Моето стихче за Шаро

Весел сняг, пухкав  сняг
пада вън на двора.
Весел Шаро скача пак
като всички хора!

Шаро, мирен ти бъди,
ще се простудиш!
Пак ще легнеш болен ти
и ще ми скимтиш!

Той погледна ме уплашен
и се сгуши във снега.
И покри със двете лапи
свойта кучешка глава...

Аз погалих го веднага
и погледна ме тогаз,
и засмяхме се игриво
двамата със пълен глас.