За същността на учителя
Хм. Неделя вечер, философски теми...Но...
Понякога една реплика, един поглед, писмо или среща променят потока на мислите ти за време и времена напред. Дълго време си мислех защо така зацикли тазгодишният ни конкурс. Уж темата е най-обикновена, предполага разказване, споделяне на личен опит...а, то сякаш диаманти търсехме. И наистина, истинският Учител е диамант, за чието оформяне са нужни специфични условия, особен състав и шлифовката на опита, за да бъде полезна неговата безценност.
Получих по пощата писмо. От приятел. С един прикрепен файл. И така..- Менегетти_1-Какво_значи_Учител.doc
"Кого можем да считаме за учител, какво трябва да прави учителят, ако се абстрахираме от преподаваното от него съдържание?...Какво е това "учител"? Учителят - това е трикратно превъзхождащ. На латински "магистър" означава "три пъти повече".
1. Той знае тези неща, които знаят всички.
2. Той притежава знание, опосредствано от символи, тоест, владее техниката.
3.Той знае как са свързани феноменологията и Битието.
С други думи Учителят е надарен с вътрешна способност, умение да опосредства Битието, висшата реалност във всяко нещо, събитие или ситуация, в която участва. Той е едновременно и опитен, и мъдър, независимо от наличието на дипломи или външни знаци на признание... Учител - това е човек, способен да твори истина в трикратно по-висша степен от останалите, което го прави и трикратно превъзхождащ."
Предучилищна педагогика
· 21.02.2024
· shellysun
Аз пък не се притеснявам от това, че конкурса върви по-бавно. Темата само на първи поглед е лесна. Тя предполага интроспективен поглед навътре и назад в годините. А не всеки има желание и нужда да се вглежда в себе си. Тази черта, както пишеше на едно място в материал, свързан с толкова дискутираната в тази общност теория на множествените интелигентности, е присъща на интелигентните хора. :-)))Освен това уроците, които са ни преподали нашите учители не винаги ни представят в добра светлина. Кой и колко са готови да си признаят на всеослушание, дори в анонимността на Нета, уронващи самочувствието истини? За това още по-ценни са сравнително малкото публикации.
Има още една страна на това, да си учител. Тя ме окрили в момента, в който я чух. Има я в трудовете на Р. Щайнер. Той твърди, че само две професии са кармично предопределени: на градинаря и учителя. Че още на небето, преди инкарнацията, учителят се среща с душите на всички свои бъдещи ученици и "договаря" взаимоотношенията и уроците, които трябва да бъдат "преподадени" и "научени". Представяте ли си?! Ти идваш на света, за да бъдеш учител! Не си готов и не би могъл да бъдеш нищо друго! Звучи като приказка. Но кой е казал, че приказките нямат за основа истината?!:-) Като се замисля, може би за това има учители назовани и учители призвани. Първите стоят някак прикачени към системата и при първо "разтърсване" лесно и безболезнено излизат от нея. Вторите боледуват, ако им се наложи да напуснат системата. Боледуват и учениците им, ако напускането е внезапно. Тези учители остават учители до края на живота си. Какво говоря?! Те остават учители в сърцата ни до края на нашия живот. А това значи, че са по своему безсмъртни. Защото човек умира окончателно тогава, когато умре последния, който носи спомена за него.....
Благодаря ти, Шели, благодаря и на твоя приятел за възможността да си говорим на тази тема, ние, учителите.....
Ей, Шели,
Пърси Бис, озарена си, и благословена - щом си имала този досег.
Личи ти.
Бъди си - самата Себе си - НеГорчива,
просто Учител - те Децата са ти Спасението!
Имаш Божественото в тази Мисия - раздавай го, щото е по-безценно от "всичките пари на света".
Успех!
С този конкурс ми отворихте спомени и извикахте толкова приятни емоции, че направо да си кажа "благодаря" и да ходя да спя, но не и преди да съм си казала рецитацията...
Темата за конкурса си е много добра, но май ние не се отнесохме с нужното внимание към нея...Това само в случай че се търси вина. Не ни е виновна темата...Явно други неща ни вълнуват в момента - като разни кариерни и не толкова, диференцирани и не толкова мисли...
Аз също очаквах ретро спомени, които зареждат с положителна енергия, защото за да сме това, което сме, го дължим на някого - за отскок, а след това на себе си - като за до-развитие...
Що става дума за руския - чета го и то с удоволствие. Що става дума за горчивия привкус - той дойде от онази есен на стачката, за която ме е срам да кажа, че колегите изобщо не споменават /моите/...Не е било, не го е имало...
В последно време се опитвам да стесня реалното /интересуват ме децата от групата и техните родители/, а нямам нищо против да си изповядвам мислите в необята на виртуалното...Явно и аз остарявам...
И да си призная - някои от писанията ми останаха на чернова в блога, защото ме хвана срам само /почти де, не напълно/ аз да си "хваля" Учителите....
Ето такива петъчно-съботни мисли ми се настаниха в главата по никое време...