа, че участието ми в този семинар ми показа, колко отдавна сме се примирили с липсата на морал и как си позволяваме „дребни” неморални прегрешения, не разбирайки, че точно тези дребни погрешни стъпки в един момент ни довеждат до там, да не познаем себе си и да се срамуваме от себе си, ако ни е останала съвест за това, разбира се.

Сега, когато трябва да правя морален избор, се питам :”Как би постъпил Герхард в тази ситуация?”…..