Коледа е!
...Човек обича детството си, както обича Родината си. Подобна мисъл като че ли е изказана от Сент Екзюпери. Защо ви я припомням ли? Просто защото детството ни е един прекрасен свят от чудеса и странности, а Дядо Коледа е един от основните обитатели на този свят.
И ако ние решим и спрем да му вярваме, все едно да се простим безвъзвратно с детството си, с мечтите си, поезията и полета на въображението.
"Учените глави" биха ни упрекнали - кажете истината и не смесвайте логиката с фантазиите...И вси пак...
Коледа е! Нека запазим атмосферата на тайнствено съучастничество и да се постараем да превърнем този дълбоко семеен празник в неповторимо преживяване, защото Дядо Коледа е вечен и ни трогва със своята доброта. Той ни дава надежда, кураж, утешение и издръжливост - неща, без които животът ни е немислим, особено днес...
"Красотата ще спаси света" - казал го е великият Достоевски.
Вярваме го и ние...
....За стигналите до последното изречение - бонус: Различни варианти на "Джингълбелс"...
"Джингълбелс"
В празничната нощ,
с весел звън навън,идва със шейна Дядо Коледа.
Колко ли деца зарадва той сега
и колко ли мечти след миг
ще се сбъднат по света?
Припев: Джингълбелс, джингълбелс,
в пълната шейна всичко има
и отнася та малките деца. Хей!
Джингълбелс, джингълбелс
техните очи вижте как блестят
сияят сякаш са звезди.
Чорапче приготви под малката елха
след миг ще спре шейна пред твоята врата.
Звънчето звъни, това е той нали?
И колко ли мечти след миг
ще се сбъднат по света.
Припев: Същия
"Звънят звънчета"
Сняг вали, вали. Всичко побеля-
Губер бял покри цялата земя. /2
Припев: Зън, зън, зън, зън, зън, зън, тичайте навън,
празник е и то един, да се веселим./2
В нашата шейна, скачайте сега
и да се катурнем всички по снега.
Важното сега е да не се делим,
дружно смели, весели напред да летим.
Припев: Същия
Вятърът игрив ръси снежен прах,
ех, че песента е весела сега.
Конче вихрогонче тича по снега
все така навън снегът вали, вали, вали.
Припев: Същия
"Зън, зън, зън"
Вятърът навън, стар кавал надул,
песента му в сън Коледа я чул.
Май съм закъснял - рече си тогаз
и с голямата шейна литна той към нас.
Припев: Зън, зън, зън, зън, зън, зън,
чуй се сладък звън.
Коледа, Коледа, идва пак при нас. Хей!/2
Ежко кривокрак, Мечо със калпак
чакаха отвън, там, при старий пън.
Коледа разбра тяхната молба
и в голямата шейна бързо ги прибра.
Припев: Същия
Зайчетата в миг, скочиха със вик:
Мили Коледа, ха вземи и нас.
Ето Кум Вълчан, със кожух съдран
обещава в тази нощ да не бъде лош.
Припев: Същия
И още една песен, която само съм чувала и съответно пяла с децата...
"Сняг вали, вали"
Лиса с хурката преде,
зайко морковче яде./2
Че в гората пада сняг,
люта зима иде пак./2
Меца си доплита шал,
ежко сладко е заспал./2
Че в гората пада сняг,
люта зима иде пак./2
Вълчо мери нов калпак,
тихо пада пухкав сняг./2
А над китните ели
сняг вали, вали, вали./2
/Променен "оригинала" който написах в поста./
Човек обича детството си така, както обича дома и Родината си. Подобна мисъл като да е изказана от Сент Екзюпери, или може би от някой друг. Защо ви я припомням ли? Защото детството е един прекрасен свят от чудеса и странности,а приказното и вълшебното са главните обитатели на този свят. И ако ние решим и спрем да му вярваме, все едно да се простим безвъзвратно с детството си, с мечтите, поезията и полета на въображението."Учените глави"биха ни упрекнали - кажете истината и не смесвайте логиката с фантазиите. И все пак...Нека да запазим атмосферата на тайнствено съучастничество и да се постараем да превърнем детството на нашите деца в неповторимо преживяване и незабравим спомен....
Също и за това:
Всеки от детството си взел,
нещичко из пътя да му свети-
може съкровената си цел,
може би измислени куплети,
може стихче, може песничка една
като сладкопойна чучулига
да е взел от детската страна,
понякога и туй за цял живот му стига!
Не мога да пропусна и тези стихове:
Нима ще може без вълшебство
да мине пъстрото ни детство?
Не зная млад и остарял
без чудеса да е живял!
Нима ще тръгнем без вълшебство,
щом мине пъстрото ни детство?
Тръгнете с приказни герои,
днес те са ваши,а и мои.
Ще минат много дни и нощи,
но всеки ще си спомня още
за своите приятели добри,
за всички мигове чудесни,
за общите мечти и песни
и този спомен дълго ще гори.
И задължителен завършек:
Не, детството не си отива!
Дори на сън, дори на сън...
Нещо се отплеснах, но темата за детството и съпътстващото го вълшебство ми е слабост......
И...Дядо Коледа съществува. Няма две мнения по въпроса?!?!
Ей, мили мои,
Направо ме просълзихте. От няколко дни влизам от група в група, гледам карнавали, зимни приказки , Бъдни вечер, работилници на Дядо Коледа и какви ли още не чудеса. И съм като омъгьосана! Постоянно си припявам някаква зимна песничка. И ми е много странно като се погледна в огледалото: аз ли съм?! Този месец декември аз не съм на 53; не съм госпожа директорката - аз съм малкото момиченце от МОЕТО детство! И кой казва, че дядо Коледа не съществува! Огледайте се и ще го видите в очите на НАШИТЕ ДЕЦА!
Желая на всички от ОБЩНОСТТА ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ!!!
...И тази бяла, снежна обстановка отключва едно от детските ми "чекмеджета" за моите Коледи без Дядо Коледа, защото тогава идваше Дядо Мраз. Дори веднъж му се разсърдих и то много сериозно. На Дядо Мраз...Ще ви разкажа по-късно.
Миналата година още през есента започна "музикалната" ни подготовка за Коледа и в миг на "настроение", породено от преплитането на есенен листопад с "Дядо Коледа пристига" се "словоизлиях" така...
Кажете дружина: Да бъде!
Шира казваш...Мммм...Сладко...
Та щом сме рекли: Да бъде!!!!
Хм...Шели, казвай за каква шира "говориш", защото ме човърка любопитство...
За такава шира явно става дума!?!?!?