За красотата

Защо се стремим към красивото, е само част от загадката, най-провокативният въпрос винаги е бил – как определяме красотата?Философите я поставят в морални рамки: според Платон красивото е добро. Поетите търсят възвишеното: „Красотата е истина, истината - красота" - пише Джон Кийтс, въпреки че Анатол Франс смята, че красотата е „дори по-дълбока от истината". Други са по-земни. „Хората идват при мен и ми казват: „Докторе, направи ме красив" - споделя един пластичен хирург. - Всъщност искат високи скули и по-стегната челюст."  Науката е изследвала красотата и я е провъзгласила за стратегия. „Красотата е здраве - казва психологът. - Нещо като билборд, който заявява: „Аз съм здрава и плодовита, мога да възпроизведа твоите гени." В най-добрата си форма красотата е тържествуване. От воина от бразилското племе чикао, изрисуван с петна като ягуар, до Мадона с нейния метален сутиен хората се наслаждават на възможността да захвърлят ежедневната си кожа и да се маскират като по-могъщи, по-романтични или по-сексапилни създания. В най-лошата си форма красотата дискриминира. Изследванията показват, че привлекателните хора изкарват повече пари, по-често им обръщат внимание, получават по-леки присъди и ги възприемат като по-приветливи. Съдим за книгата по корицата...Утешаваме се с клишета. Разправяме, че красотата е само фасада. Че е само в очите на гледащия. Че красотата е в делата.
31_pic_big[1].jpg