Европейската общност ни попита
Въпросите в допитването са много сериозни и сигурно ще имат нееднозначни отговори в различните страни. Аз нямам компетентността да коментирам всеки един от поставените въпроси, но бих искала да Ви запозная с мнението си по въпрос трети:
3. По какъв начин образователната система може да допринесе за подпомагането на дългосрочен устойчив икономически растеж в Европа?
Образователната система е много важна част от обществения организъм. От нейната ефективност пряко зависи компетентността, професионализма и цялостната реализация на всяко едно поколение в дадена държава. Мисля, че ако дадената държава иска да осигури условия за дългосрочен устойчив икономически растеж, то тя не би трябвало да допуска образователната система да бъде отделна, механична част от целия обществен организъм.
Искам да Ви запозная с обобщените изводи направени след провеждането на анкета сред родители на деца на възраст 4-5 години за най-острите проблеми, свързани с децата в България.
В началото на месец ноември предложихме на родителите да участват в анкета по листа-матрица на УНИЦЕФ. В нея се прави проучване за най-спешните три проблема в дадена страна, като анкетираните могат да избират между десет предложения. Като най-голям проблем/с най-много гласове/ в България родителите са отбелязали “Да дадем образование на всяко дете”. Второто място, според тях се полага на проблема “Да запазим земята за децата”, а на трето място са посочили “Да спрем нараняването и експлоатацията на децата”.
Аз мисля, че обединяването на усилията на родители, учители и управляващи институции би могло да доведе до значителен напредък в разрешаването на тези три големи проблема. Как, в основни линии може да стане това, според мен:
По отношение на първия проблем І. КАК ДА ДАДЕМ КАЧЕСТВЕНО ОБРАЗОВАНИЕ НА ВСЯКО ДЕТЕ, който има пряка връзка с въпроса как образователната система може да подпомогне дълготрайния, устойчив икономически растеж в България, могат да се направят следните изводи:
1.РОДИТЕЛИТЕ, в ролята си на ОСНОВЕН ВЪЗПИТАТЕЛ, трябва :
- да стимулират любознателността на децата и да им осигуряват емоционален комфорт и чувство за сигурност;
-да упражняват контрол върху режима, дисциплината и научаваното от детето;
-да се интересуват от проблемите в образователния процес, да се информират, да подкрепят добрата възпитателна и образователна практика;
-да имат ясна гражданска позиция по въпросите, свързани с възпитанието и образованието и да реагират при среща с некачествени образователи.
2. УЧИТЕЛИТЕ, в ролята си на ОСНОВЕН ОБРАЗОВАТЕЛ, трябва :
-да поддържат интереса и мотивацията за учене у всяко дете;
-да изграждат систематични знания и умения, касаещи областите на общественото знание;
-да подготвят децата за конкурентноспособно и социално-приемливо взаимодействие с околните;
-да “превеждат” на разбираем за децата език научните постижения на обществото.
3. ПРАВИТЕЛСТВО, ИНСТИТУЦИИ, в ролята си на ОСНОВЕН ЗАКОНОДАТЕЛЕН И КОНТРОЛИРАЩ ОРГАН, ВЛАДЕЕЩ МЕХАНИЗМИТЕ ЗА РЕГУЛАЦИЯ НА СИСТЕМАТА, трябва:
-да обявят образованието за приоритет в Република България и да отделят достатъчен процент от брутния вътрешен продукт за него;
-да изработят качествени стратегии и механизми за реформи в образованието;
-да създадат обективни критерии за оценка и ефективен контрол върху образователно-възпитателния процес;
- да гарантират чрез подходяща икономическа и социална политика вграждането на качествено образованите млади личности в обществото-производител.
Важно условие, според мен, за промени в образованието е и тези три основни субекта: родители, учители и управляващи, да поддържат непрекъснат обмен на информация помежду си, така че едни от други да се информират и да имат обратна връзка за хода на извършваните процеси и реформи.
3. По какъв начин образователната система може да допринесе за подпомагането на дългосрочен устойчив икономически растеж в Европа?
Образователната система е много важна част от обществения организъм. От нейната ефективност пряко зависи компетентността, професионализма и цялостната реализация на всяко едно поколение в дадена държава. Мисля, че ако дадената държава иска да осигури условия за дългосрочен устойчив икономически растеж, то тя не би трябвало да допуска образователната система да бъде отделна, механична част от целия обществен организъм.
Искам да Ви запозная с обобщените изводи направени след провеждането на анкета сред родители на деца на възраст 4-5 години за най-острите проблеми, свързани с децата в България.
В началото на месец ноември предложихме на родителите да участват в анкета по листа-матрица на УНИЦЕФ. В нея се прави проучване за най-спешните три проблема в дадена страна, като анкетираните могат да избират между десет предложения. Като най-голям проблем/с най-много гласове/ в България родителите са отбелязали “Да дадем образование на всяко дете”. Второто място, според тях се полага на проблема “Да запазим земята за децата”, а на трето място са посочили “Да спрем нараняването и експлоатацията на децата”.
