Здравейте, страхотна дружина!

Да ме е нямало има-няма десет дена, а вие тук сте насътворили чудеса! Направо съм възторжена, възторжена, възторжена! Ще ми трябват дни да изчета и коментирам всички интересни неща тук. Но...ще гледам да наваксам. Галя, благодаря от сърце за чудесното администриране на Предучилищната, друго си е да има кой изцяло да те смени. /Ще го правим по-често занапред, за да се зареждаме с нови идеи/. Сега, като пиша, до мен ми се набива на очи нашата анкета. Преди да "абдикирам" имаше едно изпреварване на променящата роля на учителите спрямо МОН, което мен лично много ме радваше. Сега, обаче...пак зацикляме. Ей, хора, образованието е работа и отговорност на всички - на учителите най-вече. Поне защото в тях е звънчето - да звънят, когато има опасност, нали са най близо до проблемите. Нещото, което най-много ме впечатли на пръв поглед е очакването ви да получим отговор на писмото с коментарите по новата програма. Писмото Ани го занесе в МОН на 15 август - до 15 септември тече официалният едномесечен срок, в който трябва да получим някакъв отговор. Бъдете сигурни, че веднага ще го видите тук. Аз също съм разочарована, че няма отговор от екипа, разработил проекто-програмата.Обаче, аз мисля, че не сме хабили безсънни часове напразно - какво ще кажете да ги подсетя с още едно писмо, че чакаме тяхната реакция? А после и с още писма, докато не ни отговорят. Това е бъдеща национална програма - не може така тихомълком да мине и замине, животоспасяващо е да се огледа под лупа. Та си мисля, че нахалството в този случай ще ни бъде простено. Честно казано, аз претръпнах относно това какво има да се случва след 15 септември - да правим каквото трябва, пък да става каквото ще, нали така? Днес говорих с Лел - чувствам се толкова обнадеждена, толкова важна и съществена ми изглежда ролата на българския учител във всичко, което се случва след нашия разговор. Ще споделя само една от мислите му, която изключително ме впечатли: "Образованието не се прави от човек, то е национално дело; образованието трябва да бъде общонационално движение."  Чуйте пак думите на Лел, това е, което трябва да помним:

"И нещо много важно може да се каже за света на Учителя - това е свят на истината. Известно ни е, че само Истината побеждава! "Какво е името на тази истина аз не зная - а и кой знае името на истината? Но нейното присъствие неизменно вълнува и озарява мислите с особенна, странна светлина.Като че ли тук учителят е снел от човека всичко привнесено, всичко излишно, пречещо и зло, прегърнал е него и земята с нежен любящ поглед - и се е замислил дълбоко. И се е замислил дълбоко, прозрявайки нещо ... И ни се иска тишина - нито един звук, никакво шумолене да не нарушава тази дълбока човешка мисъл." Мисъл,  която си запалила ти!

Учителко, безименна!

Не падайте, духом! Не унивайте! Не смейте!

Заповядана е, тържественост!"