Мотивиране децата за участие в непредпочитана от тях дейност
Педагозите често се сблъскват с упоритото желание на децата да участват само в еднотипни дейности. В режмните моменти, отделени за игра, някои деца упорито играят на едно и също. Също така и в задължителните регламентирани ситуации има деца, които с нежелание участват в предложената дейност, реакцията в повечето случаи е : "Не искам.", "Не ми се рисува" и т.н. Важно за развитието на децата е мотивирането за участие във всички дейности, развиването на всички техни умения и преодоляването на негативната настройка към определени занимания. Проучването показва, че в повечето случаи, нежеланието на детето да участва в дадена дейност е обусловено от придобит негативен опит емоционален опит в хода на дейността. В търсенето на система от стимули, които да го ремотивират за включването в нея, в практиката си използвам успешно т.нар. от мен "специално време" на детето, в което то представя подготвена заедно със семейството и планирана от педагога "изненада", пряко свързана с неговите затруднения за избор на определена дейност. Съгласуваната дейност между педагогическия екип и семейството играе ролята на външен, добавъчен стимул, който, образно казано, "пренася" детето през страшния за него момент на вземане на решение за изява в непредпочитаната от него област. Ако детето се страхува или не обича да рисува, това може да бъде рисунка, изготвена с помощта на мама и татко; ако има проблеми с разказването - може да бъде кратък разказ по тема, заложена в седмичната програма, а може да бъде и начин за запознаване с буквите и откриване мястото на звуковете, като децата носят предмет -"домашно", който започва с определена буква и разказват за него. Възможността то да представи своя продукт, изготвен заедно със семейството в специален момент, отделен само за него пред цялата група, довежда до намаляване на отрицателните емоции /страх, липса на интерес, неувереност в собствените възможности/ и укрепва положително неговата относителна самооценка по повод дейността. Планиран и внимателно подготвен заедно със семейството, този момент може да бъде не само трамплин за детското самочувствие и емоционален комфорт, но и добра основа за изграждане мотивационното ядро на саморегулацията на детското поведение.
Наскоро ми се случи в началото на един урок, за който бях подготвила като изходна дума за звуков анализ думата "игра", на въпроса ми "Кои са любимите ви занимания?" да получа в отговор: писането и ученето, но не и играта. Едвам изкопчих от тях думата "игра". Някои деца сериозно ми се противопоставяха с довода, че имало много тъпи игри. Явно са преживели доста разочарования дори от игрите (пита се тук на какво са играли?), за да гледат на тях по този начин.
Изводът е, че ако не се подхожда правилно към дейностите, в които децата участват, дори нещо приятно и леко като играта може да им дотежи и даже да предизвика негативизъм у някои от тях.
Искам да споделя и нещо друго - допълнителните дейности "изяждат" време, което не ми се иска да ми се отнема, докато погледна - и дошло време за обяд, а съм искала да направим още куп неща...
Предварително благодаря!