Аз мисля, че обединяването на усилията на родители, учители и управляващи институции би могло да доведе до значителен напредък в разрешаването на тези три големи проблема. Как, в основни линии може да стане това, според мен:
По отношение на първия проблем І. КАК ДА ДАДЕМ КАЧЕСТВЕНО ОБРАЗОВАНИЕ НА ВСЯКО ДЕТЕ, който има пряка връзка с въпроса как образователната система може да подпомогне дълготрайния, устойчив икономически растеж в България, могат да се направят следните изводи:
1.РОДИТЕЛИТЕ, в ролята си на ОСНОВЕН ВЪЗПИТАТЕЛ, трябва :
- да стимулират любознателността на децата и да им осигуряват емоционален комфорт и чувство за сигурност;
-да упражняват контрол върху режима, дисциплината и научаваното от детето;
-да се интересуват от проблемите в образователния процес, да се информират, да подкрепят добрата възпитателна и образователна практика;
-да имат ясна гражданска позиция по въпросите, свързани с възпитанието и образованието и да реагират при среща с некачествени образователи.
2. УЧИТЕЛИТЕ, в ролята си на ОСНОВЕН ОБРАЗОВАТЕЛ, трябва :
-да поддържат интереса и мотивацията за учене у всяко дете;
-да изграждат систематични знания и умения, касаещи областите на общественото знание;
-да подготвят децата за конкурентноспособно и социално-приемливо взаимодействие с околните;
-да “превеждат” на разбираем за децата език научните постижения на обществото.
3. ПРАВИТЕЛСТВО, ИНСТИТУЦИИ, в ролята си на ОСНОВЕН ЗАКОНОДАТЕЛЕН И КОНТРОЛИРАЩ ОРГАН, ВЛАДЕЕЩ МЕХАНИЗМИТЕ ЗА РЕГУЛАЦИЯ НА СИСТЕМАТА, трябва:
-да обявят образованието за приоритет в Република България и да отделят достатъчен процент от брутния вътрешен продукт за него;
-да изработят качествени стратегии и механизми за реформи в образованието;
-да създадат обективни критерии за оценка и ефективен контрол върху образователно-възпитателния процес;
- да гарантират чрез подходяща икономическа и социална политика вграждането на качествено образованите млади личности в обществото-производител.
Важно условие, според мен, за промени в образованието е и тези три основни субекта: родители, учители и управляващи, да поддържат непрекъснат обмен на информация помежду си, така че едни от други да се информират и да имат обратна връзка за хода на извършваните процеси и реформи.
Друг фактор е нарастването на капиталовложенията в образованието и професионалната квалификация.
Структурните промени, активизирането на трудовото участие и нарастването на производителността на труда налагат непрекъснати капиталовложения в създаването на висококвалифицирана и способна за адаптация работна сила. Икономиките, които разполагат с такава работна сила, са способни в по-висока степен да създават и ефикасно да оползотворяват нови технологии. Образователните постижения в Европа не са на равнището, необходимо за обезпечаване на пазара на труда с необходимите професионални умения и за генерирането на нови знания, които впоследствие да проникнат навсякъде в икономиката. Ударението, което се поставя върху усвояването на знания и умения през целия живот, както и върху знанието в икономическия живот, отразява също положението, че повишаването на образователните и квалификационните постижения е от съществено значение за социалната кохезия.
Усвояването на знания и умения през целия живот има приоритетно значение.
Модернизацията и реформата на европейските образователни и квалификационни системи е отговорност най-вече на държавите-членки. Някои съществени действия обаче следва да бъдат предприети на европейско равнище за улесняването и придвижването на този процес напред. Проектът на нова Програма за усвояване на знания и умения през целия живот, която да замени настоящото поколение програми в областта на образованието и професионалната квалификация от 2007 г.,за да се даде възможност за навременно и резултатно изпълнение. Програмата трябва също да бъде обезпечена с бюджетни средства, съобразени с нейните цели. Държавите-членки трябва да изпълнят поетия ангажимент да приемат до 2008 г. Стратегии за усвояване на знания и умения през целия живот.
Ролята на финансирането от ЕС.
Общността ще допринесе за постигането на целта за повече и по-добри работни места, като мобилизира разходната си политика. Структурните фондове вече се оползотворяват и насочват към тези цели, но напредъкът може да бъде консолидиран само ако бъдат приети предложенията за новата Рамка за периода след 2007-2008 г. Необходимо е адекватно финансово обезпечаване на тези политически мерки, което да мобилизира националните средства от държавния и от частния сектор и да осигурява разпространението на положителен опит.
За следващото поколение програми за регионално развитие, ...................предлага по-стратегически подход, с цел съдържанието на тези инструменти са бъде насочено към растежа и заетостта. На равнището на ............... ще бъдат приети с решение на....................., които са послужат за рамка на съответните насоки на равнището на всяка от държавите-членки, които да бъдат договорени в духа на партньорството и при отчитане на различните национални и регионални потребности и особености.
Бъдещите регионални програми, както и националните програми за заетост ще се стремят да насочват ресурсите по-специално към по-слабо облагодетелстваните региони, в които ресурсите на Общността ще бъдат съсредоточени:
– върху създаването на повече и по-добри работни места чрез капиталовложения в професионалната квалификация и развиването на нови дейности
– чрез насърчаване на иновациите и растежа на икономиката на знанието посредством засилен научноизследователски капацитет и иновационни мрежи, в т.ч. на базата на новите информационни и комуникационни технологии, както и
– върху повишаване привлекателността на регионите чрез изграждане на инфраструктура.
Политическите мерки за развитие на селскостопанските райони също ще бъдат съсредоточени по-конкретно върху растежа и заетостта. Следва да се възползваме максимално от възможностите, които предлагат Интернет и високоскоростните съобщителни връзки, за да преодолеем недостатъците на териториалната отдалеченост.
Тези задачи следва да бъдат придвижвани от държавите-членки в партньорство с регионите и общините.