Коледа е. Детските очички често, често се обръщат към прозореца, за да видят дали врабчетата надничат и следят за добрите дела, а сърчицата тръпнат в очакване на.......
В очакване на какво? Единствено и само на подаръците. Цял месец преди Коледа децата само за това говорят и само това обсъждат. Кулминацията е при писането на прословутото писмо до Добрия старец. Част от децата знаят какво точно искат, но за някои деца не стигат няколко реда, за да се запишат всички желания. И те са прави. На път към детето се оказва, чеДядо Коледа се спира при баби, лели, чичовци и потокът на подаръците расте в геометрична прогресия и....намалява реалната му стойност измерена в количество детска радост. А като поставим на везните и набързо купените, не много качествени подаръци.....Излиза,че напразно се дават поне половината от парите.
И какво остава след празника за детето? Куп разноцветни хартии и няколко полусчупени играчки.
А къде отиде Очакването, Чудото, Светлината в сърцето?!
И се сещам за начина, по който организират валдорфци Коледа.
За разлика от нас, при тях очакването на Коледа продължава 40 дни! Коледното настроение се създава постепенно, чрез добротата и добрите дела, които запалват светлината вътре в душите на децата до най-светлото чудо - раждането на младенеца.Всяка седмица има своите акценти. Всеки ден - своя атмосфера. Тя идва от малките, но забележими промени в интериора и украсата, от приказките, които се разказват в тези наситени с доброта, тайнственост и приказност дни. Да, за тях основното е децата да попият чрез приказките идеите за добротата, която побеждава лошото, за добрите дела, които подготвят най-голямото добро за хората - раждането на Младия Бог, на младата надежда за бъдещето. Малките измислени от самите учителки приказки за св. Николай, първообраза на Дядо Коледа, "Златния талер" от Братя Грим, за Мария и Йосиф, придружени всяка седмица от малък празник, посветен на добрите дела сред хората и животните в гората, някак измества акцента от очакването единствено и само на подаръците към истинската същност на празника - борбата между доброто и злото, победата на доброто и раждането на Бога.
За светлата и специална атмосфера много важна роля играе украсата на специалната маса на сезоните, върху която всяка седмица става все по-богата картината на Рождеството. Отначало върху нея преобладава само синият цвят на аранжирана копринена тъкан и камъчета. През втората седмица палитрата се обогатява с елхови клонки, шишарки и дървесна кора. На третата седмица на масата се появяват овчар с овце, а през четвъртата - малки фигурки на Йосиф, Мария и малка люлка за младенеца. Златна звезда слиза все по-ниско над пасторалната картина. Тази прекрасна картина, заедно с четирите запалени свещи наистина внушават на децата усещане за тайнственост, очакване, наближаваща среща с Чудото.
Като част от изпълнените с доброта дни преди Коледа е и подготовката на подаръците. Нали няма да ви изненадам като ви кажа, че подаръците се правят ръчно от родителите за децата: куклички от вълна и плат, животинки от боядисана вълна, красиви ръчно изработени торбички, пълни с приготвени от майките сладкиши и хартиени ангелчета. Децата също приготват за родителите си своите дарове - рисунки, ушити куклички, измайсторени от природни материали фигурки.
На самото Коледно тържество се играе рождественска пиеска. Обикновено пиеската е колективно творчество на децата и се играе няколко години подред. Всяка година става по-сложна и за това по-интересна за децата.
Не знам как звучи от страни, но ако човек е част от тази атмосфера, разбира колко доброта, човечност, грижа за душата и сърцето на детето има в нея. Колко спокойствие, хармония, радост и чистота носи тя. И заедно с това как умно, с много такт и грижа за възможностите на детето да възприема света се посява семенцето на традициите и духовността. И забелязвате ли? Това се прави не като фолклорен празник, т.е. като нещо външно, едва ли не вече съществуващо само в музеите, а като органична част от духовната същност на детето и неговите родители.
Увлечено в тази тайнствена и празнична атмосфера, срещано всеки ден с различни страни на добротата и библейските приказки, тръпнещо в очакване на Истинското Чудо, детето някак забравя за лъскавия свят на витрините и приема като като най-чуден дар кукличката, направена от мама.
