Каква е целта на образованието... | Предучилищна педагогика

Преди много години с едни от първите блогери-ентусиасти тук, в хаоса на безвремието между надежди, лутане и неяснота, се бяхме заели да дефинираме целта на образованието...после се разпиляхме, всеки в своите пътища.
Аз винаги съм била малко дървен философ..:)), но държа да отбележа - целеустремен мечтател. И сега, 17 години след като Тери сложи началото на това прекрасно място, в което девизът беше "Авторът си ти!", след много верни и погрешни пътеки, които със сигурност всеки от нас е избродил, искам да се върна тук. Не в социалните мрежи, не в печатницата, за да спечеля хорорар от някоя книга, а тук, където кипеше истински брейнсторминг и където хората не се познаваха лице в лице, но се обичаха. И работеха заедно, всеки с дълбокото чувство, че житото за сеене не е за продаване.
И така, : - Каква е целта на образованието? Какво искаме да постигнем, когато задължаваме децата да ходят на детска градина и училище? Искам да ви чуя, искам да коментираме, искам да ви разказвам. Някога, когато учех за детски учител, най-голямото светило сред академичната общност на факултета, професор Елка Петрова, често ни казваше: "Учителят е творец!" Тогава, на студентските ни акъли, ни се виждаше поостаряло, така де, малко в духа на "всестранно развитата личност", по клише, но сега, след повече от 30 години си мисля: "Поклон, Професоре! Беше права да искаш от нас да мислим като творци, а не като обикновени изпълнители на нечия програма..."
"Не можеш да накараш душа, която няма жажда, да пие". - това са думи на Френе, един от пионерите на модерното образование.
Познавате ли системата Френе, познавате ли Валдорф, Монтесори, познавате ли "Стъпка по стъпка", а Виготски?, чели ли сте Виготски и Пиаже...или познавате само "Моливко" ...
Дълго време общността тук служеше само за да попита някой; "Кой ще ми даде конспект..?" Зачеркваме конспектите. Започваме да мислим. И да творим. Джазът, казват, е много сложна импровизация...хм, импровизация, пък с правила...Да, висша импровизация се прави само от утвърден майстор в занаята, който владее до съвършенство всички похвати и техники, иначе не става. Така че - зачеркваме "кой може да ми даде конспект".
Къде сте? Искам да ви чуя.
а дотогава, за който разбира добре френски - малко история:
https://www.youtube.com/watch?v=eqKy5N_NCsk&t=1612s&ab_channel=novalame

Категории

Н Невчесани мисли

Новото образование

Коментари

danieladjavolska преди 1 година и 10 месеца

Къде се изгуби? Търсех из виртуала.

shellysun преди 1 година и 10 месеца

Здравей, Дале. Драго е на сърцето ми да се съберем отново:)) Къде се загубих...ами..след като опитах всичко по силите си да променя нещо в образованието и катастрофирах с челен сблъсък:))..реших да попътувам и да видя как го правят хората по света, да се опитам да си обясня защо на нас не ни се получава. Дали имам отговора? Не знам. по-скоро имам частични наблюдения. Дали това може да бъде полезно? Не знам - това, което знам със сигурност е, че за да бъдат полезни моите наблюдения, трябва да има хора, които да са съпричастни на факта за провал в българското образование и да търсят активно как да го променят. Това се опитвам и да разбера тук, връщайки се към корените на онази малка, но чиста общност, която вярваше в творческата си сила за промяна. Признавам, че дълго време си бях забранила дори да поглеждам даже и към новина, свързана с образованието в България. Но сега виждам, че отново се готви нов закон и нови стандарти,...виждам и успешното разпиляване и пропадане в социалните мрежи на всякакви педагогически иновации, които се изродиха в боричкане за поредната субсидия за нов учебник или учебно помагало...и се питам...- Какво работиха всички университети, експерти, педагогически общности и колективи за тия изминали 10 години?...и как така на последните изпити по български език се пада разказ на никому неизвестната майка на Папи Ханс /прости ме, боже/...Прочетох разказа и се запитах над какви ценности, да му се не види, трябва да си упражняват мозъка съвременните седмокласници...и кой от всичките светила реши, че те са най-важни..Някога за национално оценяване се избираше само измежду българските класици...сега, явно е достатъчно да си майка на Папи Ханс.
Та така...реших да потърся верните си и изпитани другари от времето на мечтите и да разбера какво се случва. Пък, ако някой има нужда и от моите наблюдения, ще има с кого да ги споделя.

danieladjavolska преди 1 година и 10 месеца

Тук сме...и там. Някъде, навсякъде. Някои се поизмориха в битката с вятърните мелници, други още си я водят, трети заявяват, че ако сега трябва да започват, няма да започват същото. Появяват се преквалифицирани - изведнъж разбрали, че видиш ли ти, много обичат децата. Само с обич не става. Други, току-що завършили записват магистратура управление на образованието. Много директор, малко работник...и всеки със своята си визия за предучилищната.

Има и една група онлайн завършващи, които не знаят за какво става дума в детската градина. Тепърва се учат. Дано се научат.

Има и още една група, която случайно е попаднала в предучилищната. Има и още една група - завършват, но не идват да работят в детската градина. Има още, и още...Дайте път на младите хора! А къде са тези млади хора? И как ги посрещат старите...е, не акули, но почти, понякога. Като чуя: Аз толкова години съм дала от живота си за тази работа...Имал, дал е отговорът.

А децата? Не са съвсем същите, но са деца и към всяко трябва да се открие пътя. Родителите - пак са си родители, но не са същите. Сякаш днешните родители се страхуват да застанат срещу децата си, когато децата вървят срещу себе си.

В момента Предучилищната е в летаргия. Малко трябва да се подаде ръка на децата и на родителите и микро-то ще се подреди, но остава макросветът, а там е вече проблемът.