Идея - 2. Правилото на баба

Скъпа Галя,прекрасна е идея 2!Но когато баба е детска учителка по професия, а мама - икономист, много често се стига до "Кой прав и кой крив".В правотата на бабините методи и средства се уверяват едва,когато времето вече е минало.Откакто съм открила този блог,съм го препоръчала на много майки- мои близки,защото тук могат да открият отговори на много въпроси по отношение на възпитанието на децата си.От мои лични наблюдения през последните 4-5 години стигам до извода,че в днешно време, вече не е актуално мнението,че бабите и дядовците разглезват децата.Съвременните млади родители нямат много време за децата си/като че ли ние имахме/и през кратките часове заедно /от  19,00 -20,00ч. до 22,00 ч./ се стремят да бъдат най-добрите.Още много можем да говорим за разликите в методите на възпитание в семейството,но все пак няма да е лошо да прочетем и тази "магнетична" книга.

Мила Тони, все още не мога да говоря от позицията на баба, макар че това си е очакване! :) Но у дома правилото за бабите и дядовците, дето разглезват, важи с пълна сила, за съжаление. Опитвам се да ги разбера. Какво ще кажеш за всеобщото мнение, че внуците се обичат повече от деца? А наистина младите родетели днес имат още по-малко време за децата си, препускайки по задачи. Положението едва ли скоро ще стане по-розово, по-скоро обратното. Лошото е, че това повече или по-малко рефлектира върху децата.

А относно "магнетичната книга" - радвам се, че откъсите ви харесват и да кажа, че смятам да дерзая и занапред :)

Галя,Галя,толкова е приятно да се общува с теб,макар и само с писане!Може би ще те разочаровам с отговора на въпроса,който задаваш,но още откак се е родил моя внук,аз казвам и така го чуствам,че обичта към собствените ми деца не може да бъде по-силна от никоя друга.Да,обичам внука си,много го обичам не само защото ми е първи и засега единтвен,но и защото в негово лице аз виждам един отдушник в напрегнатото ми ежедневие.Нещо повече - той е Дете, а за мен това е стимул за живот.С него имаме много силна емоционална връзка и на 5 години вече,след 2-3 дни ,когато не се виждаме,той ми казва при следващата ни среща колко съм му липсвала,той на мен - също.Но тази обич е различна,силна,но не толкова,колкото към децата ми.И двете добре  знаем,че дискусията по тази тема  може да се води докато свят светува.Колкото хора и семейства,толкова различни мнения и подходи!А ти,мила,продължавай с откъсите от книгата!Все още не съм я намерила,но дори и тогава с интерес ще следя твоите публикации в блога.Надявам се,че ще намериш време и за  почивка в края на това горещо лято .

До скоро

:) toni 55, сигурно и аз ще те учудя с това, което ще напиша сега, но е самата истина - за първи път през живота си срещам човек (баба :) ), който да каже, че обича повече децата от внуците си! Но към това с радост ще добавя, че аз, макар че все още нямам внуци, винаги съм мислила като теб! И съм се чудила при всеки разговор от такъв род, как хората могат да кажат, че е обратното. Дори съм се замисляла дали тези техни думи не са били плод на желание да угодиш, на стремеж за подражание на нещо вече тооолкова утвърдено или рпичината е била друга, но - за мен думите не са били искрени, независимо от това, какъв човек ги казва. Радвам се за това, че намерих съмишленик и сега спокойно ще чакам бабинство, та да проверя как е :)

А книгата...там си е една зарибявка :) и така ме е завладяла, че нямам намерение да спирам, докато не ви запозная с нещата, които мисля и се надявам да влязат в употреба на всеки от нас.

Да, почивам ефективно :) и работата на компютъра ми доставя удоволствие покрай общуването в bglog.net!