Как мислите, кое ще остане завинаги в сърцето му: мамината парцалена кукла или лъскавата ококорена Барби?!
Ела,
Благодаря за съпричастността и истинският интерес към написаното! Признавам, че твоите материали за американската система за предучилищно възпитание бяха импулса ми да разкажа малко за Валдорфската педагогическа система.
Съзнавам, че е много трудно и са нужни определени усилия от страна на възрастните, за да се опази детето по коледните празници от инвазията на рекламата, инерцията на обичайното и общоприетото и да се потърсят пътища за различното, за докосване на душата на детето.
Познавам две немски семейства и едно американско, в които изобщо не се гледа телевизия не само по празниците, но и през цялата година по време, когато децата са будни, точно за да се предпазят децата от нейното вредно моделиращо и, честно казано, затъпяващо влияние.По време на практиката ми в германска Валдорфска детска градина бях порачена и от факта, че при среща на деца и родите на обяд, нито едно германско дете не питаше родителя си"Какво си ми купил?" и не ровеше в чантата му за нещо купено. Нито пък родителите обещаваха какно точно ще му купят на път от грудината до къщи. Така че консуматорското отношение към света е резултат не само от коледната атмосфера, но и от цялостната възпитателна стратегия на семейството и детската градина.
Освен това светът на децата е далеч по-различен от нашия. На първо място в него нещата стават с далеч по-бавно темпо от нашето. И всяко дейност, която за нас изглежда рутинна, там може да е трудна, изморителна и изискваща много време - самостоятелно обличане, хранене, игра, занимания,прибиране и подреждане . Но точно за да се превърне в рутинната дейност на възрастния, обичайните дейности от деня на детето не бива да се променят и по време на тези 40 дни. Напротив, те се превръщат в част от ритуалът на тези дни. И трябва да продължат да запълват голяма част от времето на децата.
А да напомням ли за светът на вълшебните неща, в който живеят децата до училище, а и в първите години от него?! На мен ми е много мъчно, че ние правим всичко възможно, чрез фактите и истините на науката, да разрушим този свят и да изгоним завинаги вълшебните приятели на децата: всички тези елфи, джуджета и добри същества, които живеят, според децата, във всеки предмет. Единствено по Коледа им даваме право на живот чрез Дядо Коледа и неговите джуджета. Та ако се възползваме от безграничните възможности на този любим детски свят, то всяко камъче, всяка клонка, всяко птиче, срещнати по време на ежедневната разходка, могат да бъдат извор на приказка и част от необикновената коледна атмосфера. Освен това социалният живот на обществото точно по Коледа предлага безброй възможности за участие в истински актове на милосърдие и човешка доброта. Моето дълбоко убеждение и личен опит показват, че детството е точно времето, когато можем да научим чрез пряк пример децата да бъдат милосърдни, толерантни и състрадателни към хората с увреждания, болните, страдащите и бедните. А подготовката на всяко добро и милосърдно дело може да отнеме много от детското време и интереси и да запълни предколедните дни.
За развитие на коледната атмосфера ти предлагам един примерен план на тези 4 седмици:
Първата седмица, до неделя:
· На масата на годишните времена пейзажът е от царството на минералите-камъчета,раковини. Самата маса е покрита с копринени или памучни тъкани в синьо и бяло;
· На масата на годишните времена и на обедната маса се запалва ежедневно по една свещ;
· Пеят се Рождественски песни;
· Разказва се приказката “Звездния талер” от бр.Грим;
· Провежда се празника “Адвентска градина”.
Втората седмица:
Третата седмица:
Четвъртата седмица:
На 25 декември е празникът Рождество Христово.
Гале всичко,което си написала е страхотно, вече чакам следващата Коледа ,за се опитам да приложа твоите идеи.Радвам се ,че и моята колежка е доста просветена в тази насока ,което ще ни е от помощ.
А иначе с радост мога да споделя с Вас ,че за карнавала,който направихме с Дядо Коледа, децата предварително изработиха по две маски за гостите им на празника и с радост ги подариха на родителите,които бяха дошли да се веселят с нас .Радоста им беше разбира се още по-голяма от това ,че гостите сложеиа с радост своите маски ,за да се включат както трябва в карнавала!
Нямате права да коментирате тази публикация.
всички ключови думи