Има един лаф...
...един наш семеен приятел казва: "Аз работя като пчеличка, а някой идва и се ...... отгоре като слон".
Гледам - без думи останахме всички съмишленици. Независимо от поканите за коментари към висшестоящи и не толкова професори, доктори, чиновници и вс.ост..... Мълчание, липса на комуникативност и интерес от страна на тези люде. Пренебрежение. Ама кои сме ние, та ще ни отговарят на поканата? Не приехме радушно, дори напротив, новата програма, а сега ще ги каним. Те, в частност СО - Образование още не са отговорили на конкретно запитване, макар че минаха вече почти ДВА месеца:
СТОЛИЧНА ОБЩИНА
ДЕЛОВОДНА СПРАВКА 
данни за документ
Номер на документ:
ххххххх
Дата на завеждане
31.05.2010 12:31:55
Тип:
Писмо
Относно:
ИСОДГ атакува с имейли родители на деца родени 2005 година, за да кандидатстват в предучилищна група
Дата на приключване:
Документът не е приключен.
последна резолюция:
Резолиращ
Мария Минчева
пък ние искаме дискусия! Същото е положението с ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБСЪЖДАНЕ И ОБЩЕСТВЕНА ДИСКУСИЯ НА ПРОЕКТ ЗА ЗАКОН ЗА УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ - още си е актуално, може да си се пише, кой ли го чете...
Друго си е пред медиите да излезеш и да кажеш две-три приказки, с които да хвърлиш де смут, де прах в очите на хората! Да се покаже среща и при въпроса за 5-годишните в училище да се дадат мнения само на директори на училища, които харесват /биха ли могли да не?/ предложението, НО няма как да го направят, изтъквайки една или друга причина... Да видяхме психолози, детски учители?
Те хапят.
Днес намерих в пощата си позицията на доц.д-р Р. Захариева, която с радост предоставям на общността...
Позиция по повод на тема: "Двугодишна задължителна подготовка за училище за децата от 5 до 7 години - какво, как и къде"
Преди всичко изказвам своята благодарност на инициаторите на форума за отправената ми поканата да участвам в него.
С удоволствие изразявам своята позиция, с единствен мотив да бъде част от позитивната промяна и от процесът на търсенето на отговори по различни въпроси на образователната реформа у нас, насочена към основната й цел - да се преобрази детската градина и училището, като ги „отвори” все повече както към въпросите на детската индивидуалност и потенциал, така и към трансформиращото се общество.
Моята надежда, че се доближаваме до идеята, когато:
· всяко дете ще има възможност да се развива в детската градина съобразно своите индивидуални особености и потенциал;
· единствения критерии за оценка на детето няма да бъдат само наличието на „знания” и „умения”, а ще се оценяват индивидуалните детски възможности: социални умения за живот в група; грижа за растенията и животните; за реда в раничката на детето; в гардероба и порядъка в занималнята; и др.;
· от детската градина към училището да тръгва - самоувереното дете, което: приема различията между деца и възрастни – вместо да ги наранява (критикува); помага и подкрепя приятелите си, вместо да завижда; радва се на успеха на връстника си, вместо да се гневи; животът му е ориентиран към творчество във всичките негови форми, вместо към разрушаване и изолация; и т.н.
· Колкото по-рано детето е насочено към развиване на тези качества, толкова повече те ще се развиват и утвърждават с израстването му.
За развитие на детето е необходима ГРИЖОВНА, ПОДКРЕПЯЩА иРАЗВИВАЩА СРЕДА, организирана от мотивирани за работа детски учители и подпомагащи (отговорни)родители. Необходимо е да се отчете и факторът - ВРЕМЕ за постигане от детето на очакваните резултати. За някои деца, които за първи път тръгват на детска градина на 5 години, тези 2 години могат да се окажат недостатъчни. За други деца – те да бъдат напълно достатъчни. Именно поради това са моите опасения и предложения. И така
моите опасения са свързани с подмяната на идеята и сваляне на учебното съдържание при пет-годишните деца, които няма да бъдат готови за това. Но със сигурност, децата ще бъдат демотивирани да продължат своето обучение след 4 клас.
Моите предложения, за да успее идеята за задължителна две-годишна подготвителна група са в следните насоки:
· Възпитателно-образователният процес в групата задължително трябва да бъде индивидуализиран. Чрез създаване на индивидуални планове насочени към конкретните нужди на детето. Този подход ще бъде най-безболезненото адаптиране на детето, в помощ на учителя и родителя/ите.
· Критерият за формиране на групата не бива да бъде единствено календарната възраст на детето, а неговото индивидуално развитие. Известно е ,че в предучилищна възраст детското развитие е неравномерно, поради което деца на една и съща календарна възраст имат различни постижения, развити умения и различни способности. Именно поради този факт, смятам, че всички деца, които ще за първи път ще тръгнат на детска градина на 5 години не трябва да бъдат обособени в отделна група. Те трябва да бъдат включвани „временно” или за една година, в тази възрастова група която съответства на тяхното психическо развитие. Дори това да е групата на 3-4 –годишните деца.
· За тези деца трябва да се грижат, възпитават и обучават единствено детски учители, които имат необходимия знания и опит за работа с деца в предучилищна възраст. Дете, което не е посещавало детска градина не е готово да отговори на изискванията на учителя от началното училище. То има нужда от специално внимание и адаптиране към образователната среда. Необходимо е да бъде подготвено за новия начин на живот в институционална социална група (на детската градина, и по-късно класът – в училище)и едва след това да отиде на училище – където то става „ученик”. Новата роля на „ученик” е предписана в съответните права и отговорности, залегнали в ЗНП, Правилника за приложението му, и др.
Съзнавам, че с тези няколко предложения не изчерпвам целия спектър от въпроси, които съпътстват предстоящият процес. Но някак ми се иска да не се изпуска от вниманието ни насоката, че тези, а и всички останали деца имат нужда ние – възрастните, които отговаряме за тях, да им създадем ГРИЖОВНА, ПОДКРЕПЯЩА иРАЗВИВАЩА СРЕДА.
С пожелания за здраве, хармония и щастие към всички ви!
Доц. д-р Райна Захариева